Решение № 47 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2011 г.

Решение № 47 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вътю Нейков Вълчев, от гр. Пловдив, подадена против решение № 740/2.05.2011 г. по административно дело № 2655/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил предприетото оспорване срещу заповед № Р - 290/22.11.2010 г. на директора на Регионалния център по здравеопазване - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Регионален център по здравеопазване - Пловдив (Регионална здравна инспекция съгласно § 93, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. Д. В. бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Със заповед № Р-290/22.11.2010 г. директорът на Регионален център по здравеопазване - Пловдив е наредил на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за лечебните заведения да бъде заличена регистрацията на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана акушеро-гинекологична помощ (АИПСАГП) на д-р Вътю Нейков Вълчев, регистрирана с удостоверение № 0098/26.11.1999 г. Като фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт са посочени констатациите във връзка с предписание за спиране експлоатацията на обекта, в който се помещава лечебното заведение. Контролните органи са констатирали, че в лекарския кабинет липсва мивка с течаща вода; единствената чешма се намира в чакалнята; топлата вода идва от проточен бойлер, който е ръждясал; в лекарския кабинет кушетката за извършване на акушеро-гинекологични прегледи е с нарушена цялост, което не позволява извършване на качествена дезинфекция; липсва обозначена съблекалня; в чакалнята е поставен диван с дамаска, която не позволява влажно почистване; в чакалнята е кошчето с отпадъци и проверяваното лице не е представило договор с лицензиран оператор на опасни отпадъци; сухият стерилизатор е минал технически преглед за последен път през месец юни 2009 г.; индикаторните хартии за контрол на извършена стерилизация са с изтекъл срок на годност през месец януари 2009 г.; при проверката лекарят не е разполагал със стерилизиран инструментариум и е установено неправилното му съхранение. По делото е установено, че във връзка с така констатираните нарушения на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за здравето е издадено предписание изх. № ПЕК - 1А/01.11.2010 г. за спиране на експлоатацията на обекта, като е прието че са допуснати нарушения на раздел I, т. 1 и т. 10, раздел IV, т. 1 и раздел V, т. 4 от Заповед № РД-09-300/12.07.1999 г. на МЗ за хигиенните норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика, на т. 12 и т. 13 от Заповед № РД-09-426/21.09.1999 г. на МЗ за хигиенните изисквания към помещенията на Амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ и към осигуряване на противоепидемичен режим в тях, на т. 28 от Указание № 1/21.04.2003 г. на МЗ за разделно събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъците и на глава ХХII, т. 1 от Наредба № 32/30.12.2008 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство и гинекология. С предписанието е спряно извършването на медицинска дейност в АИПСАГП, веднага. Издаденото предписание е потвърдено със заповед № 46/04.11.2010 г. на директора на РИОКОЗ - гр. Пловдив на основание чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето. С решение № 438/15.03.2011 г. по адм. дело № 2654/2010 г. на Административен съд - Пловдив оспорването против заповедта е било отхвърлено като неоснователно. С решение № 13714/15.10.2011 г. по адм. дело № 6433/2011 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение. Така установени обстоятелствата по спора сочат реализиран фактически състав от нормата на чл. 45, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за лечебните заведения. Обосновано административният съд е приел възраженията на жалбоподателя, че не е могъл да изпълни предписаните му хигиенни мерки поради взетата спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража" във връзка с повдигнато обвинение за осъществени криминални аборти на 52 жени, за неоснователни. Заличената регистрацията на лечебното заведение не е обусловена от факта извършил ли е жалбоподателят престъпление или не е, а е във връзка с констатираните нарушения на медицинската дейност и нарушените медицински стандарти и здравни изисквания при нейното осъществяване. Повечето от установените нарушения са от категорията, които създават непосредствена опасност за живота и здравето на пациентите на заличеното лечебно заведение и начина за тяхното отстраняване не е обвързан с конкретен срок, който д-р Вътю Вълчев не е спазил поради задържането му от органите по наказателно преследване във фазата на досъдебното производство. Съдът е осъществил обоснована преценка на естеството на нарушенията и тяхната многобройност и правилно е приел, че тяхното наличие не обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съобразени с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК са и изводите, че заповед № Р-290/22.11.2010 г. на директора на Регионалния център по здравеопазване - Пловдив е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение