Решение № 13967 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2014 г.

Решение № 13967 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), подадена чрез пълномощника юрк. Русев, против решение № 7866 от 13.12.2013 г., постановено по адм. д. № 10495/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение № 293 от 1.10.2013 г. и Комисията е осъдена да заплати разноските по делото. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че съдът погрешно е преценил установените в производството факти. Счита, че проверяваното лице Николай Колев притежава качество на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от ЗПУКИ, а правният извод на съда в обратен смисъл е неправилен. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Николай Русев Колев жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът Николай Русев Колев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по сигнал от 3.10.2011 г., в който се твърди наличие на конфликт на интереси в дейността на Николай Русев Колев като заместник-директор на ТП "Държавно горско стопанство - Габрово". След надлежно проведено административно производство, с решение № 293 от 01.10.2013 г. Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Николай Колев, като е приела, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, е утвърдил карнет-описи за маркиране на дървесина, одобрена за сеч, неразделна част от откритата със заповед № 4/10.02.2012 г. на директора на ДГС-Габрово процедура за извършване добив на дървесина, представляваща сеч на маркирани дървета, извоз до временен склад и рампиране на обект; също така е одобрил протоколи за приемане на извършена от търговско дружество "Узана 99" ЕАД работа по договор № 81/05.03.2012 г. в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ - Руси Колев Русев, негов баща и чл. на СД на "УЗАНА 99" ЕАД, в нарушение на чл. 8, изр. 2, пр. първо, във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. Административният орган е установил и нарушение на чл. 16, ал., във вр. с чл. 37 от ЗПУКИ, изразяващо се в неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ от проверяваното лице за извършване на гореописаните дейности. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице изискуемите от закона условия, а именно: лицето не заема публична длъжност по смисъла на чл. 3 от ЗПУКИ; не е доказано наличието на частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ, както и влияние на частния интерес върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията по служба. От обсъдените в съвкупност доказателства по делото съдът е заключил, че не е установено в резултат от действията на Русев да е прието по-малко количество дървесина от добитото, като разликата да е в полза на "УЗАНА 99" ЕАД или да е нанесена промяна в маркираната за сеч дървесина по начин, чрез който да бъде увеличен добива в полза на дружеството. Решението е правилно. Съгласно чл. 163, ал. 1 и 2 от Закона за горите, за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия, които са юридически лица със статут по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те имат двустепенна структура - централно управление и териториални поделения - държавни горски стопанства (ДГС) и държавни ловни стопанства. Предметът на дейност и компетентността им са уредени в чл. 165 от ЗГ. Компетентността на директора на държавното предприятие е регламентирана в чл. 172 от ЗГ. Съгласно чл. 173, ал. 1 от Закона за горите ДГС са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, които осъществяват функции на държавни предприятия в определения им район на дейност. В чл. 174 от ЗГ са регламентирани правомощията на териториалните поделения и на техните директори. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че държавните предприятия, техните териториални поделения и директорите им се намират в системата на Министерството на земеделието и храните, ръководят се от министерството, натоварени са с функции като органи на изпълнителната власт, включително властнически правомощия относно стопанисването, опазването и контрола върху горите, поради което тези органи са включени в посочените в чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ органи, създадени със закон. Съгласно чл. 3, т. 23 от специалния закон лица, заемащи публична длъжност, са управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия, както и на други юридически лица, създадени със закон, с акт на държавен орган или на орган на местно самоуправление. Според т. 25 лица, заемащи публична длъжност, са и служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. Касационният състав споделя правните изводи в първоинстанционното решение, че длъжността на проверяваното лице Русев - заместник-директор на ДГС - Габрово, не е сред изрично изброените публични длъжности по смисъла на чл. 3 от ЗПУКИ. Държавно горско стопанство-Габрово е самостоятелно юридическо лице, част от държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ, израз на децентрализацията на дейността и правомощията му, по отношение на което статутът на търговско дружество е неприложим. Съгласно чл. 167 от този закон органи на управление са министърът на земеделието и храните и управителният съвет. Директорът на предприятието е част от управителния му съвет (чл. 169, ал. 1 от ЗГ). Той сключва договори с директора на териториалното поделение, предвид нормата на чл. 173, ал. 3 от ЗГ. Това е неговият орган на управление. Заместник-директорът на предприятието не е орган на управление, не е и експерт. С Правилника за приложение на Закона за горите на заместник-директорите се възлагат правомощия във връзка с осъществяване дейността на държавното предприятие, но заместник-директорът не е самостоятелен управителен орган, неговата длъжност не е публична по смисъла на чл. 3 от ЗПУКИ. Страна в административното производство по реда на ЗПУКИ е лице, което е сред изчерпателно изброените в чл. 3, т. 1 - 25 от ЗПУКИ и в този смисъл разширително тълкуване на правната норма е изключено. Длъжността, заемана от Николай Колев не е сред изброените две категории длъжности в т. 23, нито попада в обхвата на т. 25, пр. последно, тъй като не е експертна. При така възприетия правен анализ съдът приема, че първоинстанционният извод за липсата на първата кумулативна предпоставка за установяване на конфликт на интереси по чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ е съответен на доказателствата по делото и закона. Във връзка с направеното заключение, наличието/липсата на останалите предпоставки, визирани в чл. 2 от специалния закон, не следва да се обсъждат, макар административният съд да е направил подробен анализ в тази насока. Предвид изложеното, като е отменил оспореното решение № 293 от 1.10.2013 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд