Решение № 121 от 6.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 81/2009 г.

Решение № 121 от 6.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 81/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова Производството е по глава 33 НПК и е образувано по искане на главния прокурор, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Предмет на искането е определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК № 3 от 9.01.2008 г, постановено по чнд № 203/2007 г от Дряновския районен съд, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлагат в интерес на осъдения В. Б. Л., поради допуснати нарушения на закона. Искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият и назначеният му служебен защитник участват в заседанието, проведено пред ВКС и изразяват становище за основателност на искането. Върховният касационен съд извърши проверка по доводите, изложени от главния прокурор и за да се произнесе взе предвид следното: Определението, предмет на искането, е постановено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, инициирано от РП - гр. Д. Предмет на производството са били шест, влезли в сила присъди, както следва: по н. д. № 106/94 г, н. д. № 79/96 г, н. д. № 78/98 г, н. д. № 120/98 г., н. д. № 66/2006 г и н. д. № 137/2007 г, издадени от Дряновския районен съд, по които е следвало да се определи общо наказание на осъдения В. Б. Л. Основание за преразглеждане на въпроса за общото наказание на Л. е влязлата в сила на 15.10.2007 г присъда по н. д. № 137/2007 г, понеже по останалите пет присъди има определено общо наказание, съответно по ч н д № 35/99 г и по ч н д № 87/2005 г по описа на Дряновския районен съд. С определението, предмет на искането, е постановено осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода общо в размер на 19 години, 11 месеца и 10 дни, тъй като на практика са групирани наказанията само по две от присъдите в процесната съвкупност - по н. д. № 137/2007 и по н. д. № 78/98 г., и към по-тежкото наказание по тях е присъединено вече определеното общо наказание по чнд № 35/99 г и по чнд № 87/2005 г. Ето защо с основание в искането на главния прокурор се релевира пренебрегване на обвързващи указания по приложението на материалния закон, дадени в т. 9 от ППлВС № 4/65 г., в ТР № 11/87 г. на ОСНК и в ТР № 1/2006 г на ОСНК. Вярно е, че присъдата № 84, влязла в сила на 14.10.98 г, по н.д. № 78/98 г, се явява решаваща по въпроса за общото наказание на Л., защото е издадена за пет деяния по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, обхванати от § 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г, като общият размер на подлежащите на изтърпяване наказания по тази присъда е 15 години лишаване от свобода. Може да се каже, че с атакуваното определение съдът се е съобразил, но само частично, с указанията на ОСНК в ТР № 1/2006 г, като е групирал наказанията по присъдата, обхваната от § 90 и по присъдата (влязла в сила след 1.10.2002 г.) по шестото от посочените по-горе наказателни дела (н.д. № 137/2007 г.), понеже деянията по тях принадлежат на една и съща съвкупност. Присъдата по н.д. № 66/2006 г обаче, също е влязла в сила след 1.10.2002 г, а престъпленията по нея са в съвкупност и с престъпленията по н.д.120/98 г и н.д. № 127/2007 г и с престъпленията, обхванати от § 90 по н.д. 78/98 г. Ето защо е в съответствие с принципа за най-благоприятно съчетание на присъди и наказания при определяне на общо наказание вариантът, предложен в искането на главния прокурор в случая да се съставят две съвкупности - първата от присъдите по н.д. № 106/94 г и по н.д. № 79/96 г, а втората - пон.д. № 120/98 г, н.д. 66/2006 г, н.д. № 137/2007 г и за едно от деянията, обхванати от § 90 по н.д. № 78/98 г, при което положение общият размер на подлежащите на изтърпяване наказания би бил не 19 години 11 месеца и 10 дни, а 17 години лишаване от свобода, със съответно зачитане по чл. 25, ал. 2 НК. Затова искането на главния прокурор се явява основателно и следва да бъде уважено, като оспореното определение бъде отменено по реда на възобновяването, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.