Решение № 11816 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дентал доктор В. Гагов АППДМИМ ЕООД, представлявано от управителя В. Гагов, чрез адв. М. Комсийски срещу решение 288/08.04.2021 г., постановено по адм. дело 1422/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Въвеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се претендира отмяната му. Ответникът по делото директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Пазарджик, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Минков в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд Пазарджик да бъде оставено в сила като правилно. Претендира се присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания съдебния акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Дентал д-р В. Гагов АППДМИМ ЕООД срещу заповед за налагане на санкции 13/РД-09-1050/23.11.2020 г., издадена от директора на РЗОК гр. Пазарджик и са присъдени разноски. Съдът е приел, че преценката на административния орган по съществото на спора е правилна приложени са релевантните за казуса материалноправни разпоредби, които обуславят нарушение по чл. 90, ал. 2 от Национален рамков договор за дентална дейност 2020 2022 г. /НРД за ДД 2020 2022 г./ Установено от фактическа страна по делото е, че по заповед на директора на РЗОК Пазарджик е извършена тематична проверка за нарушения по изпълнението на договор, сключен между НЗОК/РЗОК Пазарджик с 13/РД-29-815/10.02.2020 г. Проверяващият екип е констатирал, че в периода от 14.05.2020 г. до 30.06.2020 г. управителят на дружеството - д-р В. Гагов е бил в отпуск по болест като в представените 112 бр. амбулаторни листове за същия период се съдържат подписи на пациенти и печат и подпис на ЛДМ. Установено било, че лечебната дейност е била извършвана от д-р Г. Гагов, за който няма данни да е включен като наето лице към денталната практика на лечебното заведение по индивидуалния договор 13/РД-29-815/10.02.2020 г. Административният орган е приел, че тъй като представляващият ЛЗ за ИДП не е уведомил РЗОК Пазарджик, че при временна неработоспособност д-р В. Гагов ще бъде заместван от д-р Г. Гагов, е извършено нарушение по чл. 90, ал. 2 от НРД за ДД 2020 2022 г. и е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените от тях възражения. Разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО предвижда, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Производството по чл. 76а от ЗЗО цели да не се заплаща медицинска дейност, която не е регламентирана от договора, в която хипотеза е налице липса на основание за заплащане. В настоящия случай е посочено, че са заплатени суми за извършена медицинска дейност /помощ/ в периода на отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 от НРД за ДД 2020 2022 г. , в случаите на временно отсъствие на лекар по дентална медицина от лечебно заведение за ПИДП и СИДП /за всички видове лечебни заведения за извънболнична дентална помощ/, той може да бъде заместен от лекар по дентална медицина или лекар по дентална медицина със съответната специалност. Ал. 2 вменява задължение за обстоятелството по ал. 1 лечебното заведение да уведоми РЗОК в срок до 5 работни дни от началото на заместването. С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НРД за ДД 2020-2022 г. е уредено правилото, че когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. За да е налице визираното нарушение е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки лекарят да е отсъствал и в срок от 5 работни дни, считано от деня на отсъствието да не е уведомил РЗОК. В случая материално правните условия за налагането на санкция безспорно са налице. В оспорената заповед административният орган е констатирал, че изпълнителят на медицинска помощ е отсъствал поради временна неработоспособност в периода от 14.05.2020 г. до 30.06.2020 г. , като в предвидения 5-дневен срок от началото на отсъствието си не е изпълнил задължението си да уведоми РЗОК за това обстоятелство и за заместването от друг лекар със същата специалност. Доводите на касатора за приложението на чл.4, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИПОРНС/ относно изтичането на сроковете не се споделят от съда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че срокът за уведомяване е изтекъл на 21.05.2020 г, т.е. след изтичане на извънредното положение, при което цитираната по-горе норма не е приложима. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,