Решение № 10089 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2009 г.

Решение № 10089 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1872/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Мария Войнова Йотова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, срещу решение № 1129 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 320 по описа за 2008 г. на административния съд - Бургас. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба -"Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД, чрез процесуалния представител адв. Гергана Тодорова, упълномощена от Мария Димитрова Диканска, пълномощник на законния представител Фаусто Мела, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, в изпълнение на чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил акт за прихващане и възстановяване № 10712 от 10.12.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-44 от 1.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас, с който въз основа на подадена справка-декларация вх. № 02000975575 от 13.11.2007 г. е извършена проверка по прихващане или възстановяване, е извършено прихващане на установени задължения на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистик" АД с РА № 02-00-1091 от 24.09.2007 г. за сметка на деклариран за възстановяване ДДС общо в размер на 13 164, 67 лв. за периода 01.07.2007 г.- 31.10.2007 г. За да отмени обжалвания административен акт съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС прихващането се извършва с изискуеми и неизплатени данъчни задължения, какъвто е настоящият случай, но понеже става въпрос за ДДС следва да се приеме, че прихващането следва да се извърши първо със задължения за внасяне на ДДС. Също така съдът е приел, че независимо, че посоченият РА не е влязъл в сила, то наличието на ДАПВТ-а за съответните ревизирани периоди ще доведе до неговата нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Безспорно е установено от фактическа страна е, че с процесния АПВ е извършено, на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, прихващане с установени задължения по невлязъл в сила РА № 02-00-1091 от 24.09.2007 г. В справката-декларация, подадена от касатора е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 13 164, 67 лв. за периода 01.07.2007 г.- 31.10.2007 г. Прихващането е направено с публични задължения в размер общо на 1 952 164.03 лв., установени с цитирания РА, от които задължението за ДДС е в размер на 32 861.56 лв., което последно обстоятелство е посочено в решението на горестоящия административен орган, за което няма пречка да бъде направено от фактическа страна, както и от правна. Посочването на част от цялата дължима сума по ДДС в процесния АПВ и уточнението в решението на горестоящия орган не обосновава извода на съда за немотивираност и липса на ясна и категорична разпоредителна част на обжалвания акт. С оглед на изменението на обжалвания АПВ с административния акт на горестоящия административен орган обсъждането на факта как е осъществено прихващането със задължения за ДДС по конкретни години се явява безпредметно, още повече че доказателствената тежест е в лицето на оспорващия, чиято процесуална активност е сведена до изискване на съставени му други ДАПВ или АПВ. Освен това не се оспорва, че изпълнението на посочения РА не е спряно, разсрочено или отсрочено. За събиране на установените с този акт задължения е образувано изп. дело № 4330 от 31.10.2007 г., който се явява ноторно известен факт. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а съгласно ал. 2, след изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Предвид обстоятелството, че вземането става изискуемо, поради настъпването на падежа на задължението, се налага изводът, че изискуемостта на публичното вземане по РА настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на акта. Този срок в конкретния случай към момента на издаване на АПВ е изтекъл, а изпълнението на акта не е спряно по реда на ДОПК, респ. подлежи на принудително събиране, на основание чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява когато няма други изискуеми и неизплатени задължения, поради което следва да се приеме, че е налице материалноправната предпоставка за извършване на прихващането, като е спазена и разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ДОПК. В подкрепа на възражението на жалбоподателя в първоинстанционното производство за неспазване на изискванията на последната разпоредба не са ангажирани никакви доказателства, а доказателствената тежест при оспорване на административен акт е в лицето на оспорващия, след като административния орган е изложил фактическите и правните основания за издаването му. Освен това анализа на тази разпоредба се обуславя от изрични доказателства за образувано изпълнително дело, каквито доказателства в обсъжданото съдебно производство няма, а са ноторно известни поради разглеждането от настоящия касационен съдебен състав на три броя съдебни актове между същите страни. В тази връзка следва да се обсъди и позоваването от страна на същия жалбоподател в първоинстанционното производство на решение № 6827 от 29.06.2007 г. на I отд. на ВАС, постановено при действието на разпоредбата на чл. 77 ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъкът за възстановяване по чл. 76 се прихваща, приспада или възстановява, когато няма други установени и неизплатени данъчни задължения. При действащата към момента на издаване на обжалвания АПВ разпоредба на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС релевантен е фактът на изискуемост на вземането, а не установеност по основание и размер. Неточността в номерацията на РА, при съобразяване с изложените подробни мотиви в акта и на горестоящия орган, дават основание за категоричен извод, че правото на жалбоподателя да оспори процесния административен акт не е ограничено, още повече че процесуалният представител на приходната администрация изрично посочва в първоинстанционното производство (съдебно заседание от 2.07.2008 г.), че се касае за техническа грешка, независимо, че тя не е отстранена по предвидения затова ред. Освен това по делото е представено първоинстанционното съдебно решение по повод обжалването на цитирания в обсъждания АПВ ревизионен акт. Административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и понеже спорът е изяснен от фактическа страна се постанови такъв по съществото му. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция, понеже в него не е участвал негов процесуален представител, а за първоинстанционното производство следва да се присъдят такива в размер на 150.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г.). Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I отделение