Решение № 14035 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2010 г.

Решение № 14035 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 298 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на управителя на Областен диспансер за психични заболявания /ОДПЗ/ със стационар град София против решение от 12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 6199/2007 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответниците - Милкана Иванова Мартин, Десислава Иванова Кепенерова, Мария Иванова Кепенерова и Апостол Иванов Кепенеров, чрез пълномощника им адв. Георгиев оспорват касационната жалба и считат същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъда оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред АССГ е било писмо изх. № 1577/4.12.2007 г. на управителя на ОДПЗ със стационар София - град, с което е отговорено на заявление вх. № 1574/3.12.2007 г., подадено от Иван Райков Кепенеров, с което последният е поискал да му бъде предоставена информация, посочена в осем пункта на предходна негови молби от 18.07.2007 г. и от 9.11.2007 г.. Съдът е установил, че на 18.07.2007 г. Кепенеров е подал заявление до управителя на ОДПЗ София - град, да му бъде предоставена информация относно настаняването му в областния диспансер на 19.01.2005 г., извършените прегледи на лицето, поставена диагноза и лекарят, извършил прегледа. На 19.07.2007 г. с писмо изх. № управителят на ОДПЗ София - град е изпратил на заявителя ксерокопие от амбулаторния журнал, в който е отразен негов преглед. На 3.12.2007 г. Кепенеров отново е поискал информацията, описана в 8 пункта на молбата му от 18.07.2007 г., на което е получил отговор с оспореното писмо от 4.12.2007 г., от съдържанието на което е установено, че на посочената дата - 19.01.2005 г. в журнала на диспансера няма отразен прием или преглед на Иван Райков Кепенеров, за което му е било изпратено фотокопие от журнала. АССГ е приел оспореното писмо за административен акт по смисъла на чл. 21, от АПК, представляващ изричен отказ на направеното искане на заявителя. Изложил е съображения, че отказът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената форма, изразяващо се в непосочване на фактическите й правни основания за постановяването му. Това нарушение е прието за съществено, довело до незаконосъобразност на административния кат. Поради това отказът е отменен и преписката върната на административния орган със задължителни указания да се произнесе по същество по направените искания от заявителя. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно действащата редакция на приложимите към датата на постановяване на административния акт разпоредби на чл. 27, и чл. 28 от Закона за здравето /ЗЗ/, понятието "здравна информация" е дефинирано в чл. 27 от ЗЗ и това са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическо развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска информация. Правилно АССГ е изложи мотиви, че поисканата от Кепенеров информация представлява здравна информация по смисъла на цитираната разпоредба и административният орган е длъжен да събира, обработва и съхранява тази информация - арг. от чл. 27, ал. 2 на ЗЗ. От представеното по делото фотокопие от журнал /без дата и година/ е видно, че под номер 246 е вписан Иван Райков Кепенеров, като лекар е посочен д-р Ямаков, а диагнозата е определена като "личностно разстройство...". След като този документ и изпратен на молителя от касатора, очевидно съдържанието му е в противоречие с твърденията в отговора, обективиран в писмо от 4.12.2007 г. на управителя на диспансера, че такова лице не приемано на 19.01.2005 г., не е извършван преглед и не е постъпвало в диспансера. В придружителното писмо, с което е изпратено фотокопието се твърди, че същото е от дата 19.01.2006 г., но при липса на дата и надлежна заверка, съдът не би могъл да направи такъв извод. В представеното по делото фотокопие на здравен журнал от датите 31.12.2004 г. до 20.01.2005 г., пациентът Кепенеров не фигурира, но липсата на надлежно заверено и датирано фотокопие от журнала за посочената от заявителя дата е основание съдът да приеме, че доказателствената тежест е за управителя на ОДПЗ София - град, който следва да изложи фактически основания за отказа си и да приложи доказателства в подкрепа на същите. Поради това правилно е прието в мотивите на решението, че административния орган следва да изложи фактите по случая, както и да приложи съществуващите и намиращи се при него писмени документи, касаещи здравословното състояние на лицето. Правото на всяко лице да получи здравна информация за себе си може да бъде изведено чрез тълкуване на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и 2 на редакцията на чл. 28 от ЗЗ /обн. в ДВ бр. 70/2004 г., в сила от 1.01.2005 г./, които разпоредби уреждат хипотезите на даване на такава информация на трети лица и то след уведомяване на самото лице. Към настоящият момент с нормата на чл. 28б ЗЗ /нов - обн. в ДВ бр. 41/2009 г./ изрично е регламентирано правото на пациента да получи здравната информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително и копия от медицинските си документи. Предвид на изложеното, решението на АССГ като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направените разноски по делото за присъдено служебно възнаграждение на назначения пълномощник на касационните ответници, ОДПЗ София - град следва да бъде осъден да заплати по сметката на Върховния административен съд 180 лева заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Георгиев от САК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение