Решение № 4188 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2013 г.

Решение № 4188 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ВЕНИС-2000" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от адв. Кадънков срещу решение № 7107 от 19.12.2012 г. по адм. дело № 2496/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изп. директор на АГКК - София, в частта за южната граница на имот с идентификатор 68134.1935.1287, със законните последици. Ответникът - изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Иван Кабакчиев оспорва жалбата. Ответникът Иван Цеков, чрез процесуалния си представител адв. Цицелков, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изп. директор на АГКК - София, в частта досежно границата между имоти с идентификатори 68134.1935.1287 и 68134.1935.1289. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 49 ЗКИР, като южната граница на процесния имот с идентификатор 68134.1935.1287 е отразена в картата по наличната ограда, съставляваща трайно материализирана граница по смисъла на чл. 14, т. 2 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в действащата към момента на одобряване на КК редакция. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с останалите доказателства по делото и въпреки установеното разминаване в квадратурата на процесния имот от 328 кв. м., е прието, че оспорената заповед е законосъобразна с оглед заложената в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. приоритетност на критериите по т. 1 - 6. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т.е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /преди изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имотът се нанася по т. 2, а именно: по "съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1" В конкретния случай е безспорно установено, че липсва означаване на границите по т. 1, от което следва приложимост на т. 2, с която се е съобразил административният орган при отразяване южната граница на имота с идентификатор 68134.1935.1287 /границата между имоти с идентификатори 68134.1935.1287 и 68134.1935.1289/. Следва да се отбележи, че КК има констативно, а не конститутивно действие и конкуренцията на вещни права само се констатира в това производство, а спорът за собственост подлежи на разглеждане и разрешаване в отделно исково производство. Именно поради това при отразяване в КК по чл. 49 ЗКИР на границите и местонахождението на имотите и данните са собственост в КР, следва да се съблюдават критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 и данните за собственост по представените титули за собственост и наличните вписвания в Служба по вписванията. Неоснователен е доводът по касационната жалба за последващо издаването на процесната заповед нормативно решение за предимство на данните по предходни кадастрални и регулационни планове при нанасяне на имотите в КК, тъй като законосъобразността на оспорения административен акт се обследва в съдебното производство с оглед действащия правен режим към момента на постановяване на административния акт. Действително след изменението с бр. 82/2011 г., ДВ, критерият по т. 2 /съществуващите на място материализирани граници/ е изместен от второ място на пето - отменена е т. 2 и е създадена нова т. 5, с текста на отменената т. 2 - "съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1". Тази норма обаче е приложима към производства по чл. 49 ЗКИР, по които няма издадени заповеди за одобряване на КК и КР към момента на влизане в сила на новата разпоредба, тъй като на последната не е придадено изрично действие върху заварени производства. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изрично и своевременно заявената от ответника Иван Цеков претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв., съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 3.12.2013 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение