Решение № 11844 от 13.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2018 г.

Решение № 11844 от 13.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби от И. Папазова и от С. Иванова и И. Александрова, двете срещу решение № 5663 от 8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4413/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. на главния архитект на район "Възраждане", Столична община. Излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, като искат отмяната му. Страните по втората касационна жалба претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – С. Андонов, чрез адв. Калоянов, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът – главния архитект на район "Възраждане", Столична община, не ангажира становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени жалбите на И. Папазова, С. Иванова и И. Александрова срещу заповед № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. на главния архитект на район "Възраждане", Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР на кв. 181, м. "Западно направление" като УПИ VII-6, 7, 8 се разделя на два нови УПИ ХI-411, 412 и УПИ VII-413 /контактен/. Съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна. Изложил е съображения за липса на предпоставките за издаване на заповедта в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, но за приложимост на тази по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, предвид установени по делото разминавания между имотните и регулационните граници. Обжалваното решение е неправилно. В случая не се установяват предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на вещни права върху тях. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ предвижда възможността границите на урегулирани поземлени имоти да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта изрично посочват разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, съгласно която за изменението на ПУП е необходимо съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и на носителите на вещни права върху тях. Административен съд – София-град неправилно е приел, че доказателствата по делото сочат на изпълнение на условията по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, приложими при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта. Преценка за наличие на тази хипотеза не е извършена в заповедта. Констатациите, направени в съдебното производство не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, който изобщо не е изследвал приложимостта на възприетата от съда правна квалификация. След като не са налице предпоставките по посоченото от административния орган правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6, възможността за реализиране на претендираното изменение на ПУП-ПР на различно правно основание не следва да се обсъжда. Крайният извод на съда за законосъобразност на процесната заповед е в несъответствие с материалния закон. По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е постановил решение в обратна насока, първоинстанционният съд е постановил същото в противоречие със закона. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, а административната преписка, като инициирана по заявление на граждани, следва да бъде върната на административния орган за установяване на посочените по – горе факти и обстоятелства и след това за произнасяне по исканото изменение на ПУП. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касационните жалбоподатели по втората жалба за присъждане на разноски по делото, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на С. Иванова и И. Александрова такива в размер на 520 лв., представляващи адв. възнаграждение в доказано реално заплатен размер от 300 лв, д. т. 10 лв, депозит за СТЕ в размер на 200 лв, за първата инстанция, и за д. т. 10 лв разноски за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение