Решение № 8667 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2018 г.

Решение № 8667 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. Найденов, подадена срещу заповед № 8121 К-211/17.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - по собствено желание е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 26.01.2018 година. Счита, че не е имал желание да напуска МВР и искането за прекратяване на правоотношението му като държавен служител е обусловено от предприетите и упражнени спрямо него психологически натиск и принуда в продължение на две години. Затова и в заявлението си за напускане с рег. № 272 р-26002/22.12.2017 г. е написал следното: "Единствените ми мотиви за това мое решение са, че в продължение на 2 години съм принуден да работя извън град Хасково, където съм роден, семейно и битово съм се устроил и въпреки многобройните ми молби до г-н А. Цанков - директор на ОДМВР Хасково за завръщането ми в град Хасково не бе намерено решение, въпреки че е имало възможност за такова. Положението в което съм поставен затруднява както финансовото осигуряване на мене и семейството ми, така и самото социално общуване със семейството ми предвид постоянните и продължителни отсъствия от дома ми. В МВР съм постъпил след проведен конкурс за длъжността "дознател" с определено работно място в град Хасково. В продължение на 11 години до 2016 г. работих в ОДМВР Хасково като дознател, впоследствие разследващ полицай и главен юрисконсулт с място на изпълнение на задълженията си в град Хасково, създадох семейство, през 2007 г. ми се роди и дете. През целия период съвестно изпълнявах служебните си задължения, като до този момент не съм наказван или упрекван за изпълнение на служебните си задължения нито от преките си ръководители, нито от прокуратурата. В периода от месец април 2016 г. до март 2017 г. бях принуден да работя в град [населено място]на 120 км. от град Хасково, впоследствие бях преместен от град [населено място]и принуден да работя в [населено място] на 65 км. от град Хасково, където работя и до момента, като изминавам всеки ден 130 км с личния си автомобил на мои разноски. В град [населено място] без да имам близки, роднини и дори познати с месеци работех далече от семейството си, като имам дете в четвърти клас и възрастна жена, за която се грижа, като единственият контакт е по телефона, увеличиха се разходите ми и това затрудни финансовото осигуряване на семейството ми. От месец март 2017 г. след [населено място] бях преместен да работя в [населено място] също нямам близки и роднини. Ежедневните разходи чувствително намаляват дохода ми, което е единствено от трудово възнаграждение, което получавам за длъжността ми в МВР и реално затрудняват издръжката на мене и семейството ми. Господин министър, след поредната неуважена молба от м. септември 2017 г. до директора на ОДМВР Хасково и след внимателно обмисляне за и против напускането ми по време на зимния период и с дете ученик съм принуден да подам заявлението си, за да съм по-близо до семейството си, което в крайна сметка е най-важно." Предвид тези свои твърдения жалбоподателят иска отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена, тъй като счита, че психическото му състояние в резултат на изложеното е попречило на свободното му волеизявление да подаде искане за напускане на системата на МВР. Ангажира гласни доказателства, както и експертиза, изготвена от вещо лице психолог. Ответникът - министър на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки поддържа, че процесната заповед е издадена в съответствие с ЗМВР, липсва субективно отношение на директора на ОДМВР Хасково спрямо жалбоподателя и неговата работа в населени места извън град Хасково е продиктувана от служебна необходимост. Поради това процесуалният представител на министъра моли за отхвърляне на жалбата. Настоящата инстанция счита, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Както се посочи, Найденов е подал до министъра на вътрешните работи заявление за напускане по собствено желание, на което заявление има поставена резолюция от 28.12.2017 г. "Запознат" от директора на ОДМВР Хасково. Заявлението е подадено в изпълнение на разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121 з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Министерската заповед за освобождаване на Найденов от МВР е издадена на 17.01.2017 г., връчена е на 26.01.2017 г. и на същия ден служителят е подписал акт за сдаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и в съответствие с изискванията за писмена форма. При издаването на акта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила. Процедурата е спазена, налице са изискуемите реквизити противно на твърденията за немотивираност. За преценка на материалната законосъобразност на заповедта спорен по делото е въпросът опорочено ли е до степен на невалидност изричното волеизявление на Найденов да напусне МВР или няма безспорни доказателства за упражнена спрямо него психическа принуда, която да е в основата на решението му. Установено е по делото, че съгласно щатно разписание на ОДМВР Хасково № 8121 к-553/24.02.2015 г. всички 54 щатни бройки са позиционирани в отдел "Разследване", без да е упоменато териториално разпределяне на щатовете в съответните териториални структури. Това разпределяне на работата по досъдебни производства е от изключителната компетентност на ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР. В тази връзка са издавани заповеди за разпределяне на разследващите полицаи съобразно динамиката на престъпността и спецификата на съответното териториално звено. Няма спор, че жалбоподателят не е единствен, а и други разследващи полицаи водят досъдебни производства по описа на друга териториална структура различна от постоянното им местоживеене, което преместване не е обвързано с определен срок. В случая поради уволнението на св. Парасарев, със заповед № 2723-601/28.03.2016 г. на директора на ОДМВР Хасково, т. VІІ Найденов е разпределен на работа в РУ [населено място], като срок за това не е определен. Същото е положението и съгласно последваща заповед № 272 з-2418/07.12.2016 година. В този период от време жалбоподателят подава молби на 28.09.2016 г. и 01.11.2016 г. до директора на ОДМВР Хасково, в които описва, че се чувства затруднен с изпълнение на служебните си задължения поради това, че не може да контактува със семейството и да се грижи за болната си баба, а и поради обстоятелството, че пребиваването му в град [населено място]е на негови собствени разноски и среща сериозни финансови затруднения. Пише по този въпрос и до омбудсмана на РБългария, а на 13.12.2016 г. и до министъра на вътрешните работи. От разпита на посочените от Найденов свидетели действително се установява, че по време на пребиваването си в [населено място] служителят е бил подтиснат, притеснен, изпадал е в депресивни състояния, че не се удовлетворява молбата му да бъде преместен отново в Хасково. Вместо това той след почти година в [населено място]е изпратен на работа в [населено място]. Спор относно професионалните качества на Найденов не е налице. Оценката на св. Цанков - директор на ОДМВР Хасково е изцяло положителна, както и дадените от съдии и прокурори препоръки във връзка с кариерното му израстване. Вещото лице Димитрова - психолог, дава заключение, че към момента на подаване на заявлението за напускане жалбоподателят е бил в състояние на повишена тревожност, безпокойство или смесица от тях, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето. Психологическата страна на тревогата се характеризира с болезнено осъзнаване на безсилието да се направи нещо, което е от важно лично значение. Найденов към този момент и страдал от разстройство в адаптацията си, което не би възникнало без сериозен стресогенен фактор, който е засегнал по-широката система на социална подкрепа и ценности за личността му. Според вещото лице подаването на заявлението за освобождаване от МВР към дата 22.12.2017 г. е било повлияно от действията на директора на ОДМВР Хасково и субективното му лично отношение спрямо него. Съдът няма основания да не кредитира нито свидетелските показания, нито мнението на експерта. Както обаче се посочи, релевантно за решаване на спора е това дали волеизявлението на Найденов да напусне системата на МВР е опорочено. Безспорно е, че определянето на жалбоподателя да работи в [населено място] като разследващ полицай за период от почти година, а по-късно изпращането му в [населено място]е било свързано с много негативи в личен план. Безспорно е също така, че молбите му за преместване в Хасково не са уважени. Но дори да се приеме наличие на субективно отрицателно отношение на директора на ОДМВР спрямо Найденов, това не означава непременно, че искането му да напусне системата на МВР е взето под въздействието на принуда. Състоянието на депресия и безсилие не означава, че волеизявлението му освобождаване е опорочено до степен на невалидност. МВР все пак е йерархически изградена структура и при постъпване на работа там всеки служител следва да изпълнява заповеди. Очевидно е в случая, че заради мълчаливите откази да бъде преместен отново в Хасково жалбоподателят сам е преценил, че при създалата се ситуация не желае вече да работи извън ОДМВР и да страда семейството му. Предвид на изложеното съдът счита, че макар и взето в състояние на депресивен период решението на Найденов не е взето под външен натиск и принуда, а след преценка коя негова ценност следва да бъде предпочетена - в случая семейството пред работата. Жалбата срещу процесната министерска заповед се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, платими от жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,