Решение № 2631 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2010 г.

Решение № 2631 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила жалба от Красимир Андреев Савов - Изпълнителен директор на "Институт по целулоза и хартия" /ИЦХ/, АД, гр. София, срещу Решение на Комисията за финансов надзор /КФН/ № 91-01-579 от 22.12.2009 г., получено в "ИЦХ" АД на 28.12.2009 г. В открито съдебно заседание на 14.06.2010 г. съдебният състав е констатирал, че решение с такъв номер няма, поради което жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя да уточни и конкретизира предмета на жалбата си. В дадения от съда 7-дневен срок указанието е изпълнено - с писмо от 22.06.2010 г. жалбоподателят е уточнил, че жалбата на "ИЦХ" АД е срещу Решение № 1039 - ПД от 17.12.2009 г. на Комисията за финансов надзор, получено на 28.12.2009 г. с писмо на КФН изх. № 91-01-579 от 22.12.2009 г. Жалбоподателят изразява недоволство от отказа на КФН да отпише "ИЦХ" АД от регистъра на публичните дружества. Твърди, че броят на акционерите никога не е бил по-голям от 300, а по отношение на второто условие счита, че трябва да се отчете специфичния за случая факт, че значителна част от активите са онаследени от предишната стопанска система и са непроизводителни, и са движими и недвижими вещи с голяма балансова, но с нищожна ликвидна стойност. Заявява, че по начало е сред публичните дружества не по своя инициатива, а защото през 1995 г. е включено в списъка на масовата приватизация и чрез тази кампания по чисто административен път се озовава в регистъра на публичните дружества и акциите му започват да се търгуват на фондовата борса. По тези и други изложени обстоятелства моли да бъде постановено решение за отписване от регистъра на публичните дружества, защото според него оставането му в регистъра противоречи на справедливостта и добросъвестността. Ответникът - Комисия за финансов надзор (КФН), гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на КФН потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи са изложени в представените писмени бележки. Решение № 1039 - ПД от 17.12.2009 г. на Комисията за финансов надзор е съобщено на жалбоподателя на 28.12.2009 г., поради което входираната в КФН на 07.01.2010 г. жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 3 от АПК 14-дневен срок. Същата е подадена от надлежно лице - законен представител според представеното Удостоверение от Агенция по вписванията и при наличие на правен интерес от оспорване. С оглед тези факти, жалбата на "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: Със Заявление изх. № РД-10-168/02.11.2009 г. и входящ в КФН № РГ-05-638/4 от 02.11.2009 г. Изпълнителният директор на "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София Красимир Андреев Савов е поискал във връзка с решение на Общото събрание на дружеството, проведено на 29.10.2009 г., което отразява конкретно посочени в пет точки факти и обстоятелства, на основание чл. 119 от ЗППЦК да бъде постановено решение за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества. С Решение № 927 - ПД от 16 ноември 2009 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", на основание чл. 15, ал. 1, т. 15 от ЗКФН и чл. 119, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК е отказано да бъде отписан "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София като публично от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор. Това решение е обжалвано от "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София по административен ред пред Комисията за финансов надзор. За докладчик по жалбата, която е с вх. № 91-01-579 от 30.11.2009 г. е определен Недим Генджев - чл. на КФН, както и двама служители от администрацията, които да подпомагат докладчика, видно от препис-извлечение от протокол № 54 от заседание на Комисията за финансов надзор на 09 декември 2009 г. по точка 16. Обсъждането на Доклада на Недим Генджев е включено като 14 точка от дневния ред на заседанието на КФН от 17 декември 2009 г., четвъртък 13.00 часа, но поради отпадане на две точки от дневния ред, по точка 12 е взето решение за неоснователност на подадената от "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София жалба. Издадено е Решение № 1039 - ПД от 17.12.2009 г., подписано от Председателя на Комисията за финансов надзор, с което на основание чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 59 от АПК и чл. 13, ал. 1, т. 17, във връзка с ал. 6 от ЗКФН, КФН отхвърля жалба вх. № 91-01-579/30.11.2009 г. от "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София срещу Решение № 927 - ПД от 16.11.2009 г. на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", като неоснователна. При тези данни съдът намира, че предмет на обжалване е първоначалното решение с № 927 - ПД от 16 ноември 2009 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", а не посоченото от жалбоподателя решение № 1039 - ПД от 17.12.2009 г. на Комисията за финансов надзор, подписано от председателя на комисията. Това е така, защото първото решение е било обжалвано по административен ред на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) пред Комисията за финансов надзор (КФН), която с второто решение е отхвърлила жалбата срещу него. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, който се прилага по силата на препращащата норма на чл. 15, ал. 3 от ЗКФН, на оспорване пред съда подлежи актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен актът по т. 1, тоест първоначалният индивидуален административен акт. В случая решение № 927 - ПД от 16 ноември 2009 г. не е отменено или изменено, а на практика е потвърдено, защото жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. При това положение на обжалване подлежи първоначалният административен акт, което изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК, а именно, че "ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт". В настоящия казус не се касае за постановен от КФН първоначален административен акт и затова производството не е с правно основание ал. 3 на чл. 13 от ЗКФН, в които случаи КФН постановява индивидуални административни актове в изпълнение на правомощията си по чл. 13, ал. 1 от закона, с изключение на това по т. 17, на каквото основание е издадено решение № 1039 - ПД от 17.12.2009 г. В решението с № 927 - ПД от 16 ноември 2009 г. - предмет на съдебен контрол са изложени обстойни съображения, че не съществува основание за отписване на "Институт по целулоза и хартия" АД от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗППЦК. Така изложените мотиви се споделят и от съда. Съгласно чл. 119, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Заместник-председателят отказва да отпише от регистъра публично дружество, ако не са налице условията по ал. 1, т. 1, 3 или 4, включително когато при тяхното осъществяване е нарушен законът. В заявлението на "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества не е посочено конкретно правно основание, но от изложените фактически обстоятелства може да се приеме, че случая следва да се квалифицира по чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Според тази разпоредба, дружеството престава да бъде публично от решението за отписване от регистъра на заместник-председателя, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", ако общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство 2/3 от представения капитал при условие, че: а) броят на акционерите е под 300 лица 14 дни преди общото събрание, както и в последния ден на предходните две календарни години; и б) стойността на активите на дружеството е под 500 000 лв. съгласно последния месечен счетоводен баланс, както и съгласно последните два заверени годишни счетоводни баланса. Предвид използвания от законодателя съюз "и", а не "или", условията са кумулативни, а не алтернативни, тоест всички те трябва да са налице. Отделно от това, специално за точка 1 има още две изисквания - в ал. 2 е регламентирано, че в поканата за свикване на общото събрание следва да бъдат посочени мотивите на предложението за решение за отписване на дружеството, според ал. 3 - в заявлението за отписване от регистъра дружеството посочва сделките и действията, които са допринесли съществено за спадане броя на акционерите и на стойността на активите на дружеството под съответните прагове по ал. 1, т. 1. В административната преписка е приложена ПОКАНА за свикване на общо събрание, в която има изложени следните мотиви: "дружеството управлява и ползва активи на стойност 1818 хил. лв. Броят на акционерите е намалял от 178 на 134. Вече около две години не е извършен трансфер на акции на дружеството. Таксите, които се плащат от публичните дружества не са диференцирани според големината на дружеството и през последните две години много нараснаха, като някои от тях десетократно. Въвеждането на електронна връзка с Комисията за финансов надзор и фондовата борса също се оказа скъпо техническо решение, заплащано от дружествата". В заявлението в т. 4. е посочено, че "няма сделки и действия, които пряко да са допринесли за намаляване броя на акционерите. Намаляването на акционерите е резултат от намаляването и застаряването на състава на заетите, тъй като по различни, чисто икономически причини, все по-трудно се привличат млади хора за научно-изследователска работа. Излизащите в пенсия продават своите акции, които са придобити не от инвестиционни намерения, а чрез преференциалните права по линия на масовата приватизация". На това място следва да се отбележи, че се прилага и чл. 91 ЗППЦК - проверка на представените към заявлението документи и изискване на допълнителна информация или доказателства за верността на данните. В Глава четвърта, раздел II от Наредба № 22 от 29.07.2005 г. за условията и реда за вписване и отписване на публични дружества, други емитенти на ценни книжа и емисии ценни книжа в регистъра на Комисията за финансов надзор, приета с Решение № 39-Н от 29.07.2005 г. на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 66/12.08.2005 г., изм. и доп., бр. 37/8.04.2008 г., и по-конкретно в чл. 18 също е регламентирано, че "публичното дружество се отписва от регистъра съгласно чл. 119, ал. 1 ЗППЦК, ако: 1. общото събрание на акционерите е взело решение за отписването му с мнозинство 2/3 от представения капитал, при условие че: а) броят на акционерите е под 300 лица 14 дни преди общото събрание, както и в последния ден на предходните две календарни години; и б) стойността на активите на дружеството е под 500 000 лв. съгласно последния месечен счетоводен баланс, както и съгласно последните два заверени годишни счетоводни баланса. В случая не са налице посочените законоустановени изисквания. Нито в административното производство, нито в съдебното производство "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София представя доказателство, че броят на акционерите е под 300 лица. В заявлението на "ИЦХ" АД, гр. София в т. 2. се съдържа твърдение, че броят на акционерите е 134, но няма достоверен официален документ, какъвто е справка от "Централен депозитар" АД за акционерната структура на дружеството. В т. 3. от заявлението на "ИЦХ" АД, гр. София се признава, че стойността на активите е 1818 х. лв., като се посочва, че основната част от тази стойност е сградния фонд. Изискването обаче е стойността на активите съгласно счетоводните баланси, като няма законова възможност от тази стойност и по-точно от активите да се изключи стойността на притежаваните сгради. Както се вижда, предпоставките за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества не са спазени и не е налице хипотезата на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Причините поради които "ИЦХ" АД, гр. София е включено като публично дружество по чл. 110 от ЗППЦК в публичния регистър за публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН са ирелевантни за настоящия спор. Оплакванията в жалбата се преценяват като неоснователни, а обжалваното решение е законосъобразно. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че същия е издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед всичко изложено до тук, подадената от "Институт по целулоза и хартия" АД, гр. София жалба ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,