Решение № 9994 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2019 г.

Решение № 9994 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 5384/15.08.2019 г. по адм. дело № 12357/2018 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменено по жалба на "Екологично земеделие" ООД, гр. С., уведомително писмо изх. № 02-220-2600/5211 от 20.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 10 349,48 лева и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост, иска отмяната му, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Екологично земеделие" ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Обжалваното в настоящето производство решение на АССГ е постановено след като с решение № 14244/20.11.2018 г. по адм. дело № 9086/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е отменено решение № 3707/02.06.2017 г. по адм. дело № 619/2016 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Формулираните в мотивите на решението на първата касационна инстанция задължителни указания са свързани с констатирани бланкетни мотиви на съдебното решение, несъответствие между мотиви и част от диспозитива, липса на мотиви относно определени обстоятелства. С постановеното във второто първоинстанционно производство съдебно решение, АССГ е приел, че с обжалваната част от писмото на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от ПРСР за периода 2007 - 2013 е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 10 349,48 лева за разликата между декларираната площ и установената площ, тъй като кандидатът за подпомагане е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него, като по парцели в таблица 1 е посочена разликата, а в таблица 2 е посочено, че декларираната площ е 67,41 ха, установена площ - 51,03 ха, разлика между декларирана и установена площ е 16,38 ха или 32,1 %, поради което оторизираната сума за установената площ е 0 лв. Съдът е кредитирал СТЕ, изслушана и приета във второто първоинстанционно производство и е приел, че разликата между декларирана и установена площ е 12,41 ха и като проценти 22,56 %. Приел е, че уведомителното писмо в оспорената част е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, но при издаването му са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, поради неизвършването на административни проверки относно установяване на действителния размер допустими за подпомагане площи по отношение на девет парцела, конкретизирани по номера и е указано на административния орган, че следва да ги извърши и да се съобрази и със заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Неоснователни са оплакванията на касатора, свързани с извършените теренни проверки. Теренните проверки са различни от административните проверки по чл. 37, ал. 2 от ЗППП. Следва да се има предвид, че с влязло в сила решение № 1155/02.02.2015 г. по адм. дело на ВАС, второ отделение, обн. ДВ бр. 50/2015 е отменен чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16 а, ал. 4 и чл. 16 и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните. Причина за отмяната е противоречие с чл. 37 ЗПЗП и цитираните в съдебното решение текстове на регламенти на ЕС, което противоречие е съществувало и преди влизане в сила на решението и съответно към момента на постановяване на обжалвания административен акт, поради което и на основание чл. 15, ал. 2 и 3 ЗНА е основание за неприлагане от съда на впоследствие отменените текстове на Наредбата и към проведени преди отмяната процедури поради противоречие с регламенти и по-висок по степен национален нормативен акт - закон. Следва да се посочи, че е неоснователно и оплакването за неясни указания на съда и неправилно отменяне на обжалваната част от писмото изцяло. При допуснати административно - процесуални нарушения обжалваният акт се отменя изцяло в обжалваната част и се връща на органа за ново произнасяне, когато естеството на акта не позволява решаването по същество, каквато е настоящата хипотеза. Следва при новото произнасяне административният орган и да спази принципа на пропорционалност и съразмерност по чл. 6 АПК - тоест при така установената разлика между декларирана и действително ползвана площ е непропорционален и несъразмерен пълният отказ за финансиране и оторизирането на сума в размер на 0 лева, още повече, че в чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" от ПРСР за периода 2007 -2013 е предвидена и възможност за отказ на част от финасовата помощ за това нарушение. Наложената санкция при установяване на нарушение следва да е пропорционална на засегнатата от нарушението площ, за да не бъдат нарушени горецитираните принципи на административното и европейското право. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Направените от ответника разноски в размер на 1400 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, не са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение