Решение № 3278 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2010 г.

Решение № 3278 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Павлина Михайлова Савова подадена от адвоката й повереник И. Георгиева от САК, съдебен адрес: гр. София, бул. "Хр. Смирненски" № 24 срещу решение № 71 от 26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2574/2009 г. на Административен съд София-град, II отд., 28 състав. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата за обезщетяване по ЗОСОИ. Ответната страна - областен управител на област София-град не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Савова срещу заповед № РД-22-213/30.11.2001 г. на областния управител на област София - град, с която е отказано обезщетяване по реда на ЗОСОИ за 1/2 ид. ч. от празно дворно място от около 150 кв. м, представляващо усвоена част от стар имот пл. № 15 кв. 244 Зона Б-5-3-центъра, целият с площ от 495 кв. м. Административният отказ е мотивиран с това, че процесната част от имота е придадена към парцел I-"За банка", отчужден е по реда на ЗТСУ през 1992 г., мероприятието е реализирано. Не е налице незаконно завземане и отчуждаване не по установения от закона ред и приложението на ЗОСОИ е недопустимо. Съдът е преценил така мотивиран административния отказ за законосъобразен и отхвърлил жалбата, тъй като от събраните в процеса доказателства е било установено по несъмнен начин отчуждаване на имота по реда на ЗТСУ. Приел, че не се дължи обезщетяване по ЗОСОИ. Възстановяването на собствеността е следвало да бъде реализирана по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., каквото при това успешно е било проведено за част от имота - със заповед № РД-57-1299/28.10.1994 г., допълнена със заповед № РД-57-122 от 07.. 03.2001 г. е наредено отписване на 19/80 ид. ч. от къща и дворно място, съставляващо пл. № 15. Не е спорна установената фактическа обстановка. Правния спор е относно приложение на материалния закон - чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ. Предвид на това обжалваното решение е правилно. Доводите за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, които се поддържат като касационно основание за отмяна на първоинстанционното съдебно решение са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно фактическите обстоятелства свързани с предмета на спора, въз основа, на които е направен правилен извод за законосъобразност на процесната заповед. Обосновано е прието, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 7, ЗОСОИ за 150 кв. м, част от имот пл. № 15, кв. 244. От заключението по съдебно техническата експертиза е установено, че имот пл. № 15 включващ въпросните 150 кв. м. се ползва за паркинг и трафопост, като резултат от отчуждаване на имота по ЗТСУ "за банка". Доводите, че трафопостът като обслужващ функционално банката построена през 1985 - 1997 г. също следва да се приеме като строителство относимо към обхвата на действие на ЗВСОНИ е правилен. Това е така защото имотът е отчужден за " поликлиника" със заповед от 1985 г., а в последствие включен в парцел I "за банка" Макар това мероприятие да не засяга първоначално имот пл. № 15, придаването на претендираните 150 кв. м. към парцел I "за банка" извършено след 25.02.1995 г. има характер на последващо отчуждаване на имота и възстановяването на правата на собственост е следвало да бъде реализирано по реда на малката реституция, каквото в същност е и сторено за онази част от имота, за която е било възможно да бъде реституирана. Изводът за липса на основание за обезщетение по чл. 2, ал. 7, ЗОСОИ е обоснован, защото не е налице незаконно завземане на процесната част от имота и защото процедурата по отчуждаване е проведена съобразно закона. Правилно е приложен материалния закон при съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата за основанието за обезщетяване. Не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение. То е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение.