Решение № 5514 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2014 г.

Решение № 5514 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1562/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. Мица Дюлгерова и Иванка Дюлгерова от гр. София, чрез адв. Александров и 2. Диляна Божинова-Донова и Петьо Донов от гр. София, чрез адв. Георгиева срещу решение № 4246 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 8454/2011 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отменена заповед № РД- 18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Герман, район "Панчарево" за имоти с идентификатори 14831.6506.492 и 14831.6506.493. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата на Василка Иванова и Лиляна Дизова. Ответникът - изпълнителен директор на АГКК не ангажира становище по касационните жалби. Ответниците Василка Иванова и Лиляна Дизова, чрез адв. Бакалова, оспорват жалбите и молят за оставянето им без уважение. Претендират разноски. Ответниците Елисавета Симеонова, Димитрийка Тодорова, Деница Тодорова и Теодора Тодорова, чрез адв. Ненчев излагат становище за основателност на жалбите и незаконосъобразност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Герман, район "Панчарево" за шест имота, между които и имоти с идентификатори 14831.6506.492 и 14831.6506.493 и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови отмяна на заповедта за кадастралната карта и регистър, съдът е приел с оглед изясненото от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че е налице нарушение на изискванията на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Установено е, че процесните имоти са нанесени по плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. на областния управител на Област София, който обаче не е влязъл в сила в тази част - заповедта е частично отменена с решение по адм. д. № 0758/2006 г. на СГС, влязло в сила на 29.12.2010 г. /допусната поправка на ЯФГ с решение от 12.10.2010 г./. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По делото е установено по безспорен начин, че няма означаване на границите по чл. 38, ал. 1, т. 2, а нанасянето на имотите е по плана на новообразуваните имоти, който обаче за процесните имоти не е "одобрен и приложен" по смисъла на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. От съдебно-техническата експертиза се установява, че за местността няма предходен кадастър, а съществува неодобрен кадастър /к. л. 780 от 1988 г./, който обаче като единствен графичен материал не може да послужи за база при изработване на кадастралната карта и вписване на данните за собственост в регистъра, тъй като императивните разпоредби на 41, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 14 и чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. не сочат неодобрения кадастрален план сред източниците на данни при определяне границите на поземлените имоти. Предвид изложеното, решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на заповедта, в оспорената част, поради нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР във вр. с чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. е обоснован и законосъобразен. С оглед на изложеното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответниците Василка Иванова и Лиляна Дизова и изхода на делото, касаторите дължат по равно направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер от 250 лв., съставляващи адв. хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие от 25.03.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение