Решение № 4086 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7582/2010 г.

Решение № 4086 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7582/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от наследниците на Любен Гавраилов Димитров против решение № 660 от 26.03.2010 г., постановено по административно дело № 2694 от 2009 г. на Административния съд - Варна, с което е отменена заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Одесос" - Варна, в частта относно имот с идентификатор № 10135.1507.797.2, представляващ "друг вид сграда за обитаване" на един етаж със ЗП от 80 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.797, гр. Варна, ул. "Граф Игнатиев" № 31 само в частта относно вписването на собствениците в кадастралния регистър и преписката е върната на административния орган за привеждане на кадастралната карта и кадастралния регистър в тази част в актуално състояние. В касационната жалба се прави оплакване от решението, без да се сочи касационно основание за отмяна, но от изложеното в нея може да се направи извод, че се твърди нарушение на материалния закон. Единственият наведен довод е, че Веселина Фотева Георгиева - настояща ответница, се легитимирала не като собственик, а като наследник на процесния имот, чието вписване в КР се оспорва. Ответниците - Надежда Любомирова Георгиева-Топалова, Виктор Любомиров Георгиев, Сийка Драганова Велкова, Марги Борисова Гавраилова, Гавраил Борисов Костов - не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Веселина Фотева Георгиева - счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, София (АГКК), не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Варна е оспорената от Веселина Фотева Георгиева заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор по АГКК-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Одесос"-Варна, в частта относно имот с идентификатор № 10135.1507.797.2, представляващ "друг вид сграда за обитаване" на един етаж със ЗП от 80 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1501.797, гр. Варна, ул. "Граф Игнатиев" № 31. Предмет на обжалване е било само вписването на собствениците в кадастралния регистър. За да постанови този резултат и върне преписката на АГКК - София за ново произнасяне, съдът е приел, че органът не е издирил данни за собствениците на процесната сграда, което е довело до неправилното им отразяване в обжалвания КР. Установено е, че Веселина Фотева Георгиева, Надежда Георгиева и Виктор Георгиев се легитимират като собственици на жилищна сграда-къща, състояща се от две стаи, кухня, хол, голяма изба, разположена в парцел VIII-6, кв. 55 по плана на 8-ми м. р. на гр. Варна, ул. "Граф Игнатиев" № 33 по силата на нот. акт № 75, том III, дело 726/60 г. /л. 15/, нот. акт № 200, том V, дело 1891 от 80 г. /л. 16/ и удостоверения за наследници № № 6973/08г; 18404/08г и 4118/3.04.08г/л. 7-9. Претенциите на жалбоподателката пред първата инстанция са били само към обект с идентификатор № 10135.1507.797.2, представляващ къща, без идеални части от дворното място, разположена в дъното на парцела. В КР къщата е била записана като собственост на част от съсобствениците на дворното място. Къщата е била закупена от Надежда Георгиева и Георги Георгиев през 1960 г. от собственика Драган Драганов. Собствениците на къщата са починали и тя е наследена от Надежда Георгиева, Виктор Георгиев и Веселина Фотева Георгиева. Любен Гавраилов Димитров - настоящ касатор, а в първоинстанционното производство - заинтересова страна, се легитимира като съсобственик на таванско помещение № 1 с площ от 21 кв. м., разположено над собствения му гараж № 1, находящи се в гр. Варна, ул. "Граф Игнатиев" № 33 по силата на нот. акт № 64, том III, дело 422/07 г. /л. 86/. По делото е представена извадка от одобрената с процесната заповед КК и КР, а именно: скица № 27219/6.10.2009 г. на имот с идентификатор № 10135.1507.797.2 /л. 31/, в която е отразено, че собственици на имота са Сийка Драганова Велкова, Любен Гаврилов Димитров, Гаврил Борисов Костов и Марги Борисова Гаврилова, при квоти по 1/4 ид. ч. за всеки, без посочен титул за собственост. Приложена е и скица № 34299/10.12.2009 г. - извадка от обжалваната КК и КР /л. 107/, относно имот с идентификатор № 10135.1507.797, в който е разположена и процесната сграда. Видно от скицата, в поземления имот са отразени общо 6 бр. обекти. Процесната сграда е в крайния североизточен ъгъл на имота в дъното на парцела под № 2 на скицата на вещото лице и представлява едноетажна масивна жилищна сграда от 79,56 кв. м. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че понастоящем сградата съществува във вида си от 1900 г. и напълно отговаря на къщата, предмет на двата нотариални акта на Весела Фотева Георгиева и съсобствениците й - нот. акт № 75 от 1960 г. и нот. акт № 200 от 1980 г. Според вещото лице, къщата, собственост на последната, е идентична със сградата с идентификатор № 10135.1507.797.2 и представлява масивна жилищна сграда. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че органът не е изпълнил задължението си по набиране на необходимите данни относно собствениците и титулите за правата им, а предвид наличните данни и заключението на вещото лице е приел, че процесната сграда е къщата на Веселина Фотева Георгиева и съсобствениците й по представените от тях нотариални актове. По тези съображения е отменил заповедта по отношение на процесния имот. Единственото касационно оплакване, обосновано с факта, че Веселина Фотева Георгиева не била собственик на процесната сграда, а само наследила къщата от починалата собственичка, е неоснователно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед в частта, относно сграда с идентификатор № 10135.1507.797.2, находяща се в имот с идентификатор № 10135.1501.797, гр. Варна, ул. "Граф Игнатиев" № 31, е издадена от компетентния съгласно чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. е издадена и обнародвана в "Държавен вестник" бр. 1 от 6.01.2009 г. в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР - след открито производство с определяне на правоспособното лице, вписано в регистъра по чл. 12, т. 8 от ЗКИР, на което е възложено изработването на картата и след изпълнение на процедурата по чл. 46, ал. 1 и чл. 47 от ЗКИР като приетите кадастрална карта и регистри са обявени на заинтересованите лица, а постъпилите възражения са разгледани от съставена за това комисия. Законосъобразен е и изводът на съдебния състав за постановяване на заповедта в противоречие с нормативната уредба. Заповедта, в посочената част, е издадена в нарушение на изискванията на разпоредбите на глава V от ЗКИР за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, които установяват императивни изисквания към административния орган и към собствениците на поземлени имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, да представи при поискване акт, удостоверяващ правата му върху имота и да опазва поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1 от ЗКИР). Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, данните за собствениците и носителите на вещни права, както и за актовете, от които черпят правата си, се събират на първо място от регистрите към картите и плановете, но така също и от представените актове по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Последният предвижда при поискване, собственикът или носителят на вещно право да представи акта, удостоверяващ правата му върху имота. В процеса на издаване на заповедта, органът не е спазил този ред, видно от данните по преписката. В нея липсва разписният лист от кадастралния план от 1969 г., а е приложен този по плана от 1965 г., въпреки че в него собствениците на сградите в поземления имот не са отразени. В случая сградата е правилно нанесена въз основа на данните от предходния кадастрален план като е отчетено фактическото положение, но не са отчетени правата на собствениците, съобразно представените документи - при наличие на данни за собствеността върху имота - разписен лист към предходния КП от 1965 г. /л. 121/ като собственици на двор на адрес ул. "Граф Игнатиев" № 33, 35 са вписани лица и е посочен титулът им за собственост, но освен дворът, в този разписен лист не е посочен друг обект на същия адрес, респ. няма вписани собственици на такъв обект в поземления имот. Предвид липсата на вписани собственици на сгради в процесния поземлен имот в разписния лист от 1965 г. и липсата на такива, сочещи различен собственик на постройката, неправилно сградата е записана като собственост на Сийка Драганова Велкова, Гаврил Борисов Костов, Марги Борисова Гаврилова и Любен Гаврилов Димитров - респ. наследниците на последния (удостоверение за наследници № 100154 от 19.10.2010 г.). За изясняване на спора, правилно е назначена съдебно - техническа експертиза, чието заключение, съобразно представените титули за собственост, потвърждава претенцията на Веселина Фотева Георгиева относно правата й върху сградата в имота. В този смисъл е и заключението на експерта по изслушаната СТЕ. Според вещото лице Любен Гавраилов Димитров, респ. наследниците му и Анастасия Атанасова Димитрова са собственици на таванско помещение № 1, описано в нот. акт № 64 от 2007 г., което е част от сграда № 5 в същия поземлен имот. Решението на Административния съд - Варна кореспондира със събраните доказателства. Същият правилно е приел, че при издаването на заповедта, органът не се е съобразил с титулите за собственост на жалбоподателката - настояща ответница, и нейните съсобственици - заинтересованите лица. В съответствие с данните от разписния лист от КП 1900 г., от КП 1950 г., от КП 1965 г. и от КП 1969 г. за поземлен имот пл. № 6 от кв. 55 като собственици на двор на адрес ул. "Граф Игнатиев" № 33, 35 са вписани Весела Фотева и съсобствениците на имота, и е посочен титулът им за собственост. Както беше отбелязано по-горе, освен дворът, в разписния лист от 1965 г. няма посочен друг обект, който да се намира на същия адрес, респ. няма вписани собственици на друг обект в поземления имот. На л. 122 от първоинстанционното дело е приложена и извадка от цифровия КП на 8 м. р. на гр. Варна, одобрен със заповед № 300-4-47 от 1.10.2003 г. на МРРБ, в частта относно поземления имот, в който е разположена процесната сграда. Безспорно е, че къщата е собственост на Весела Фотева Георгиева и останалите съсобственици - нейните деца, и при липсата на доказателства сградата в имота да е собственост на друго лице, съдът правилно приема, че сградата е записана на Любен Гаврилов Димитров и наследниците му без да са налице основания за това - обстоятелство, което налага отмяна на заповедта в тази част. Като не е изпълнил задълженията си по изясняване на всички факти и обстоятелства по казуса, административният орган е издал заповедта при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което с решението си, съдът правилно я е отменил и му е върнал преписката за ново произнасяне. Предвид изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административния съд - Варна е законосъобразно и обосновано. При касационното разглеждане не са установени основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд - шесто отделение,