Решение № 12998 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2012 г.

Решение № 12998 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, срещу решение № 37 от 7.02.2012 г. по адм. д. № 839/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Васко Запринов Юруков, от с. Мало Конаре, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна С решение № 37 от 7.02.2012 г. по адм. д. № 839/2011 г., Административен съд - гр. Пазарджик, III състав е отменил Решение № Ж-104#2 от 17.10.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-1246-1 от 10.06.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и е изпратил делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил е отговаря ли Васко Запринов Юруков от с. Мало Конаре на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно този текст, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването. По първоначалното дело е бил представен оригинала на трудов договор № 32 от 22.07.2010 г., сключен между "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик и Васко Запринов Юруков, от който е видно, че лицето е назначено на длъжността "общ работник", като в трудовите му функции влизат и брането на горска и селскостопанска продукция. Относно характера на извършваната работа са показанията на свидетеля Лулчев, който има преки наблюдения върху трудовия процес. Тези показания кореспондират със съдържанието на цитирания трудов договор и със т. т. 1 и 4 от раздел II на длъжностната характеристика. В трудовия договор изрично е посочено, че Юруков е постъпил на работа на 23.07.2010 г., както и че трудовото му възнаграждение е 2000 лв. Цитираният договор е прекратен със заповед № 19 от 26.03.2011 г., считано 26.04.2011 г. Административният орган не оспорва обстоятелството, че за посочения период осигурителят независимо, че не е внасял осигурителни вноски е подавал декларация обр. 1. По делото е представена извадка от регистъра на осигурените лица, от която е видно, че жалбоподателят по първоначалното дело фигурира за периода м. юли 2010 г. - м. април 2011 г., като тези данни кореспондират с посочените по- горе трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и със съществуващия в трудовата книжка запис на трудовия стаж. При така събраните доказателства правилно първоинстанционния съд е направил извода, че Юруков има осигурителен стаж повече от девет месеца преди уволнението му. Тезата на административния орган, обосновала отказа му да изплати обезщетението за безработица е, че "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик, реално не е осъществявало търговска дейност и всички работници и служители в него не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 и § 1, т. 3 от ДР от КСО. Тази теза измества същността на конкретния правен спор, който както бе посочено по-горе в настоящите мотиви се свежда до това отговоря ли Юруков на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Пред цитираните по-горе доказателства на този въпрос трябва да бъде даден положителен отговор. Лицето е било в трудови правоотношения с "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик от 23.07.2010 г. до 26.04.2011 г. и за този период по силата на чл. 4, ал. 1 КСО е задължително осигурен за всички осигурени социални рискове, включително и за безработица. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Според § 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочените по-горе в мотивите писмени и гласни доказателства недвусмислено сочат, че в цитирания период Юруков е извършвал трудова дейност и е бил осигурено лице, включително и за риска "Безработица". Обстоятелствата относно липсата на оригиналите на разплащателните ведомости на "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик, не могат да рефлектират негативно върху правото на работника или служителя за получи обезщетение за безработица, тъй като съхранението им не е негово задължение. При наличие на валидно трудово правоотношение, което е надлежно регистрирано и при доказателства за положен труд, отказът за изплащане на дължимото обезщетение за безработица е в противоречие с разпоредбите на чл. 54а КСО. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,