Решение № 994 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2018 г.

Решение № 994 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Стар Пост" ООД, гр. София, подадена чрез адв. Д. Добрев, срещу решение № 3698/4.06.2018 г. по адм. д. № 10608/2017 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-22222516001270-091-001/16.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, за установени задължения по ЗДДС от отказано право на данъчен кредит общо в размер на 136 210, 04 лв. и лихви в размер на 67 677, 81 лв., за д. п. м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г. и м. 03 и м. 12.2012 г. по фактури, издадени от "Медиа Файер" ЕООД, "Крафт и дизайн" ЕООД, "Студио 221" ЕООД, "Колор сет" ЕООД, "Фузия декор" ЕООД и "Тетракс" ЕООД и корекция на данъчната основа към м. 12.2011 г. и м. 12.2012 г. свързано с доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗДДС; определено задължение за 2011 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4, вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО в размер на 6 169, 84 лв. и лихви - 3 649, 90 лв. във връзка с фактурите по отказания данъчен кредит; определен данък по чл. 38 ЗДДФЛ, вр. § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО за 2012 г. в размер на 31 297, 27 лв. и лихви - 12 850, 02 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт и присъждане на всички направени разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Атанасова в открито съдебно заседание, моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Ревизирания субект е дружество, лицензирано за пощенски и куриерски услуги, което осъществява дейността си в тази сфера. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на ревизираното дружество: по ЗДДС, във връзка с отказан ДК по фактури, издадени от доставчиците: "Медиа Файер" ЕООД, "Крафт и дизайн" ЕООД, "Студио 221" ЕООД, "Колор сет" ЕООД, "Фузия декор" ЕООД и "Тетракс" ЕООД; с увеличен финансов резултат по отношение непризнати разходи по фактурите, издадени от "Медиа Файер" ЕООД и от непризнати разходи за леки автомобили, ползвани за лични нужди, установен данък чл. 38 от ЗДДФЛ, вр. § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и задължения по КСО. В частта за установените задължения по КСО съдът е отменил РА и поради неподадена касационна жалба от ДД "ОДОП"-София, решението в тази отменителна част е влязло в сила. Предмет на инстанционен контрол е решението в отхвърлителната част. По отношение непризнатия ДК, процесните фактури са с предмет: изработване/отпечатване на фирмени пликове, товарителници, бланки, рекламни материали, брошури, каталози, сортиране, обработване. Мотивите за отказ са недоказани реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В приетата по делото ССчЕ, която е назначена по искане на жалбоподателя с поставени от него въпроси, свързани с непризнатия ДК по доставки от посочените доставчици, експертът е потвърдил, че доставчиците не могат да бъдат открити, поради което не е било възможно да даде отговор на поставените въпроси по отношение счетоводното отразяване на спорните фактури в счетоводствата на доставчиците. В същото заключение е изложен анализ на счетоводството на ревизираното дружество, като са проследени последващите доставки и ползвани от дружеството материали, които са предмет по процесните фактури. Липсата на доказателства за кадрови и технически потенциал за извършване на фактурираните услуги от доставчиците не може да е самостоятелно основание за отказ на ДК, като е безспорно, че фактурите са отразени в подадените СД от доставчиците. Налице са данни от счетоводството на получателя за изплатени суми по фактурите. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. В случая задълженото лице е упражнило активно процесуалното задължение да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит. Доказано е редовно водене на счетоводството на ревизираното дружество, с отразени плащания по процесните фактури, както и последваща реализация на стоки от вида, които са свързани с дейността на дружеството. Вещото лице по назначената от съда ССчЕ, съобразно данните по делото и проверка счетоводството на ревизираното дружество е проследило движението на стоките, съобразил е фактурите, Договори и приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани. Съществено значение за спора е последващата реализация на стоки от доставените, за което има безспорни данни, включително и заключение на ССчЕ. Съдът не е направил точен анализ на събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес, не е изложил мотиви защо не приема част от доказателствата като такива с доказателствена стойност, не е обсъдил и приетото по делото заключение на експерта по ССчЕ, неоспорено от страните. В обжалваното решение липсват мотиви по отношение на коригираната данъчна основа за облагане по ЗДДС, във връзка със служебните МПС, ползвани за лични цели от представители на ревизираното лице, не са обсъдени мотивите на органите по приходите и доказателствата, въз основа на които е издаден РА в тази част, както и възражението на ревизираното дружество относно тази част от РА. Тези процесуални нарушения, свързани със задължението на съда по реда на чл. 160 ДОПК налагат отмяна на решението в частта за непризнатия данъчен кредит, установени задължения по ЗКПО вследствие увеличен финансовия резултат поради непризнаване разходи, осчетоводени с посочени фактури, както и в частта за установен данък по ЗДДС с коригиране на данъчната основа за облагане с непризнати разходи за служебни леки автомобили, ползвани за лични нужди. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши процесуалните действия, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. Допълнителен пряк данък е начислен на основание чл. 38 от ЗДДФЛ, предвид констатираната липса в касовата наличност, която е била отнесена като разход по сметка 609 "Други разходи". Не е опроверган изводът в РА, че така отнесените като разход суми представляват скрито разпределение на печалбата, съобразно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. В тази част РА също не е опроверган с надлежни доказателства, ангажирани от оспорващия, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част. При този изход на спора, съобразно потвърдената част от решението с отхвърляне на жалба за посочените задължения, на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП се дължат разноски за касационната инстанция в размер 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита осъществено от процесуален представител - юрисконсулт, определено на основание чл. 161, ал 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се присъждат в тежест на касатора. В останалата част по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд, съобразно изхода на делото при новото разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение