Решение № 67 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2008 г.

Решение № 67 от 05.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емил Иванов Стоянов от гр. Ботевград срещу решението от 09.05.2008 г. по адм. дело № 3725/2006 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, III "г" състав (поради техническа грешка в решението делото е записано като адм. д. № 3725 от 2005 г.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е бил в трудово правоотношение с търговското дружество "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД, което правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда със заповед № 7 от 27.01.2004 г. За периода от 21.07.2003 г. - 26.01.2004 г. (в обхвата на трудовото правоотношение) и за периода 27.01.2004 г. - 12.03.2004 г. (след прекратяването на трудовото правоотношение) е бил в състояние на временна неработоспособност, удостоверена с болнични листове, поради което е имал право на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поради бездействие на осигурителя "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД да изтегли от банковата сметка на държавното обществено осигуряване (ДОО) и да изплати на касационния жалбоподател дължимото му обезщетение за временна неработоспособност, той е подал жалба вх. № 94 Е-349-1 от 03.08.2004 г. до главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), който с решение № 384 от 21.09.2004 г. е приел, че: а) осигурителят "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД не е изплатил на жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност за посочените по-горе периоди; б) от м. юни 2003 г. до момента (т. е. до датата на решението) осигурителят, в качеството му на работодател, не е изплащал на жалбоподателя трудовите възнаграждения и не е внасял осигурителни вноски върху тях, в) а за да стане изискуемо паричното обезщетение за временна неработоспособност е необходимо на осигурените лица да са изплатени трудовите възнаграждения и да са внесени осигурителните вноски върху тези трудови възнаграждения. Въз основа на така прието от фактическа и правна страна, главният директор на СУСО е направил решаващият извод, че "Емил Иванов Стоянов има право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, но с оглед на обстоятелството, че към датите на настъпване на осигурените социални рискове на същия не са изплатени трудовите възнаграждения и не са внесени дължимите осигурителни вноски, горепосочените парични обезщетения не са станали изискуеми и същият не е придобил правото за получаването им". В жалбата си срещу отказа на осигурителя да му изплати дължимите обезщетения за временна неработоспособност касационният жалбоподател е направил и искане това обезщетение да му бъде изплатено от СУСО. Главният директор на СУСО, позовавайки се на същото обстоятелство - че трудовите възнаграждения на жалбоподателя и съответните на тях осигурителни вноски не са изплатени от работодателя и осигурителя "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД - е приел, че "в този случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, поради което паричните обезщетения за двата периода на временна неработоспособност на жалбоподателя не следва да се изплащат от СУСО". Решение № 384 от 21.09.2004 г. на главния директор на СУСО завършва с констатациите: 1. Емил Иванов Стоянов има право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 21.07.2003 г. до 25.01.2004 г. вкл., а за времето от 27.01.2004 г. до 12.03.2004 г. при спазване на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 КСО. 2. Паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване да се изплатят от осигурителя "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД след изплащане на трудовите възнаграждения и внасяне на дължимите осигурителни вноски върху тях. Касационният жалбоподател не е оспорил пред съда това решение на главния директор на СУСО. С нова молба вх. № 94 Е-2575-1 от 13.01.2006 г. касационният жалбоподател отново е направил искане да му бъдат изплатени "от сметката и бюджета на СУСО дължимите обезщетения за периода 28.07.2003 г. до 15.03.2004 г." в размер, определен от СУСО. С писмо изх. № 94 Е-2575-1 от 17.01.2006 г. главният директор на СУСО отказва да преразгледа въпроса, който според него вече е решен с влязлото в сила решение № 384 от 21.09.2004 г. Касационният жалбоподател е оспорил законосъобразността на този отказ пред Софийския градски съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат Софийският градски съд е приел, че по своята правна същност писмо изх. № 94 Е-2575-1 от 17.01.2006 г. е отказ на главния директор на СУСО да преразгледа въпрос, решен с влязъл в сила административен акт, от който са придобити права. От този акт (решение № 384 от 21.09.2004 г.) жалбоподателят черпел права, според градския съд, защото с него му е признато правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Тези свои права "жалбоподателят е следвало да осъществи по друг законов ред - изпълнително производство срещу осигурителя, който съгласно действащата към момента на постановяването на акта разпоредба на чл. 40, ал. 3 КСО е задължен да изплати признатото обезщетение за временна неработоспособност". В заключение Софийският градски съд е изразил и становището, че "споделя възражението на ответника (гл. директор на СУСО) относно приложение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗАП, съгласно която влязъл в сила адм. акт може да бъде отменен или изменен само при условията на чл. 231 ГПК, каквито в случая не са налице". Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя извода, че решение № 384 от 21.09.2004 г. на главния директор на СУСО е стабилен административен акт. По своя резултат това решение представлява отказ или по-точно с него главният директор на СУСО всъщност е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу отказа (бездействието) на осигурителя да изтегли от сметките на ДОО и да му изплати дължимото парично обезщетение за временна неработоспособност. Със същото решение главният директор на РУСО е отказал да уважи искането на жалбоподателя това обезщетение да му бъде изплатено от СУСО. Решение № 384 от 21.09.2004 г. не съдържа диспозитив, който да бъде изпълнен принудително и затова от него жалбоподателят не е придобил никакви права, защитими чрез държавната принуда (т. е. чрез принудително изпълнение на решението). Ако беше придобил такива права и ако решение № 384 от 21.09.2004 г. беше стабилен административен акт, то молбата на касационния жалбоподател (вх. № 94 Е-2575-1 от 13.01.2006 г.) е следвало да се третира като искане за принудително изпълнение на това решение, защото до датата на нейното подаване осигурителят все още не е изпълнил задължението си, при което отказът, изразен с писмо изх. № 94 Е-2575-1 от 17.01.2006 г., е следвало да се разгледа като отказ да бъде изпълнено принудително влязлото в сила (според гл. директор на СУСО и според СГС) решение № 384 от 21.09.2004 г. Както се посочи по-горе, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че с решение № 384 от 21.09.2004 г. главният директор на СУСО всъщност: а) е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу отказа на осигурителя да му изплати дължимото обезщетение за временна неработоспособност и б) е постановил отказ по искането на касационния жалбоподател (въпреки липсата на изричен диспозитив в решението) това обезщетение да му бъде изплатено от СУСО. Следователно от него не са придобити права и то не е стабилен административен акт, т. е. искането за преразглеждане на въпроса, разрешен с това решение, попада в хипотезата на чл. 32, ал. 2 от Закона за административното производство (ЗАП), а не в тази на ал. 1 от същия чл. 32 ЗАП. Това е имал предвид процесуалният представител на главния директор на СУСО и е направил възражение за процесуална недопустимост на жалбата срещу писмо изх. № 94 Е-2575-1 от 17.01.2006 г., с което, според него, главният директор е отказал да преразгледа въпроса, предмет на решение № 384 от 21.09.2004 г. - според чл. 32, ал. 4 ЗАП в хипотезата на ал. 2 отказът да бъде преразгледан въпроса не подлежи на съдебно обжалване. В случая, обаче, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с молба вх. № 94 Е-2575-1 от 13.01.2006 г. касационният жалбоподател е направил ново искане дължимото му обезщетение за временна неработоспособност да бъде изплатено от СУСО. Отказът с решение № 384 от 21.09.2004 г. да бъде уважено такова искане не е пречка новото сега искане да бъде разгледано по същество, защото то е направено при нови обстоятелства. Първото от тях е новият период от време (от датата 21.09.2004 г. на решение № 384 до датата 13.01.2006 г., на която жалбоподателят е подал новата си молба), през който осигурителят "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД не е изплатил дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност. Второто ново обстоятелство са разпоредбите на § 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 38 от 03.05.2005 г.) и тази на § 8 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон. Според първата паричните обезщетения за временна неработоспособност вече се изплащат чрез териториалните поделения на Националния осигурителен институт по ред, определен с акт на Министерския съвет, а според втората до 31.12.2005 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат чрез осигурителите. Което означава, че след 01.01.2006 г. осигурителят "Пластхим-ТО и ПП" ЕООД няма правото да тегли суми от сметките на ДОО, поради което той не може да изплати дължимото на жалбоподателя парично обезщетение (сравни в този смисъл решение № 7975 от 14.07.2006 г. по адм. д. № 2423 от 2006 г. на ВАС - VI отд., касаещо същия осигурител и период на временна неработоспособност близък до този на жалбоподателя). По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК въпросът следва да бъде решен по същество като отказът на главния директор на СУСО, изразен с писмо изх. № 94 Е-2575-1 от 17.01.2006 г., се отмени като незаконосъобразен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да бъде изпратено като преписка на главния директор на СУСО, който да осигури решаването по същество на искането на касационния жалбоподател дължимото му парично обезщетение за временна неработоспособност да бъде изплатено от СУСО. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,