Решение № 12988 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2015 г.

Решение № 12988 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Паун Ангелов Паунов от гр. Девня, представляван от адв. Минчев, против решение № 472/6.03.2015 г. по адм. д. № 3503/2014 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна и община Девня, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора Паунов срещу заповед № 18-10895/6.08.2014 г., с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ началникът на СГКК-Варна по заявление вх. № 07-7544/29.07.2014 г. е отказал изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София в частта относно имот с идентификатор 20482.163.35 с площ 5791 кв. м., собственост на община Девня, изразяващо се в нанасяне на нов обект -имот с идентификатор 20482.163.883 с площ 907 кв. м., собственост на Димка Люцканова Ганчева, Паун Ангелов Паунов, Цона Атанасова Илиева и Люцкан Андреев Вълков, промяна в границите на първия идентификатор и редуциране площта му от 5791 кв. м. на 4883 кв. м. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд-Варна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в унисон с административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При мотивиране на посочения правен резултат съдът е поставил акцент на приложените по делото ваимноизключващи се писмени доказателства относно правото на собственост - за жалбоподателя нотариални актове № 19/1995 г. и № 131/2007 г. и за община Девня, вписана като собственик по кадастралния регистър - акт за частна общинска собственост № 1473/4.03.2013 г., издаден въз основа на решение № 4/04.02.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Към датата на подаване заявлението за изменение на КК и КР община Девня е вписана в кадастралния регистър като собственик на имот с идентификатор 20482.163.35 с площ 5791 кв. м. въз основа на акт за общинска собственост. Видно от представената скица-проект претендираното изменение се изразява в нанасяне в границите на този идентификатор на нов имот с нов идентификатор 20482.163.883 с площ 907 кв. м. и записването му, въз основа на представени два броя нотариални актове, като собственост на заявителя Паунов и негови съсобственици. При тези установявания по преписката изводът за наличие на спор за материално право върху част от имот с идентификатор 20482.163.35 е правилен. Записаният в КР собственик в лицето на община Девня и заявителя Паунов разполагат с конкуриращи се титули за собственост, видно от представените от заявителя обяснителна записка, комбинирана скица и скица-проект, предвид което законосъобразно спорът е квалифициран като такъв в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Право на административния орган, ответник по оспорването, е да вземе становище по жалбата. Извън невъзможността страната да се позовава на нарушение на чужди права, от материалите по делото е видно, че СГКК - Варна е била редовно уведомена за проведените съдебни заседания, от което следва, че съдът е спазил съдопроизводствените правила, касаещи осигуряване на страните правото на участие в производството. Касаторът притежава документи за собственост, издадени преди влизане в сила на заповедта за одобряване КК и КР, но не се е възползвал от правото си на жалба срещу тази заповед. Независимо въз основа на кое решение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, община Девня е вписана в КР като собственик, което налага зачитане на правата й в производството по одобряване изменение на КК в хипотезата на непълнота и грешка. Взаимно противопоставимите документи за собственост върху част от имот с идентификатор 20482.163.35 определят наличието на материален спор. Този спор подлежи на разрешаване от гражданския съд, пред който следва да бъдат направени всички възражения относно придобиването на собствеността, респ. снабдяването на всяка от спорещите страни със съответния титул за собственост. Без значение при преценка правилността на обжалваното решение са действията на общинската администрация по повод снабдяване на съсобствениците на проектния идентификатор с поисканите документи за извръшване между тях на доброволна делба, а обстоятелствата, при които община Девня се е снабдила с титул за собственост са релевантни при разрешаване на спора за материално право. В административноправния спор за законосъобразност на постановения на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР отказ за изменение действащите кадастрална карта и регистър подлежи на доказване основателността на претенцията на заявителя, съпоставена с вписванията в КР. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение