Решение № 3601 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2020 г.

Решение № 3601 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Алипиева от [населено място] срещу решение № 5456 от 15.10.2020 г., постановено по адм. д. № 476 по описа за 2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЛС-04-357 от 20.06.2019 г. на министъра на правосъдието. В касационната жалба са изложени доводи, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правиланеq неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалноправни разпоредби. Сочи се, че първоинстанционният съд не е установил правилно фактите и не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като са изложени подробни възражения срещу наличието на нарушения. Ответникът министърът на правосъдието е оспорил касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е заповед № ЛС-04-357 от 20.06.2019 г., издадена от министъра на правосъдието на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон (ТЗ), с която Й. Алипиева е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърдена след изпит за придобиване на квалификация синдик със заповед № ЛС-И-545/14.05.2014 г. (ДВ, бр. 44 от 2014 г.) на министъра на правосъдието, поради констатирани множество нарушения във връзка с дейността й като синдик. Нарушенията са подробно описани в два доклада от 20.09.2017 г. за дейността на временните и за дейността на постоянните синдици, изготвени от инспектор в инспектората на министъра на правосъдието, въз основа на резултатите от извършената тематична планова проверка на дейността на синдиците в Окръжен съд - Враца, възложена със заповеди № 43 СВ-01-142 и № 43 СВ-01-143 от 15.05.2017 г. на министъра на правосъдието, по препоръка на ВСС по т. 3. 2. от протокол № 8 от 21.02.2017 г. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. След извършен подробен анализ на събраните доказателства съдът е стигнал до извод, че с действията си синдик Алипиева е нарушила задълженията си по чл. 656, ал. 2 - 4; чл. 659, ал. 1 - 3, чл. 668, 686, ал. 1 - 3, 663а и чл. 660, ал. 1 /частично/ от ТЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушения на принципите по чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 9, чл. 12 и чл. 13 от АПК. Спазването на основните начала на административното производство се осигурява чрез установените общи и специални административнопроизводствени правила за провеждането му. По настоящето дело се установява, че в съответствие с принципа за законност по чл. 4 от АПК министърът на правосъдието е действал в рамките на правомощията си, установени от ТЗ и издаденият акт съответства на целите, основанията и реда, установени от закона. Твърдението, че с административния акт министърът на правосъдието е нарушил принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, не е подкрепено от конкретни доводи и обстоятелства, преценката на които би довела до извод за неразумно, недобросъвестно или несправедливо упражнени правомощия по чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Актът не е причинил на жалбоподателката вреди, несъизмерими с целта на чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Засягането на правата и интересите на упражняващия дейност като синдик е обусловено и оправдано от защитата на интересите на държавата и обществото, които налагат дейността на синдик в производствата по несъстоятелност на търговски дружества да се осъществява само от лица, които притежават високи професионални качества и осъществяват правомощията си с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със закона. Законодателят е възложил на министъра да гарантира, че само подходящи лица ще е допустимо да бъдат назначавани за синдици на дружества в несъстоятелност (в този смисъл решение на Европейския съд по правата на човека от 12.11.2013 г. по дело "Г. Костова срещу България", жалба № 36181/05/). В съответствие с принципа за истинност по чл. 7 от АПК при спазване на служебното начало по чл. 9 от АПК са използвани допустими доказателствени средства и установените относими към дейността на синдика обстоятелства са подложени на детайлна преценка. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които в противоречие с принципа по чл. 12 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност са лишили жалбоподателката от възможността да упражни процесуалните си права. Извършените проверки са планови и тематични. И с двете заповеди от 15.05.2017 г. министърът е разпоредил проверки на дейността на всички синдици в производствата по несъстоятелност за 2016 г. по описа на Окръжен съд – Враца. За административния орган не е налице задължение за уведомяване относно започването на служебни проверки по съдебни райони. След изготвяне на докладите въз основа на резолюция на зам. министъра за проверката е продължила конкретно по отношение дейността на синдик Алипиева. Некоректно в касационната жалба се твърди, че жалбоподателката е била лишена от реално участие в административния процес и че истината за фактите е била установена за пръв път пред съда. В хода на административното производство страната е имала достъп до информацията и възможност да защити своите права и законни интереси. Спазени са изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, заповедите за проверка № ИЗСВ-01-42, № ИЗСВ-01-43 и № ИЗСВ-01-44 от 30.01.2018 г. са изпратени на синдика, която е ангажирала становище и доказателства. Взела е активно участие в производството, възползвала се е от правото си на отговор по предоставените й два броя доклади от извършените проверки и е представила такъв на 12.10.2017 г., ведно с приложени копия на документи, както и е изразила писмено становище от 01.06.2018 г. Връчването на административния акт не е елемент от фактическия състав по неговото издаване. Липсата на доказателства за връчване на оспорената заповед е свързана с упражняването на правото на обжалване и е неотносима към проверката на законосъобразността на акта. Принципът по чл. 12 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност не е нарушен. Няма данни конкретният случай да не е бил третиран еднакво на други сходни случаи по чл. 655, ал. 3 от ТЗ или при разглеждането му да са прилагани критерии и практика, различни от прилаганите по други сходни случаи, поради което принципът на чл. 13 от АПК не може да се счита за нарушен. Изложените оплаквания в касационната жалба, релевиращи необоснованост на първоинстанционното съдебно решение, се преценяват като неоснователни. Изводите на съда произтичат от извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и формираното вътрешно убеждение относно фактите от обективната действителност не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. След като е установил фактите, съдът ги и подвел в диспозициите на относимите правни норми на Търговския закон - чл. 656, ал. 2 – 4, чл. 658, ал. 1, т. 5 и ал. 2, чл. 659, ал. 1 – 3, чл. 663а, чл. 686, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 688. Подробно изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. На основание разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, послужила като основание за издаване на оспорената заповед, в компетенциите на министъра на правосъдието е да изключи от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. По настоящето дело са установени нееднократни нарушения, мотивиращи извод за системност в допусканите от синдика нарушения. От фактическа страна е установено, че Й. Алипиева е била назначена за временен синдик по т. д. 13/2016 г., 21/2016 г., 48/2016 г., 49/2016 г., 66/2016 г., 72/2016 г., 102/2016 г. и 131/2016 г. и като постоянен синдик по т. д. 13/2016 г., 21/2016 г., 48/2016 г., 49/2016 г., 66/2016 г., 72/2016 г. и 102/2016 г., всички на Окръжен съд – Враца. Констатирани са неизпълнения на задължението на синдика по чл. 656, ал. 2 от ТЗ при назначаването му да подаде писмена декларация с нотариална заверка на подписа и да декларира наличието на условията и липсата на пречки по чл. 655 от ТЗ, както и участието в търговски дружества и изпълняването на други платени длъжности, като ликвидатор, синдик или други. Предложеният от касационната жалбоподателка формалистичен подход за тълкуването на разпоредбата е неправилен и неуместен. Декларацията се подава от синдика без да е предвидена служебна проверка от съда по несъстоятелността за посочените обстоятелства. Изводите на съда по несъстоятелността относно наличието на законоустановените условия се изграждат именно върху представената от синдика нотариално заверена декларация. Целта на въведената квалифицирана писмена форма е постигането на по-голяма сигурност относно действителността на волята на лицето и индивидуализиране на конкретното дружество/ва, за да може съдът да извърши дължимата по закон проверка. Без правно значение в хипотезата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ е обстоятелството, че съдът по несъстоятелността не е констатирал допуснатите нарушения по чл. 656, ал. 2 и 4 от ТЗ, доколкото законът е предоставил на министъра на правосъдието правомощието да извършва самостоятелни и независими проверки. Правилно първоинстанционният административен съд е приел за доказани допуснатите нарушения на чл. 659, ал. 1 от ТЗ, задължаващ синдика да записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Уреденото в цитираните разпоредби задължение за отчетност е комплексно и липсата на отчетност води до нарушаване на прозрачността при дейността на синдика. Както правилно е посочил съдът, редовно воденият дневник е важен източник на информация за съда и за кредиторите при осъществяване на контрол върху дейността на синдика. С оглед разнообразния характер на дейността на синдиците, както и предвид обстоятелството, че контролът, осъществяван върху нея, е в рамките на дейността на съда по администриране на процеса, е въведено изискването за регулярно, текущо отчитане от страна на синдика, ежемесечно и незабавно при поискване. Целта на така въведеното изискване е по този начин да се набавя необходимата информация за текущото състояние на търговското предприятие на длъжника и за хода на производството по несъстоятелността, като законодателят е приел, че това следва да става всеки месец. Въз основа на отчетите на синдика се диференцира имуществото на масата на несъстоятелността, състоянието му и се правят преценки за преминаване към следваща фаза на процеса. Периодичността е въведена на законово ниво с императивна разпоредба и не позволява тълкуване в предложения от касационната жалбоподателка смисъл. От нейна страна не се твърди и доказва, че е изпълнила задълженията си по чл. 659 от ТЗ. Установено е започнато водене на дневника по т. д. № 48/2016 г. в хода на проверката, липса на заверка от съда на дневника по т. д. № 7/2013 г., липса на отчет за м. 11. 2017 г. по същото дело, заверка от съда на дневниците без налична дата, представянето на отчети за два или три месеца по делата. Предвидената с ал. 3 възможност за всеки кредитор да поиска от синдика да му представи дневника и отчетите е проявление на принципа за публичност на производството и средство за защита срещу непълни или неточни отчети. По т. д. № 13/2016 г. и т. д. № 49/2016 г. са налице писма до синдика от НАП – ЦУ в качеството му на кредитор с поставени въпроси, съответно от 14.03.2017 г. и от 29.06.2017 г., които са се върнали като непотърсени. Изискуемата и дължима от синдика процесуална активност при изпълнение на задълженията му не е положена. Установени са допуснати забавяния при представянето от временния синдик на документите по чл. 668, т. 1 и т. 2 от ТЗ (неправилно посочени в касационната жалба като такива по чл. 688 от ТЗ). Посоченият 14-дневен срок е инструктивен, но просрочването му със значителни периоди от време при липса на обективни причини за това обосновава извод за проявявана небрежност при изпълнение на вменените задължения по т. д. № 49/2016 г. и т. д. № 66/2016 г. Неспазването от страна на синдика на установения от чл. 686 от ТЗ 7-дневен срок е неизпълнение на императивна правна норма в частта й, вменяваща задължение на синдика да състави списък на приетите и неприетите предявени вземания на кредитори и да състави годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Сроковете по чл. 685 и чл. 686, ал. 1 от ТЗ са точно фиксирани и не позволяват разширително тълкуване. Независимо от характера на срока по чл. 686, ал. 1 от ТЗ, неспазването му представлява неизпълнение на функционалното задължение на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ за издирване и уточняване на кредиторите, за което се следват предвидените в закона неблагоприятни правни последици. Посочената дейност на синдика е с особена значимост, както правилно е прието от първоинстанционния административен съд, тъй като списъците обективират дали предявените вземания на кредиторите са приети за съществуващи или не, а освен това има значение и за последващи действия на кредиторите, свързани с датата на оповестяване на тези списъци. Предписаните в закона кратки срокове са с оглед охраната интересите на кредиторите. Несъобразяването с визирания в повелителната законова норма срок съставлява нарушение на задълженията на синдика и показва отсъствие на изискваната от закона дължима грижа на добър търговец при упражняване на правомощията му. Обстоятелството, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземанията на кредиторите се предявяват писмено пред съда по несъстоятелността, не освобождава синдика от задължението му по чл. 686 от ТЗ в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1 да състави съответните списъци. При наличие на пречки за спазване на срока от обективно естество (вземания в голям обем или сложност, непредоставени от съда копия от вземанията и др.), то синдикът по общия процесуален ред е следвало да поиска от съда удължаване на срока за изготвяне на списъците, като изложи основанията за това искане. Изискването за застраховане е уредено в чл. 663а ТЗ, съгласно който синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Целта е създаването на допълнителна гаранция за кредиторите за ефективното реализиране на отговорността на синдика при евентуалното настъпване на вреди за тях от недоброто изпълнение на дейността му. Съгласно Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците задължението се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност, като синдикът трябва да представи пред съда по несъстоятелността заверено копие от застрахователната полица. Установено е застраховане извън 3-дневния срок по чл. 663а, ал. 2 ТЗ и чл. 22, ал. 5 от Наредба № 3/27.06.2005 г. по т. д. № 13/2016 г., т. д. № 48/2016 г., т. д. № 49/2016 г, т. д. № 66/2016 г. и 72/2016 г. Независимо дали са настъпили вреди от неизпълнение на това задължение, бездействието представлява нарушение и в хипотезата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ не може да се счита за формално. Непредставянето на застрахователна полица, респективно липсата на сключени застраховки за посочените в акта периоди – 11 месеца по т. д. № 13/2016 г., 6 месеца по т. д. № 48/2016 г., 8 месеца по т. д. № 49/2016 г., 8 месеца по т. д. № 66/2016 г. и др. е неизпълнение на императивно за синдика задължение. Относно нарушението на чл. 660, ал. 1 от ТЗ, предвиждащ задължение за синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, първоинстанционният административен съд е разделил нарушенията по групи, които е разгледал поотделно. Понятието "грижата на добър търговец" е абстрактно и съдържанието му се определя за всяка конкретна хипотеза, като тя е с по-висок интензитет от грижата на добрия стопанин по чл. 63, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Дължимата грижа поставя изискване за цялостно поведение, чиято преценка е конкретна и обективна и се извършва към момента на проверката на дейността на синдика. Основният критерий, който следва да се приложи при тази проверка, е положил ли е синдикът необходимите усилия и добросъвестност при упражняване на правомощията си във всяка една дейност, съгласно хипотезите в Търговския закон, така че да охрани в максимална степен интересите на дружеството. Синдикът носи отговорност както при неизпълнение, така и при лошо изпълнение на задълженията си поради неполагане на дължимата грижа, като не може да бъде освободен от отговорност поради висока натовареност, друга служебна ангажираност, липса на компетентност или подготовка. Установените нарушения на отчетността безспорно попадат в обхвата на посочената абстрактна конструкция. Безспорно се установява и обстоятелството, че синдик Алипиева за период от 1 година и 4 месеца е била съответно временен синдик и постоянен синдик на две търговски дружества с общо имущество, което е било включено в масата на несъстоятелността на едното от дружествата, при положение, че е съществувал спор за собственост с трето лице. Жалбоподателката не е уведомила нито един от двата съда по несъстоятелност - СГС и ОС - Враца, че е синдик и по двете дела и не е положила своевременно дължимата грижа да издири и установи имуществото на длъжника. Използваният критерий за дължимата грижа на добрия търговец е обективен и в случая следва да бъдат отчетени системността в неизпълнението на установените задължения и проявяваната от синдика небрежност при осъществяването на част от функциите му. По отношение на т. д. № 2479/2014 г. по описа на СГС следва да се отбележи, че процедурата по продажба на имуществото преминава под контрола и надзора на съда по несъстоятелността. При упражняването на правомощията на синдика по осребряване на имуществото тече един непрекъснат процес на активно взаимодействие между него и съда, в който намират проявление принципите на публичност и контрол във фазата на осребряването. Предвидено е и задължение за отчетност на синдика пред съда по несъстоятелността за всички извършени от него действия по повод осъществените продажби. Тук намира приложение общата разпоредба на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Посочените обстоятелства нееднозначно сочат към извод за приложимост на изискването за даване на разрешение от съда по чл. 716, ал. 2 и в хипотезата на провеждане на нова продажба. Обратната теза, застъпена в проверяваното съдебно решение, не намира опора в закона и наредбата. Още повече, че изпълнението на това условие е намерило широко приложение в практиката по производствата по несъстоятелност. От друга страна, липсата на документи, удостоверяващи причините за извършването на новата продажба, включително протокол за липсата на наддавателни предложения при първоначалната, също представлява нарушение на отчетността и публичността при провеждането на производството и на практика лишава съда по несъстоятелността от възможността за извършване на предварителния контрол преди издаването на разрешението. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи относно вече извършената от съда по несъстоятелността проверка, която не е констатирала нарушения в дейността на синдика по различните дела. Както вече беше посочено, правомощието на министъра на правосъдието да преценява законосъобразността на дейността на синдика в самостоятелно административно производство е предвидено наред и независимо от правомощието на съда по несъстоятелността. Създадена е допълнителна гаранция за законосъобразно упражняване на функциите на синдика с оглед обществената им значимост. Осъществяваният административен контрол върху дейността на синдика надхвърля рамките на контрола, осъществяван от съда по несъстоятелността по конкретните дела. Обстоятелството, че към момента на проверката по част от производствата дружествата са били заличени в ТР, е неотносимо към констатирането на вече извършени нарушения по проведени и продължаващи производства. Изложените по-горе фактически и правни съображения водят до извод, че правомощието на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 от ТЗ е упражнено при спазване на целта на закона и в защита на обществения интерес. Не се установява превратно упражняване на властнически правомощия и излизане извън пределите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Министърът на правосъдието може да изключи лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ или да се въздържи от това действие, като за него не е предвидена възможност за други действия, освен посочените. Целта на предоставеното правомощие на министъра е да се гарантира, че функциите на синдик в производствата по несъстоятелност ще бъдат изпълнявани от подходящи лица, които не само отговарят на всички предвидени в закона изисквания за включването им в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, но също така осъществяват дейността в съответствие с всички изисквания на закона. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и не са налице основания за отмяната му. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С огледа на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,