Решение № 13707 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2010 г.

Решение № 13707 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Танер Ихсан, гражданин на Турция, срещу решение № 55 от 28.01.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилното възприемане, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателят, с оглед обстоятелството, че произхожда от семейство на кюрди, които са репресирани от властта в Турция. Ответникът - Председателят на ДАБ, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна при следните съображения: От данните по делото се установява, че Танер Ихсан е роден на 01.01.1963 г. в гр. Арабан, Турция, турски гражданин, народност - кюрд, религиозна принадлежност - християнин, неженен. Притежава национален турски паспорт F № 479775, изд. на 26.05.1992 г. с изтекъл срок на валидност. Преди настоящото производство, чужденецът е подал предходни молби за предоставяне на закрила в Р България. По една от тях е оттеглил искането си, а по четири други е получил отказ, който е бил потвърден при оспорването му пред съда. Решенията са влезли в сила. Молбата му с вх. № 554 от 11.09.2009 г. е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, по която Председателят на ДАБ е постановил отказ, обективиран в решение № 55 от 28.01.2010 г. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени интервюта на 02.12.2009 г. и на 06.01.2010 г., на които е бил поканен от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата му молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. Жалбоподателят изрично е отговорил (л. 71), че: "Няма нови причини освен изложените на предишните административни производства". Отново сочи, че сестра му е била убита по политически причини, паспортът му е невалиден и не може да се завърне в Турция. Съдебното производство, започнало по искова молба на Танер Ихсан с правно основание чл. 31, ал. 2 от СК (отм.), е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който това производство е било прекратено като недопустимо (л. 160 - 161). Въз основа на фактите от изложената от Танер Ихсан бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки с вх. № 143 от 16.01.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" е изготвено становище от началник отдел РПЦ - София с рег. № 554 от 11.01.2010 г. (л. 21 - 24). Предложено е на кандидата да бъде отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са установени нови причини, освен изложените от кандидата в други административни производства. Молбата за закрила, основана единствено на кюрдска етническа принадлежност се преценява като явно неоснователна, тъй като е налице реална възможност за преселване на друго място в рамките на държавата по произход. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая материално-правни разпоредби на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Танер Ихсан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган, по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващия не са налице "нови" обстоятелства от значение за личното му положение, които да не са били предмет на обсъждане. В интервютата чужденецът се позовава отново на причини от семейно-битов характер. Ето защо настоящият състав приема, че административният орган обосновано е приел молбата на оспорващия за предоставяне на статут за явно неоснователна и като такава законосъобразно я е отхвърлил, предвид наличието на двете изброени предпоставки при условията на кумулативност: чужденецът е подал последваща молба и не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че не е налице страх от преследване основано на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение,