Решение № 15949 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2013 г.

Решение № 15949 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по молба на "Агроселект" ООД ЕИК 126638228, със седалище и адрес гр. Димитровград, бул. "Димитър Благоев", бл. 1, ет. 2, представлявано от управителя Николай Стефанов Даскалов, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на решение № 451 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 5541 от 2012 г. на Върховния административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 435 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 218 от 2011 г. на Административен съд гр. Пловдив. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, изразяващи се в правозащитен стандарт в решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото "Булвес" АД срещу България", който е напълно приложим за настоящия казус, защото има принципно сходство на правния проблем. В съдебно заседание подържа искането по изложените в него съображения Ответникът по молбата - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, е изразил становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - петчленен състав, Първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата и изложеното в нея, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице по чл. 238, ал. 1 от АПК в преклузивния срок от влизането в сила на решението на ЕСПЧ. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 451 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 5541 от 2012 г. на Върховния административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 435 от 22.02.2012 г. по адм. дело № 218 от 2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Агроселект" ООД срещу ревизионен акт № 16251000121 от 22.10.2010 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 5 от 3.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от доставчика "ЕМУ" АД гр. Търговище. Основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна е решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Представеното решение на ЕСПЧ от 22.01.2009 г. по делото "Булвес" АД срещу България" е постановено по отношение на друг правен субект - "Булвес" АД, а не по отношение на молителя. За да бъде отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК установеното с решение на ЕСПЧ нарушение, то следва да е за конкретния случай - предмет на акта, чиято отмяна се иска. Обратното ще означава, че всяко решение на съда в Страсбург, за което се твърди, че засяга идентичен случай, ще е основание за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК, което разбиране грубо противоречи на извънредния характер на производството по отмяна на влезлите в сила съдебни актове и свързания с тях стабилитет на административните актове. Според българската правна система прецедентът не е източник на право. Затова решение на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила решение на българския съд. След като решението на ЕСПЧ не е по отношение на "Агроселект" ООД, по отношение на същия случай, за който е отказано приспадане на данъчен кредит, не е налице правното основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, Първа колегия,