Решение № 5178 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2016 г.

Решение № 5178 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ред хот България" ООД, гр. В., представлявано от управителя - А. М. М., чрез пълномощника му - адв. Блажева, против решение № 1614/19.07.2016 г. по адм. дело № 3165/2015 г. на Административен съд-В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на р-н "Приморски, община-В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници, редовно призовани, не изпращат представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на "Ред хот България" ООД, гр. В., против Заповед № 475/18.09.2015 г. на кмета на р-н "Приморски" при община-В., като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вр. с чл. 56, ал. 1 ЗУТ, е наредено по отношение на оспорващото дружество да премахне преместваем обект: "Метална конструкция с покрив от поликарбон и вертикална метална подпора, монтирана на фасадата на кафе-аперитив, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135.2554.528.1" в ПИ с идентификатор по КККР на гр. В. 10135.2554.613. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е още, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Според съда, процесният обект е преместваем, тъй като отговаря на условията на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, вр. с определението по § 5, т. 80 ДРЗУТ за преместваем обект и тъй като за поставянето му не е издадено разрешение за поставяне от компетентния орган, законосъобразно е разпоредено премахването му. Допълнително са изложени съображения, че не е налице и съгласие на етажните собственици в сградата за поставяне на този обект, както и че не е приложима разпоредбата на чл. 91 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения акт. Съобразно данните по делото и заключението на СТЕ, неоспорено от страните в тази му част, правилно е установено, че разпоредения за премахване обект: "Метална конструкция с покрив от поликарбон и вертикална метална подпора, монтирана на фасадата на кафе-аперитив, в партерния етаж на жилищната сграда с идентификатор 10135.2554.528.1" представлява преместваем обект, по смисъла на § 5, т. 80 ДРЗУТ, за който извършителят му не разполага с разрешение за поставяне от кмета на общината, респ. от кмета на р-н "Приморски" при община-В., по силата на законова делегация и Заповед за делегация № 1397/-7.05.2014 г. на кмета на община-В. Това е така, тъй като по предназначение, макар и изпълняващ функцията на навес, той обслужва кафе аперитива на първия /партерен/ етаж от жилищната сграда, чийто дейност е търговска, поради което е част от него. Като такава част съответства на обектите, изброени примерно в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ като преместваеми обекти. Същият, по заключението на приетата СТЕ, може да бъде отделен от фасадата на жилищната сграда към която е прикрепен конзолно и преместен в пространството без да изгуби своята индивидуалност и възможност за ползуване на друго място със същото или с подобно предназначение, като премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на обекта върху който е поставен и от който се отделя. Ето защо неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че процесния обект не е преместваем и че не подлежи на премахване по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред установен с Наредбата на общинския съвет /в случая Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, приета от О.-В. с Решение от 13,14.12.2013 г./. В съответствие на цитираната законова разпоредба, с чл. 55 от тази Наредба е въведено изискване разрешение за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти да се издава от кмета на района по искане на ползвателя и съобразно скица, съгласувана по съответния ред, в 14-дневен срок от постъпване на искането. Липсата на такова разрешение е основание за премахване на обекта на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУТ, респ. чл. 68, ал. 1, т. 1 от цит. наредба, приета от О.-В. Следователно по релевантните за спора факти, а именно налице ли е преместваем обект и има ли издадено разрешение за поставянето му от кмета на р-н "Приморски", съдът е извършил правилни установявания, спрямо които е извел и правилни правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУТ, даващи основание за издаване на оспорената заповед. Спрямо тази заповед наличието или не на съгласие от етажните собственици и собственика на етажа, ползуван за кафе-аперитив, е неотносимо. То е относимо към предпоставките за издаване на разрешение за поставяне. Неоснователно е позоваването от касатора на неспазена от органа процедура по чл. 195, ал. 3 ЗУТ. В случая цитираната разпоредба е неприложима, като относима към други производства по издаване на заповеди по чл. 195, ал. 3-6 ЗУТ, каквато процесната не е. Неоснователно е и оплакването за неправилно конституирани заинтересовани страни, в лицето на собствениците на ЕС и собственика на първия етаж, ползван за кафе-аперитив. В настоящето производство по премахване на преместваем обект, който засяга правото на собственост на ЕС-ци върху обща част на ЕС, каквато се явява фасадната стена на жилищната сграда, както и правото на собственост върху първия етаж от тази жилищна сграда, ползвана за кафе-аперитив, тези собственици са конституирани правилно като заинтересовани страни. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение