Решение № 8841 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 910/2014 г.

Решение № 8841 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 910/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Димитров срещу решение № 6380 от 22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8524/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно - материално незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, и да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени издадената заповед, която е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Претендират се разноски. Ответникът Росен Иванов Москов - полицейски орган при 04 РУ "Полиция" при СДВР, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице № 04-2004/18.06.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от ответника Москов в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От съдържанието на заповедта е видно, че на 18.06.2012 г. в нечетливо посочен час инспектор Москов е постановил лицето Петър Иванов Димитров да бъде задържано за срок от 24 часа. По делото са налице данни, че след задържането Димитров е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс по досъдебно производство № 1133/2012 г. по описа на 04 РУП при СДВР, пр. пр. № 16719/2012 г. по описа на СРП. Впоследствие с постановление от 13.05.2013 г. за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, досъдебното производство е внесено в СРС - Наказателна колегия, с предложение Димитров да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Правният извод на съда, че обжалваната заповед за задържане на лице от полицейските органи съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На база на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че осъществяването на административната принуда чрез издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед се основава на данни, които са уличавали лицето в престъпление. Видно от справка относно извършена работа по преписка вх. № 30359/2012 г. по описа на 04 РУП-СДВР, докладна записка от 19.06.2012 г., изготвена от инспектор Ал. Димитров и Постановление за предложение до съда за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК от 13.05.2013 г., е видно, че при задържането на Петър Димитров са били налице данни за съпричастността му към извършването на престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Според настоящата инстанция при тази фактическа обстановка са били налице основанията по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая задържането на Димитров е било осъществено при данни, уличаващи го в съпричастност към престъпление и във връзка с образувано досъдебно производство. Той е бил уведомен по телефона, че следва да се яви в управлението за разпит, което не е сторил незабавно. При положение, че дейността на полицейските органи съгласно чл. 58 от ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления, и че приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната им самостоятелност с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, в случая заповедта за задържане се явява законосъобразно издадена, като същата правилно е потвърдена от съда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника в настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г., платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение