Решение № 6587 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2017 г.

Решение № 6587 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 721/08.02.2017 г. по адм. д. № 11401/2014 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба на председателя на Патентно ведомство на РБ, подадена чрез процесуалния представител Я. Б., се оспорва решението в частта на уважения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди се, че в тази част решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неоснователност. Оспорват се изводите на съда за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от държавен служител за присъждане на обезщетение на вреди от незаконосъобразното му уволнение. Моли да се обезсили решението и да се прекрати производството в тази част, като алтернативно прави искане да се обяви за нищожно или да се отмени решението в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В касационната жалба на Р. В. Г.-Стойкова, се оспорва решението в частта, с която е присъдено в полза на Патентно ведомство юрисконсултско възнаграждение в размер на 566 лева. В тази част счита решението за неправилно и иска да бъде отменено, като се позовава на разпоредбата на чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В съдебно заседание се представлява от адв. Иванова. Моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Р. В. Г.-Стойкова е недопустима поради просрочие. Ако се приеме за допустима, по същество е основателна. Касационната жалба на Патентно ведомство е неоснователна. Правилен е изводът на съда за доказаност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален административен акт. Събраните по делото доказателства установяват, че в резултат на този акт ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Размерът на обезщетението е определен на основание чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба на Патентно ведомство на РБ е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Касационната жалба на Р. В. Г.-Стойкова е подадена след срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е недопустима поради просрочие. Стойкова е била уведомена за съдебното решение на 13.02.2017 г., а жалбата й е подадена на 16.03.2017 г. Касационното производство по тази касационна жалба следва да бъде прекратено. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по предявени искове от Р. В. Г.-Стойкова срещу Патентно ведомство, при условията на кумулативно обективно съединяване: 1. иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за период от 6 месеца, считано от 03.09.2014 г. до 01.04.2015 г., през който ищцата не е била на служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № II - 23/22.08.2014 г., издадена от председателя на Патентно ведомство, отменена с решение № 3893/05.04.2016 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3960/2015 г.; 2. Иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 01.04.2015 г. - 05.04.2016 г., изразяващи се в причинен стрес след оставане без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение. Съдът е осъдил Патентно ведомство да заплати на ищцата сума в размер на 4200 лева (четири хиляди и двеста лева), представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от шест месеца - м. 09.2014 г. - м. 02.2015 г., през който ищцата не е била на работа и е отхвърлил предявения иск до претендирания размер от 6000 лв. Осъдил е Патентно ведомство да й заплати на основание чл. 1 от ЗОДОВ, сума в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.04.2015 г. до 05.04.2016 г., и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ до претендирания размер от 5000 лв. Осъдил е Патентно ведомство да заплати на Р. Г.-С. 364,67 лева разноски по делото, както и Р. Г.-С. да заплати на Патентно ведомство сума в размер на 566 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Приел е по отношение на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е предмет на касационно обжалване, че с нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на служителя да бъде обезщетен за оставането без работа за период от шест месеца. С посочената разпоредба е предвиден специален ред, по който се реализира имуществената отговорност на администрацията от незаконосъобразни административни актове за освобождаване от длъжност на държавните служители. Според съда, специалният ред, уреден в ЗДСл, касае единствено обезщетяване на имуществени вреди и не е предвиден в ЗДСл или в друг нормативен акт специален ред за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно уволнение. Поради това на държавните служители не може да бъде отречено правото на обезщетяване на евентуално претърпени неимуществени вреди и то може да бъде реализирано по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение на вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. При празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ - чл. 203, ал. 2 АПК. Като е преценил, че са налице кумулативните предпоставки, уредени в правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел иска за допустим и основателен. С оглед характера и интензитета на настъпилите вреди, както и периодът, в който са претърпени, съдът е уважил иска в размер на 2000 лева. Решението е недопустимо. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № II - 23/22.08.2014 г., издадена от председателя на Патентно ведомство, е прекратено служебното правоотношение с Р. В. Г.-Стойкова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 01.09.2014 г. С решение № 3893/05.04.2016 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3960/2015 г. е отменено решение № 667/09.02.2015 г., постановено от АССГ по адм. д. № 9091/2014 г. и е отменена заповед № II - 23/22.08.2014 г., издадена от председателя на Патентно ведомство. От представения по делото препис от трудова книжка № 31 се установява, че през периода 01.09.2014 г. - 02.04.2015 г. ищцата не е заемала длъжност по трудово правоотношение. Считано от 02.04.2015 г. е заемала длъжност по трудово правоотношение с "Ремотерм" ЕООД. От служебна бележка изх. № Р - Ф- 79/28.04.2015 г. от Агенция по заетостта се установява, че в периода от 03.09.2014 г. до 01.04.2015 г. ищцата е била регистрирана като търсещо работа лице в дирекция Бюро по труда и е била безработна и в този период е получавала обезщетения за безработица в общ размер 3 112.66 лв. При тази фактическа обстановка, изводите на съда не са съобразени както с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, така и с нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Законът определя на служителя правото на обезщетение, без да конкретизира дали това обезщетение е за имуществени или за неимуществени вреди. След като липсва индивидуализация на вида на вредите, следва да се приеме, че обезщетението обхваща и двата вида вреди. Фактът, че обезщетението има имуществено изражение, не води до извод, че обезщетените вреди са само имуществените. Посочената разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е специална по отношение на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е дължимо в конкретна хипотеза - при незаконосъобразно уволнение на държавен служител. В тази хипотеза обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Същата категорично определя, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Поради тези съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта на присъденото обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 2000 лв. и производството по адм. д. № 11401/2014 г. на АССГ в тази част, следва да бъде прекратено. Поради недопустимост на касационата жалба на Р. В. Г.-Стойкова, производството по адм. д. № 4630/2017 г. на ВАС, следва да бъде прекратено в тази част. На касационния жалбоподател не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поради това че присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение е в достатъчен размер и е съобразено с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,