Решение № 2687 от 14.3.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на Н. Хюсеин от гр. Варна, чрез адв. Иванов, срещу Решение 700 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело 2683/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за недопустимост, респ. неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед Г-290 от 04.10.2021г. на Главен архитект на Община Варна. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Главен архитект на Община Варна не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответниците З. Халилова, О. Хюсеин, М. Ремзиева, С. Белянова и Н. Али не вземат становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Хюсеин срещу Заповед Г-290 от 04.10.2021г. на Главен архитект на Община Варна, с която е отказано одобрение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ I-274, кв.156 по плана на 11-ти м.р. на гр.Варна, [улица]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура, като същата е в съответствие и с материалния закон, тъй като законосъобразно е отказано да се одобри представения ПУП-ПРЗ и РУП във връзка с констатирани непълноти(грешки) кадастралната карта, послужила за изработване на предлаганото изменение на подробния устройствен план, а освен това е констатирано частично непрокриване на калканите, представляващо нарушение на чл.21 ал.2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, преценяйки законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК, е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Настоящата касационна инстанция, по направените конкретни възражения, намира следното: На първо място безспорно е, че в северозападния ъгъл на ПИ 274 кадастралната карта(КК) не е съответства на регулацията по действащия ПУП ЗРП, одобрен със Заповед Г-14/17.01.1995г. Нанесена е чупка, каквато няма в плана. Действително по отношение на застрояването действащият ПУП е приложен, тъй като сградата е с одобрен проект на 14.06.1996г., Акт за узаконяване 9/15.04.1999г. и разрешение за строеж 150/14.05.1999г. Проблемът е в това, че КК на гр. Варна е одобрена със Заповед РД-18-194/27.03.2019г., която е била налице още преди входиране на искането за допускане изработването на изменението на ПУП, представено с преписката и депозирано в Район Одесос на 09.04.2019г., а още повече това отнесено при входиране на самия проект за ПУП с вх.АУ0871470Д от 10.09.2020г. Това е констатирано от ЕСУТ още с Протокол 35/01.12.2020г. и е направена забележка към проекта кадастралната основа не е актуална. Въпреки, че сроковете за обжалване на КК са изтекли, собствениците са могли да поискат по всяко време отстраняване на грешки и непълноти в КК. Това обаче не е било направено, а е бил внесен проект, в който има разминаване между неговата основа и отразените граници в КК в АГКК. Т.е. в тази част развитите с касационната жалба аргументи не могат да бъдат споделени. По отношение проблема с непокриване на калкана на сградата в ПИ 273, то заключението на в.л. арх. Карагеоргиев много добре онагледява същия (разрез 2-2 от графично Приложение 4, л.98 по делото на Адм. съд Варна), като експертът разделя по височина сградата с две зелени зони А високо горе в мансардата и покрива и Б новопредвиденото надстрояване на процесната сграда с един етаж над вече построеното. Според написаното и обясненията на експерта архитект в зона А проектът правилно не покрива калкана на сградата в ПИ 273, тъй като ако се покрие, ще се наруши чл.31 ал.2, т.1 от ЗУТ и отстоянието от новопредвиденото застрояване на тази височина ще стане по-малко от 1/3 h до страничната регулационна граница към УПИ на ПИ 270(УПИ на жалбоподателя с ПИ 274 няма дъно). В зона Б е точно обратно на зона А ако покрие калкана на сградата в ПИ 273, т.е. да се дръпне назад застрояването спрямо сега проектираното, няма да се наруши чл.31, ал.2 т.1 от ЗУТ, ще има 1/3 h до страничната регулационна линия. Или проектът в тази част трябва да се коригира и да се покрие калкана в зона Б. Тук приложима в пълна мяра се явява нормата на чл.21 ал.2 от ЗУТ, в каквото насока е и правилото на чл.82 ал.2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според което калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,