Решение № 320 от 30.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2998/2017 г.

Решение № 320 от 30.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2998/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу решение № 153 от 07.08.2017 г. по в. гр. д. № 54/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение № 153 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 59/2016 г. по описа на ОС Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. К. срещу "Корект Ем-Би" ООД иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 127/2016 г. на РС, К., ведно със законната лихва то 02.02.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо тъй като съдът се е произнесъл извън наведените във въззивната жалба основания, без да обсъди пороците на първоинстанционното решение. Посочва се, че ответникът по делото не е правил възражения, че в дружествения договор е предвидено и в търговския регистър е вписано, че дружеството се представлява само от двамата управители заедно, поради което, с възприетото становище за съвместно представителство на ответника, въззивният съд е излязъл извън правомощията за въззивен контрол. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно, както поради посоченото нарушение на съдопроизводствените правила и поради неправилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест с доклада по делото, така и поради необоснованост, предвид обстоятелството, че и в дружествения договор и в търговския регистър ясно е посочено, че представителството на дружеството е заедно и поотделно. Ответникът по касация - "Корект Ем-Би" ООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението е допустимо, а с оглед наведените в отговора на исковата молба доводи, че лицето, подписало документа, не може да задължи представлявания, тъй като е подписал записа на заповед без представителна власт, не е налице и поддържаното от касатора процесуално нарушение. С определение № 340 от 31.05.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да отхвърли иска по чл. 422 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се спори, че със запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., ответното дружество, представлявано от единия от двамата си управители - Д. П., се е задължило да заплати на ищеца П. Н. К., сумата от 100 000 лв. на падежа 30.11.2015 г. С оглед събраните по делото доказателства първата инстанция е достигнала до извод, че издаденият от управителя Д. П. в полза на нейния зет запис на заповед, без знанието и съгласието на другия съдружник и управител е недействителен на основание чл. 40, вр. чл. 44 от ЗЗД, поради обстоятелството, че законният представител на ответника и ищецът са се споразумели във вреда на представляваното дружество. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, в която не са наведени доводи за неправилно установена фактическа обстановка по делото от гледна точка на начина на представляване на дружеството ответник /съобразно дружествения му договор и вписванията в Търговския регистър/, въззивният съд анализирайки дружествения договор на ответното дружество е достигнал до извод, че то се представлява само заедно от управителите, поради което е налице хипотезата на чл. 462 от ТЗ, респективно, че ответникът не е задължено лице по записа на заповед. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 1728/09 г. на ВКС, № 14 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 217/2010 г. на ВКС, № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, № 222 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на ВКС, № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ВКС, № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, № 104 от 29.09.2015 г. по т. д. № 3894/2013 г. на ВКС, ТК, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и мн. др., с която в обобщение се приема, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, пр. 2 от ГПК, въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая, макар и постановил допустимо решение /предвид произнасянето по очертания от ищеца чрез основанието и петитума на иска, допустим предмет на делото/, въззивният съд в противоречие с посоченото разрешение, е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяйки се относно предвидения в дружествения договор начин на представителство на дружеството, без по този въпрос в хода на производството и пред първата и пред въззивната инстанция изобщо да са били налице каквито и да е било спорни моменти между страните /наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи са във връзка с липса на решение на ОС на дружеството за поемане на менителнични задължения, а не с оглед наличие на съвместно представителство, още повече че и в дружествения договор, и в търговския регистър ясно е посочено, че двамата управители могат да представляват дружеството заедно и поотделно/, а от друга страна не е изложил съображения по основните спорни между страните по делото въпроси /задълбочено разгледани от първоинстанционния съд/, обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 3, вр. чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните /наведени във въззивната жалба и в отговора й/ във връзка със спорните въпроси по делото. При новото разглеждане, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 153 от 07.08.2017 г. по в. гр. д. № 54/2017 г. на АС Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва.