Решение № 8086 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2015 г.

Решение № 8086 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Деми - Ай" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя М. Д. Ч., подадена чрез пълномощник адв. М. П., против решение № 1452 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 708/2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-160-2600/15937 от 2013 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при неизяснени фактически и правни основания по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, посочени в акта. Твърди, че АС не е съобразил, че в акта са посочени правните основания, но не са индивидуализирани БЗС, за които се отнасят площите, които не се стопанисват и двойно заявените площи, както и не са посочени на кои изисквания не съответстват площите за поддържане в добро земеделско състояние. Излага също, че неправилно съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза, която е немотивирана и необоснована. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени отказа за изплащане на финансова помощ по уведомителното писмо, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" редовно призован не се явява, като по производството е постъпило писмено становище от процесуален представител ст. юрск. Р. В., с което се оспорва жалбата и се иска оставяне на жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдебния акт, с който е потвърдено уведомително писмо е правилен и законосъобразен. Излага, че от материалите по делото вкл. и изготвената експертиза се установява, че констатациите по уведомителното писмо за заявени за подпомагане площи по СЕПП и НР2 са правилни и са установени наддекларирани площи в размер над 20% и съгласно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., правилно е отказано плащане. Смята, че е неоснователно оплакването за допуснато процесуално нарушение, поради неизвършени проверки на място, поради това, че проверките на място предвидени по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП подлежат 5% от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Късо така излага, че са отказаните площи с установено застъпване, което не е отстранено, въпреки че на жалбоподателя е изпратено писмо за установяване на двойно заявени площи, но той не се е явил да отстрани и представи документи за установените застъпвания. Излага, че правилно съдът е кредитирал експертизата, тъй като същата не е била оспорена в съдебно заседание. Смята за неоснователни и доводите за липса на мотиви на оспорения ИАА, предвид на това, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1452 от 16.07.2015 г. по адм. д. № 708/2014 г. на Административен съд - П., е отхвърлена жалбата на "Деми - Ай" ЕООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. изх. № 02-160-2600/15937 на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаната част на финансирането. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), което изцяло потвърждава изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР2. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещите лица, както по отношение на двойно заявените площи, както и до площи, които не попадат в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за частична финансова помощ по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Деми - Ай" ЕООД против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-160-2600/15937 от 2013 г. на вр. ид изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка плащания на земеделски стопани за природни ограничения различни от планинските райони (НР2). Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП - 758.56 ха; по НР1 - 72,97 ха и по НР2 - 582,83 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", както и са налице неотстранени застъпвания на двойно заявени площи, поради което е установена следната недопустима площ: СЕПП - 186.70 ха, НР1 - 0,61 ха и НР2 - 185.22 ха. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., изх. № 02-160-2600/15937 на ДФЗ - РА се прави отказ за финансово подпомагане по СЕПП и HP 2, а на оспорващия - бенефициент по НР1 е оторизирана сума в размер на 15 724.87 лв. Установено е, че процентът на наддеклариране по заявлението по СЕПП е 32.65% и по НР2 е 46.58 %. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещи лица агроном и геодезист, която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещите лица също така са констатирали подробно в табличен вид размера на наддекларираните площи по отделните БЗС, както и че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процентът на наддеклариране от 20% - 50% и санкционираната площ по СЕПП и по НР2 следва да бъде цялата установена площ и не се изплаща субсидия за съответната година. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган и не са изложени мотиви в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП и НР2, които съдът е обсъдил в мотивите и при съобразяване заключението на СТЕ. Освен това са неоснователни доводите на касатора, че се допълват мотивите в административния акт чрез приетата СТЕ. СТЕ е допусната въз основа на искане от страна на жалбоподателя, както и са допълнени задачите с допълнителни от ответника. Чрез СТЕ съдът е извършил контрол на установените факти в административното производство, както и доколко са налице предпоставките от фактическа страна за формиране на правните основания за отказа за финансово подпомагане. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка като мотиви към оспорения акт, които в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, представляват част от мотивите на акта. Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колони 3 и 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези след извършена процедура по чл. 17, ал. 6 от и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не са отстранени нередовностите на двойно заявените площи. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. По отношение на СЕПП и НР2 е установено от съда, че административния орган е посочил фактически и правни основания за отказа свързани с двойно заявени площи и площи, които не попадат в специализирания слой. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещите лица по делото. В последното е посочено, че за кампания 2012 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2012 г., като за територията, в която попадат заявените от жалбоподателя БЗС последното заснемане е извършено месец октомври 2012 г., както и са извършени теренни проверки във връзка с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2012 г. от ОДЗ гр. Т., които са свързани с актуализация на СИЗП и на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". В случая актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране извършена през същата година на заявяването на площите от оспорващия за 2012 г. и попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". От заключението на СТЕ е установен и размерът на наддекларираните площи по всяка от отделните схеми и мерки, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, както и наличието на неотстранени от жалбоподателя застъпвания, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за частичния отказ за подпомагане. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. правилно съдът е преценил, че заповедта на министъра на земеделието и храните за кампания 2012 г. не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него, респ. не са площи, които съответстват на изискванията за поддържане в добро земеделско състояние, независимо от техния вид - пасища, мери и ливади. Жалбоподателят, както в административното производство пред административния орган при заявяването, така и в производството пред административния съд е следвало да докаже, че заявените от него площи са допустими за подпомагане и съответстват на нормативните изисквания за да бъдат включени в специализирания слой, но това не е направено. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса по направеното искане от процесуалния представител на ответника изразено в писмено становище изпратено по факс, настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради неявяване на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, както и при липса на доказателства за извършени разходи за юрисконсулт, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение