Решение № 6680 от 21.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по искане на Г. Динев, чрез адв. Т. Иванова, за отмяна на влязло в сила решение 63 от 05.01.2023г., постановено по адм.д. 12315/2020г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение 4545 от 10.08.2020 г., по адм. дело 650/2019г. на Административен съд София град. Искателят се позовава на чл. 239, т. 4 от АПК, като твърди, че в хода на производството пред ВАС по адм.д. 12315/2020г. е постановено решение 20 от 06.01.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, влязло в сила на 24.01.2020г., с което е отменен Ревизионен акт Р-22221218004026-091-001/29.08.2019г. в оспорената част за установени задължения по ЗДДФЛ за 2012г., 2014г. и 2015г. и изменен в частта за 2013г., като вместо установения с РА резултат в размер на 33 656 лв. е определн данък за внасяне в размер на 1 256.95 лв. Според искателя, спорът по двете производства, образувани и водени между същите страни, се свежда до един и същи правопораждащ факт, а именно дали сумата, получена по личната банкова сметка на Г. Динев в общ размер от 636 040 лв. представлява скрито разпределение на печалба и следва ли да обуслови отговорността на ревизираното лице за задължения на "Спедиция Логистика" АД, дали тази сума е постъпила в патримониума на ревизираното лице, дали това са суми, начислени, изплатени или разпределени под каквати и да е форма в полза на ревизираното лице. Навеждат се и аргументи за незаконосъобразност на решение 63 от 05.01.2023г., постановено по адм.д. 12315/2020г. на ВАС, Осмо отделение. Подробни съображения са изложени допълнително и в писмени бележкиПретендират се и разноски. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Попова, изразява становище за недопустимост, алтернативно- за неоснователност на искането. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Противопоставеното възражение за недопустимост на искането от пълномощника на ответника е неоснователно, доколкото се отнася до обстоятелство, което е относимо кам материално- правната, а не към процесуално- правната легитимация на искателя. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Предмет на обжалване по адм.д. 12315/2020г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е било решение 4545/10.08.2020 г., постановено по адм. д. 650/2019 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването против РА 22002218000639-091-001/19.07.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, в потвърдената част с решение 1874/03.12.2018 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски на ответната страна в размер на 7 580 лв. С противопоставеното решение 20 от 06.01.2020г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, влязло в сила на 24.01.2020г., е отменен Ревизионен акт РА Р-22221218004026-091-001/29.08.2019г. в оспорената част за установени по отношение на Г. Динев задължения по ЗДДФЛ за 2012г., 2014г. и 2015г. и същият е изменен в частта за 2013г., като вместо установения с РА резултат в размер на 33 656 лв. е определн данък за внасяне в размер на 1 256.95 лв. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посочената норма изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като на първо място актовете не са постановени от еднакво компетентни правораздавателни органи. На следващо място, не е налице тъждество на искането и на основанието. Що се отнася до цитираната практика на СЕС в писмените бележки на пълномощника на искателя, то същата е неотносима към настоящия казус. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва и да се осъди искателят да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,