Решение № 7205 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 942/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР ЮГ), ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], чрез К. Н. Николов, юрисконсулт и пълномощник със служебен адрес: град Пловдив, [улица], срещу Решение 6996/ 16.11.2023 г. по адм. д. 7990/ 2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Не оспорва, че средството за търговско измерване (СТИ) е поставено на място, което не отговаря на нормативните изисквания, но настоява, че разноските по преместването не следва да са за негова сметка, а съдът не е отчел, че административният орган не се е произнесъл по този въпрос. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В молба от 22.05.2024 г. процесуалният му представител заявява, че поддържа касационната жалба, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от друга страна. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Костадинов, който оспорва касационната жалба и представя подробно писмено становище относно доводите си за това. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Алдекс ООД, редовно призовано дружеството, не се представлява. Представя отговор по касационната жалба, с който оспорва същата и претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие с фактура към него и доказателства за заплащането. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-636 от 14.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което по жалба от Алдекс ООД на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1.В едномесечен срок след получаване на решението Електроразпределение Юг ЕАД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване за обект, с адрес: гр. Приморско, [улица], с клиентски 1010142766, в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя; 2.В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1 Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Юг" ЕАД, като е изложил доводи, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че в производството пред КЕВР при проверката по жалбата е установено, че Алдекс ООД е клиент на ЕР ЮГ ЕАД, със съответния клиентски номер, като СТИ е разположено в имот с идентификатор 58350.506.504, който се намира на ъгъла на [улица]и [улица]в гр. Приморско, като дружеството е заявило пред ЕР ЮГ, че електромерното табло с ИТН 2728704 трябва да бъде преместено до или на границата на ПИ 58350.506.128 съобразно нормативните изисквания, но в отговор е получило уведомление от електроразпределителното дружество (ЕРД), че изместването на електросъоръжението трябва да стане за сметка на клиента. Съдът подробно е изложил фактите, като е отразил, че от ЕР ЮГ е изпратено писмо до дружеството с изх. 10281886/ 23.01.2023 г., с което е уведомен клиентът, че изместването е възможно и по какъв ред следва да се извърши същото, като са цитирани разпоредбите на чл. 29, ал. 5 и ал. 7 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6), указващи законово допустимите места за монтиране на електромерните табла. Посочил е, че според ЕРД цитираните разпоредби не вменяват задължение на оператора да измести за своя сметка заварените електромерни табла или самите измервателни средства в случай, че са разположени на място, различно от посоченото в тях и че е обоснована тезата, че се касае за енергийни съоръжения, които се субсумират в дефиницията за енергиен обект по смисъла на § 1., т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което, доколкото искането е за неговото изместване, единствената законова възможност за това е предвиденият в Закона за устройство на територията (ЗУТ) ред: изместване на енергиен обект (в случая електромерно табло), за който са възникнали законови сервитутни права, единствено при условията на чл. 64, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 4 и чл. 73, ал. 1 ЗУТ, при което според тези текстове при необходимост от изменение на положението или устройството на заварени строежи - надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство и са за негова сметка. Съдът е представил изводите на КЕВР, че съществуващото местоположение на СТИ не отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, тъй като то трябва да е монтирано до или на границата на имота на клиента в електромерно табло, а видно от кадастралната карта същото се намира в имот с идентификатор 58350.506.504. на около 100 м от имотната граница на клиента, както и че КЕВР е съобразила регламентацията в чл. 29, ал. 1 от Наредба 6, при което е приела, че електромерното табло за захранване на горепосочения обект трябва да бъде монтирано на имотната граница и то така че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта, в резултат на което при тези мотиви и на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. е дала оспорените задължителни указания. Съдът е анализирал фактите и изводите в оспореното пред него решение и е стигнал до извода, че то е издадено от компетентен орган и при наличие на изискуемия кворум, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от такова естество, че да рефлектират върху законосъобразността и обосноваността му, както и че са спазени изискванията на Глава Девета от Наредба 3 от 2013 г., изискано е становище от електроразпределителното предприятие и са събрани всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и проверка на подадената жалба. По приложението на материалния закон съдът е обсъдил относимите норми и установеното, което не се оспорва от ЕР ЮГ, че СТИ не е разположено на изискуемото място, т.е. не отговаря на изискванията на 120, ал. 1 ЗЕ, като е извършил преценка и на повдигнатия спор относно разноските по преместването. В резултат е приел за правомерни дадените на ЕР ЮГ задължителни указания за изместване на СТИ до или на границата на имота на Алдекс ЕООД, като е анализирал актуалната към момента на поставяне на СТИ уредба на случая и сега действащата такава. За да счете, че възражението за разноските е неоснователно, съдът е указал, че чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба 6, на която се позовава ЕР ЮГ, касае промени в присъединяването на съществуващи, присъединени към електрическите мрежи, обекти и електрически централи, поради което е неприложима в случая, тъй като не се касае за промяна в присъединяването на обект по § 1, т. 23 от ЗЕ и поисканата такса за изместване на СТИ по смисъла на § 1, т. 58 от ДР на ЗЕ не намира основание в чл. 4, ал. 6 от Наредба 6. Съдът е счел, че изместването на процесния електромер не съставлява промяна на условията за присъединяване, а спорът е свързан с изпълнението на задълженията по ЗЕ, от който произтича и мястото на монтиране на таблото, определено в правилата, поради което е приел, че доводите на жалбоподателя, че се касае за промяна, която предполага наличие на искане от клиента и съответно поемане на разноските от същия, са неоснователни. При така представените мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че с жалба, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, Алдекс ООД, собственик на имот с идентификатор 58356.506.128, ведно с построените в него сгради, с административен адрес в гр. Приморско, [улица], е възразил срещу местоположението на средството за търговско измерване за съответния имот. При извършената проверка е установено, че СТИ се намира в имот с идентификатор 58350.506.504, на около 100 м (сто метра) от имотната граница на клиента. С оглед на това обосновано административният съд е приел, че правилото на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 изисква СТИ за имота на Алдекс ООД да бъде монтирано на имотната граница и то не е спазено. Различието в правната уредба към момента на поставяне на измервателното устройство не изключва задължението на електроразпределителното дружество да спазва приетите впоследствие законови изисквания в тази насока. Изложените аргументи от електроразпределителното дружество са били обсъдени както от КЕВР, така и от административния съд. Предмет на проверка в касационното производство е решението на първоинстанционния съд и след като последният е обсъдил и възраженията за разноските по преместването, то е неоснователно оплакването в касационната жалба, че не е съобразена тази част от спора. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за всички относими обстоятелства, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал.1 от АПК и не следва да ги преповтаря. При тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, а на КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). При този резултат на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК право на разноски има ответната страна, за която актът е благоприятен Алдекс ООД. Дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв. с ДДС (хиляда и двеста лева), съгласно представения договор за правна защита и съдействие, фактура и потвърждение за плащане. С оглед възражението за прекомерност от процесуалния представител на касатора съдът съобрази, че договорът за правна защита и съдействие е за изготвяне на отговор по касационната жалба, при което е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение не може да бъде по-малко от 1200.00 лв., а в случая то е в такъв размер с ДДС, поради което възражението е неоснователно и разноските на ответника, за който актът е благоприятен, следва да бъдат възстановени от касатора. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,