Решение № 2903 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2018 г.

Решение № 2903 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2933/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Витоша" – Столична община, чрез юрк. Стоянова като процесуален представител, срещу решение № 408 от 19.01.2018 г., постановено по адм. дело № 10968/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците - А. Тодоров и Й. Тодорова, чрез пълномощника си адв. Георгиева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е оспорена заповед № РД-09-257/30.10.2015 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването на общински недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1930.635. 13 със застроена площ 82 кв. м, с посочен административен адрес, който се държи без правно основание от А. Тодоров и Й. Тодорова. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Като се позовава на събраните по делото писмени доказателства, както и на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, извежда извод, че не се установява по безспорен начин първата материалноправна предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС. Излага съображения, че Столична община не може да легитимира собствеността си върху сградата с годно правно основание поради обявяването на заповедта за отчуждаване на имота за нищожна, което с обратна сила заличава последиците от отчуждаването. Решението е правилно по следните съображения: В случая оспорената заповед се основава на държане на общински имот без основание. С представения по делото Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № **** г. Столична община се легитимира като собственик на двуетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.1930.635. Налице е първата от визираните в закона предпоставки за издаване на заповед за изземването й. Не се доказва обаче приетото в заповедта, че цялата сграда се държи без основание. Установено е по делото, че със заповед от 31.08.1984 г. е отчужден имот пл. № 8, парцел XIV, кв. 224, заедно с двуетажна жилищна сграда и гараж за комплексно жилищно застрояване – бл. 49 от ЖСК "Младежки устрем" и за улица. От П. Хаджиниколова са отчуждени първи етаж от сградата, 1/2 ид. част от гаража и 2/6 ид. части от дворното място и общите части на сградата. За нея е предвидено обезщетение в ЖСК "Младежки устрем". П. Хаджиниколова умира на **** г., като оставя за наследници трима низходящи, сред които Т. Станкова, майка на Й. Тодорова. Отчужденият имот е актуван като държавна собственост с АДС от 27.07.1987 г., като основание за придобиване на собствеността в него е посочена заповедта от 31.08.1984 г. За имота е съставен АЧОС на 12.01.2012 г. съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. С влязло в сила на 02.12.2016 г. решение по адм. дело № 10952/2015 г. на Административен съд София – град е обявена нищожността на заповедта от 1984 г. в частта, в която от П. Хаджиниколова са отчуждени притежаваните от нея първи етаж от жилищната сграда, предмет на изземване с оспорената заповед, както и посочените ид. части от общите части, пристройка и гараж, изпълнени в имота. Правилно съдът съобразява това обстоятелство на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Отпадането на правопораждащия факт за актуване на сградата като общинска собственост заличава с обратна сила последиците на отчуждаването. Правилно е заключението на съда, че актът за частна общинска собственост само удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на общинска собственост. Този акт е официален удостоверителен документ, съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. Влязлото в сила съдебно решение, с което е обявена нищожността на отчуждителната заповед, обуславя извод за наличие на конкуренция на титули за собственост, сочеща на спор за материално право между Столична община и собствениците на отчуждения имот, но не оборва доказателствената сила на АЧОС. Контрол в съдебноадминистративното производство върху правото на собственост е недопустим. Защитата му може да се осъществи като материалноправният спор се предяви по общия исков ред пред съответния граждански съд - чл. 64, ал. 2 ЗОС. При тези данни настоящият състав приема, че спорът за собственост е пречка да се обоснове извод за доказаност на втората предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОС (а не първата, както приема съдът), а именно имотът, предмет на изземване да се владее без основание, което обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед. Правилно е заключението, че отношенията между Столична община и собствениците, получили обезщетение за отчуждената част от имота са ирелевантни за конкретния правен спор и затова не подлежат на разглеждане в това производство. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция на ответника по касационната жалба Й. Тодорова се дължат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК и приходен касов ордер от 22.02.2018 г. Възражението на касатора за неговата прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед размера му, незначително надвишаващ минимално предвидения с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,