Решение № 330 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 373/2011 г.

Решение № 330 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 373/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба на П. Р. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 831 от 20.01.2010 г. на Върховния касационен съд на РБ, Трето г. о., постановено по гр. д. № 1689 от 2008 г., с което е отменено въззивно решение № 499 от 17.01.2008 г. по в. гр. д. № 215 от 2007 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено решение за осъждане на С. А. Р. да предаде на И. П. И. на основание чл. 38а от Закона за Ж. владението върху апартамент № 103, находящ се във вх. И, ет. 2 на жилищен блок № 9 в [населено място], [улица], заедно с мазе № 1 и принадлежащите към апартамента идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел V от кв. 133д по плана на [населено място], м. "К. село - Плавателен канал". В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил необходим другар на ответницата по делото С. Р., тъй като е неин съпруг от 5.10.1988 г., а процесният имот бил придобит по време на брака им. Пълномощникът на ответницата по молбата И. П. И. оспорва същата. Останалите ответници по молбата С. А. Р., Ж. "Български художник" и [фирма] не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е подадена преди изтичане на тримесечния срок, посочен в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и като такава е допустима: решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 20.01.2010 г., а молбата за отмяна е подадена на 3.02.2010 г. Разгледана по същество, молбата е основателна поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 304 от ГПК, отмяна може да иска само онова трето неучаствало по делото лице, спрямо което влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо. По принцип решенията имат сила на пресъдено нещо само спрямо страните по делото и техните правоприемници, а по изключение и спрямо тези трети неучаствали в делото лица, които са били необходими другари на страните по делото по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.) и чл. 216, ал. 2 от новия ГПК. В разгледания случай молителят П. Р. твърди, че е бил необходим другар на ответницата по делото С. Р., тъй като имотът - предмет на това дело бил съпружеска имуществена общност между тях: придобит бил и бил владян по време на брака им на основание предварителен договор със строителя на имота от 1995 г. Тоест, налице е твърдение, че процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това и съгласно приетото в т. 12 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1 от 1977 г., по делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска и което е било свързано със спор с вещноправен характер относно вещ, за която се твърди, че е СИО на П. Р. и С. Р., спорното правоотношение е било от такова естество, че решението следва да бъде еднакво за двамата съпрузи. В този смисъл по това дело П. Р. и С. Р. са имали положение на необходими другари по чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.), поради което неучастието на П. Р. като страна по делото е основание по чл. 304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по отношение само на съпругата му С. Р.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия