Решение № 17225 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2019 г.

Решение № 17225 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Райчев от [населено място] срещу Решение № 3585 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 12138/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Медицинско удостоверение № 177/27 от 12.10.2018 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ към Медицински институт на МВР. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР, чрез гл. юриск. Тотева оспорва жалбата изцяло, като се излагат подробни доводи по съществото на спора и в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Столична дирекция на вътрешните работи-, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмено отговор по делото жалбата се оспорва като недоказана и неоснователна. Излагат се подробни аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Медицинско удостоверение № 177/27 от 12.10.2018 г., издадено от Централна експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ към Медицински институт на МВР, с което ЦЕЛК при МИ на МВР е признала, че лицето Р. Райчев, старши полицай в група ООР на сектор ОП към 07 РУ СДВР, е получило лека телесна повреда в резултат на разкъсно- контузна рана на лявото коляно, причинила нарушаване целостта на кожата и подкожната тъкан без засягане на мускулни, сухожилни и ставни структури. По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, която не е оспорена от страните и която установява при анализа на пътно-транспортното произшествие и приложените медицински документи, че лечебният и възстановителен период са продължили 60 дни, като е било налице затруднение на движението на крайника, но то в никакъв случай не може да се определи като "трайно". Даденото от вещото лице заключение е и пълно, и ясно. То дава отговор на точно зададените въпроси и този отговор е ясен – лицето Р. Райчев е лекувано с използване на нестероидни противовъзпалителни средства и физиотерапия; налице е бил болков симптом, дължащ се на контузията на меките тъкани, постконтузионния хематом, развиващия се отток в травмираните зони и на възпалителния процес, започнал в областта на раната, като активните движения в колянната става са били засегнати по време на лечебния и възстановителния период, продължили общо 60 дни. Съдът, след обсъждане и преценка на заключението на вещото лице, е счел, че нараняването не е довело до трайно затрудняване на движението на крайника и въпреки лечебния и възстановителен срок, надвишаващ 30 дни, не са налице условията за признаване на увредата като "средна". Решението е правилно. Обективните признаци на отделните видове телесни повреди са предвидени в чл. 128 – чл. 130 НК и Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/27.09.1979 г. Според т. 13, "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно състояние". Съществено в случая е тълкуването на термина "постоянно", което т. 7 на същото постановление дефинира като"... такова увреждане, което не може да се възстанови.... ", т. е. касае се до необратимо разстройство на здравето, времево непроменяемо и без възможност за възстановяване на функциите на човешкото тяло. Разстройството на здравето на Райчев не може да бъде квалифицирано като средна телесна повреда, каквато се домогва да докаже жалбоподателя. С приетата от административния съд съдебно-медицинска експертиза на вещо лице – ортопед- травматолог, не е опровергана констатацията на ЦЕЛК, че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма спор, че на старши полицай Райчев е причинено неудобство, като проведеното лечение е продължило повече от 30 дни, но за съставомерността на чл. 129, ал. 2 от НК, тази продължителност не е от значение, при положение, че не е налице отслабване на зрението или слуха и/или затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи, няма трайно обезобразяване на лицето или други части от тялото. Въпросът за трайността на травматичното увреждане във връзка със срока на временна нетрудоспособност не се определя само от продължителността на временната неработоспособност. На това основание правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липсата на посочените състояния, затруднение или редукция на основни функции на човешкия организъм, ирелевантно е превишението на тридесетте дни, които в общия случай съставляват ориентир за качеството трайност на увреждането, доколкото периодът на временна неработоспособност не променя естеството на травмата/разкъсно- контузна рана на коляното/, което естество е определящо за медико-биологичния израз на увреждането. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане, на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, /на първата съдебна инстанция такива са присъдени/, което се определя в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение