Решение № 29 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 90/2016 г.

Решение № 29 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 90/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият А. С. Т. е отправил до ВКС "молба" (а всъщност - искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден след одобрено от съда споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК. Споразумението с прокурор е одобрено на 5.VIII.2015 г. по нохд 1441/15 на Пловдивския окръжен съд и се отнася до грабежа, който Т. извършил в К. на 25.I. с. г. спрямо Т. Н. Д. Грабежът е на лични вещи за общо 301 лева, между които мобилен телефон за 225 лева, а използваната принуда за отнемането им чрез нанесения побой над пострадалия му е причинила черепно-мозъчна травма и счупване на дясното рамо, представляващи всяко за себе си средна телесна повреда (чл. 129 НК) и квалифициращи грабежа по чл. 199, ал. 1, т. 3, във вр. с 198, ал. 1 НК. За извършеното от него Т. се е съгласил да изтърпи 5 години и 2 месеца лишаване от свобода в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Във ВКС са постъпили всъщност две "молби", и двете регистрирани по съответния ред през м. I. 2016 г., но едната - чрез първоинстанционния съд. И двете са ръкописни, а според сходното им съдържание Т. е наказан несправедливо тежко. В съдебното заседание на ВКС осъденият и служебният му защитник настояват за смекчаване на наказанието, а прокурорът смята това за неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила и по реда на възобновяването влязлото в сила определение за одобряване на споразумението в ПОС. Макар и обяснимо от неговата гледна точка да се смята за тежко наказан, отношението на осъдения трябва да бъде преценявано и от гледната точка на пострадалия, а последната според ВКС не е допускала по-голяма снизходителност. С особена стойност в тази насока са били последиците от грабежа за здравето на пострадалия - той е станал жертва на жесток побой, който и сам Т. е описал като такъв, но извън проявената жестокост е трябвало да бъде отчетено най-вече това, че и към момента на одобряване на споразумението - повече от половин година след грабежа, Д. е бил все още психично непълноценен. Обстоятелството е "изключително отежняващо" (значение, обратно на предвиденото в чл. 55 НК) и трудно може да се съвмести с лишаване от свобода, по-ниско от минимално предвидените в закона 5 години, а още по-малко - да бъде повлияно от съжалението на осъдения, желанието му да бъде с децата си, трудностите в затвора и другото подобно, изтъкнато пред ВКС. Ръководен от изложеното и от липсата на друго, поради което да промени изхода на делото, оспорен в сегашното дело, ВКС - I н. о.