Решение № 476 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1303/2015 г.

Решение № 476 от 30.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1303/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подс. Г. П. Т. от П. адв. Р. А. от АК-Т. и лично от подсъдимия срещу решение № 100 от 29.05.2015 г., постановено по ВНОХД № 101/2015 г. на Апелативен съд-Варна с оплаквания за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за изменянето му с намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият Т. лично и чрез защитника си адв. Г. Г. от САК молят за уважаване на жалбите им. Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 5 от 23.02.2015 г. по НОХД № 7/2015 г. Търговищкият окръжен съд е признал подс. Г. П. Т. от П. за виновен в това на 28.08.2014 г. в П. умишлено да е умъртвил по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост рождената си майка Г. Г. И. и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и 6 вр. чл. 115 от НК при условията на чл. 58а, ал. 2 и 3 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от 25 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на задържането му под стража от 03.09.2014 г. до влизане на присъдата в законна сила. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които да се унищожат като вещи без стойност, а портмоне и два мобилни телефона да се върнат на собствениците им. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 593,20 лв. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплакване за нейната незаконосъобразност и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, алтернативно за намаляване на размера на наказанието му, но с решението си Варненският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв. А. визира явната несправедливост на наложеното му наказание и моли обжалваното решение да бъде изменено, като бъде намален неговият размер, а жалбата лично от подс. Т. съдържа недоволството му от действията на разследващите органи и прокурора, но по съществото и в пренията претенцията му е за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивно решение, подлежащо на редовна касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Макар и в съдебните прения пред касационната инстанция защитникът да навежда доводи за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, те са концентрирани към явната несправедливост на наложеното на подс. Т. наказание лишаване от свобода. В тази насока се развива оплакване за несъобразяване в достатъчна степен на оказаното от него съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото, "пълните му самопризнания", чистото му съдебно минало. В този смисъл то е било поднесено и пред въззивната инстанция и с основание същата не се е съгласила да смекчи наказателната съдба на подсъдимия. И въззивният съд, извеждайки относимите към индивидуализирането на наказанието на подс. Т. обстоятелства е приел, че наличните смекчаващи и отегчаващи предопределят като "най-адекватно" наказанието "доживотен затвор", спрямо което при проведената процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК са приложени разпоредбите на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК и заменящото го наказание е фиксирано на 25 години лишаване от свобода при баланс на отчетените обстоятелства. Правилно е изкоментирано възражението на защитата за намаляване на този му размер заради психическото състояние на подсъдимия, очертал се като личност със завишена обществена опасност, склонен към агресия и безцеремонност в отношенията си с околните и близките си, особено след честата употреба на алкохол. Самият механизъм на осъществяване на деянието го охарактеризира като жесток и безмилостен човек дори и към рождената си майка, умъртвена по начин, несъвместим с каквито и да е синовни чувства. Именно на този фон така определеното по размер наказание лишаване от свобода се явява необходимо за въздействие както върху него, така и върху останалите членове на обществото за постигане целите на чл. 36 от НК. Няма неоснователно пренебрегнати смекчаващи или надценени отегчаващи отговорността му обстоятелства и правилно въззивният съд е утвърдил наложеното наказание в посочения размер. И ВКС не намира основание за неговото коригиране, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Жалбите, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение