Решение № 3132 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2016 г.

Решение № 3132 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, срещу решение № 7740 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7935/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № Ж-71 от 16.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се решение № 7740 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7935/2015 г. на Административен съд С. - град да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, като бъде отхвърлена жалбата срещу решение № Ж-71 от 16.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ответникът - "Софийска вода" АД не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна В. М. Ц., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 7740 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7935/2015 г. на Административен съд С. - град е отменено решение № Ж-71 от 16.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на "Софийска вода" АД, е разпоредено: да преразгледа начисленото служебно количество вода по партида с клиентски номер 2065365 за периода 10,03,2010-31,01,2012 г. по водомер за студена вода с ф. № 4621214, определено до показание 0088 куб. м и по водомер за топла вода с ф. № 4609855, определено до показание 1036 куб. м., като същото бъде определено съобразно показанията на тези уреди, отразени в контролен лист № 0141595/31,10,2011г както следва - по водомер за студена вода с ф. № 4621214 до показание 0081 куб. м. и по водомер с ф. № 4609855 до показание 0933 куб. м., както и да уведоми комисията в седем дневен срок за предприетите действия. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на установените процесуални правила. Съдът обаче е приел, че при постановяване на обжалвания пред него акт е допуснато нарушение на материалния закон. В случая са били налице предпоставките за служебно начисляване на разходите за питейна вода от страна на ВиК оператора при условията на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, поради което КЕВР неправилно е приела, че липсата на потребление възпрепятства служебното начисляване на вода. Настоящият съдебна инстанция намира така постановеното решение на административен съд - С. - град за валидно и допустимо, но за неправилно като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми във връзка с конкретно установените по делото факти. Съдът, в настоящият си състав, приема, че административният орган е извършил обстойна проверка по случая, при която са събрани относимите доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, като правилно е констатирал, че от водопроводната инсталация в кухнята не е потребявана вода през процесния период от 10.03.2010 г. до 29.06.2012 г. Този извод е направен след обсъждане на събраните по преписката доказателства в тяхната съвкупност - записите в карнетите на водомерите за периода от 2007 г. до 2012 г., които са подробно обсъдени в мотивите на Решение № Ж-71 от 16.07.2015 г.; отразената констатация на служител на дружеството в Контролен лист № 0141595 от 31.10.2011 г. - че "тръбите са запушени"; справката от топлинен счетоводител - в подкрепа на факта, че показанието на водомера за топла вода, с фабричен № 4609855, пломба № 934907, е 0933 m3 от м. май 2007 г. до смяната на същия през м. юни 2012 г. Обсъдено е обстоятелството, че пломба с № 934907, на водомер ф. № 4609855, която осигурява защита от нерегламентирано ползване на вода е една й съща през целия период и нейната цялост не е нарушена. Настоящата съдебна инстанция приема, че обстоятелството дали измервателните уреди са били в срок на валидност или не е ирелевантно, след като от една страна е безспорно установено, че за процесния период е било невъзможно използването на водопроводна инсталация, а от друга страна, съгласно чл. 42, т. 6 от Наредба № 4/14.09.04 г. именно операторите са длъжни да извършват проверки за състоянието на водопроводните и канализационните инсталации и вътрешните мрежи на потребителите, както и да уведомят потребителя за изтекъл срок на валидност на водомера с надлежно предписание съгласно чл. 34а от Наредба № 4/14.09.04 г. на МРРБ. Тези условия не са изпълнени в настоящия случай и не са коментирани от съда в мотивите на решението. Необосновани и некореспондиращи със събраните доказателства са изводите на съда, че видимо водомерът на потребителя е бил неизправен и не е работил поради запушване на тръбите в кухнята, както и обстоятелството, че е необходимо ремонт на водомерите, поради запушени тръби. От контролния лист и становищата на страните е видно, че не водомерите са запушени, а инсталацията, поради което и не е било възможно ползването и потреблението на вода от нея. В този смисъл запушването на тръбите на водопроводната инсталация възпрепятства изобщо възможността за ползване на вода в обекта и по никакъв начин по делото не се установява запушването да е довело до невъзможност за работа на водомерите в имота, каквито са наведените изводи в мотивите на решението на съда. Естествено след като няма вода по тръбите, няма какво да бъде измервано по тези водомери. Именно поради липсата на консумация в имота, КЕВР правилно и законосъобразно е указала на "Софийска вода" АД да се съобрази с показанията на уредите. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореният административен акт е отменен, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "Софийска вода" АД срещу решение № Ж-71 от 16.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ответникът следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение