Решение № 5216 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2020 г.

Решение № 5216 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11638/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М.-К." ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], представлявано от управителя И. Й., чрез адв. В. Б., против решение № 3843 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 314/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 4118 от 26.11.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. Разград, с което на основание чл. 91, ал. 1 АПК е изменено Предписание № 0002 от 12.11.2019 г., издадено от д-р М. К., заемаща длъжността "главен инспектор" в ОДБХ – гр. Разград, в частта относно предписанието "М.-К." ЕООД да не използва словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" при етикетирането на храните, които произвежда, и в частта, с която е предписано, че наименованието "Ф./F." може да бъде използвано от "М.-К." ЕООД, гр. София, за храните, изрично посочени в клас 29, 30, 32 към свидетелство за регистрация на марка на територията на Република България, издадено от Патентното ведомство на Република България (ПВ на РБ) и за храните, изрично посочени в клас 29 към разрешението от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на територията на Румъния, Русия, Украйна и Израел. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. Счита, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като е приел, че дружеството "М.-К." ЕООД е използвало словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" върху етикетите на произведената от него продукция. Твърди, че такива констатации не се съдържат нито в представената нотификация № 409529, нито се установяват от извършената проверка на място от служителите на ОДБХ – гр. Разград. Излага, че изразът е използван на изложение в Германия, върху рекламен каталог, с цел предоставяне на информация на присъстващите, които не са запознати със свойствата на българското сирене, какво представлява в действителност рекламираният продукт. По тези съображения счита, че даденото предписание, в частта му относно указанието да не се използва израза "Danish Feta Like/Като датска Фета" от дружеството, е безпредметно и противоречащо на функцията на произтичащите от закона правомощия на проверяващите компетентни органи. Счита за неправилен изводът на съда и относно законосъобразността на оспорения административен акт в частта, в която е указано наименованието "Ф./F." да се използва в точно определени държави. Мотивира становище, че в тази част актът е нищожен, тъй като е постановен при липса на компетентност на издателя му, а по същество – противоречащ на материалния закон, доколкото на нормативно равнище не съществува задължение производителите да регистрират марките на продуктите си, а използването на регистрираната вече търговска марка не е териториално ограничено. В тази връзка сочи, че изброяването на определени държави в свидетелството за международна регистрация на марката, каквато притежава дружеството-жалбоподател, не го обвързва да я използва единствено на тяхната територия, а гарантира правната му защита съгласно националните им законодателства. Според касатора, съдът, неотчитайки тези обстоятелства, е постановил неправилно съдебно решение. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с краен съдебен акт, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Разград, в писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "М.-К." ЕООД срещу Решение № 4118 от 26.11.2019 г. на директора на ОДБХ – гр. Разград, с което на основание чл. 91, ал. 1 АПК е изменено Предписание № 0002 от 12.11.2019 г., издадено от д-р М. К., заемаща длъжността "главен инспектор" в ОДБХ – гр. Разград, в частта относно предписанието "М.-К." ЕООД да не използва словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" при етикетирането на храните, които произвежда, и в частта, с която е предписано, че наименованието "Ф./F." може да бъде използвано от "М.-К." ЕООД, гр. София, за храните, изрично посочени в клас 29, 30, 32 към свидетелство за регистрация на марка на територията на Република България, издадено от ПВ на РБ и за храните, изрично посочени в клас 29 към разрешението от СОИС на територията на Румъния, Русия, Украйна и Израел. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Във връзка с получена чрез системата за бързо съобщение RASF нотификация № 409529, съдържаща информация за етикетиране с наименованието "Ф./." от страна на "М.-К." ЕООД, ведно със снимков материал от изложение в Германия, от който се установява изображение на два продукта – единият наименуван "FETAlissima, с описание в долната част – "Danish Feta Like", ведно с продуктов каталог на "М.-К." ЕООД, е разпоредено в ОДБХ да бъде извършена проверка. Проверяващите органи са извършили посещение на обект млекопреработвателно предприятие, находящо се в с. Брестовене, стопански двор, стопанисвано от "М.-К." ЕООД, за което е съставен протокол от 11.11.2019 г. От проверката се е установило, че на 17.09.2019 г. дружеството е произвело/етикетирало имитиращ продукт, с общо количество от 490 кг., партида L170919, като в основната част на зрителното поле на всеки един продукт е изписано наименованието "Ф./F.", а в долната част – "Danish Feta Like/Като датска Фета". Въз основа на съставения протокол от извършената проверка и на основание чл. 30а, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 и т. 11 от Закона за храните (ЗХ) главен инспектор при ОДБХ – гр. Разград, е издал предписание № 0002/12.11.2019 г., с което е предписал на дружеството да спре производството, етикетирането и търговията, (пускането на пазара) на деликатес "Ф." – имитиращ продукт с палмова мазнина. По повод подадена от представител на касатора жалба срещу описаното предписание, адресирана до директора на ОДБХ – гр. Разград, последният на основание чл. 91, ал. 1 АПК се е произнесъл с оспореното пред АССГ решение № РР-4118/26.11.2019 г, с което е изменил предписанието от 12.11.2019 г., като е указал на "М.-К." ЕООД да не използва словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" при етикетирането на храните, които произвежда, и е посочил, че наименованието "Ф./F." може да бъде използвано от "М.-К." ЕООД, гр. София, за храните, изрично посочени в клас 29, 30, 32 към свидетелство за регистрация на марка на територията на Република България, издадено от ПВ на РБ и за храните, изрично посочени в клас 29 към разрешението от СОИС на територията на Румъния, Русия, Украйна и Израел. При така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до извод, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че актът е постановен в производство по оспорване пред по-горестоящия административен орган и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 98 АПК. При проверка досежно съответствието на акта с приложимите материалноправни разпоредби, съдът не е установил нарушение. Стигнал е до извод за правилност на фактическите констатации за използване на наименованията "Ф./F." и "Danish Feta Like/Като датска Фета" – както на изложението в Германия, така и върху етикетите, поставени върху произведеното количество продукт в млекопреработвателното предприятие, в противоречие с предписанието на чл. 13, § 1, буква "Б" от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент № 1151/2012), тъй като "Фета" е защитено наименование за произход, регистрирано с Официален вестник OB L от 15.10.2002 г. Съдът е приел, че доколкото дружеството притежава регистрирана марка в Република България, видно от представеното свидетелство, издадено от ПВ на РБ, и доколкото разполага с международна регистрация чрез СОИС на марката "Ф./FETALISSIMA" няма пречка да използва това наименование, в какъвто смисъл е указанието в оспореното решение. Аргументирал е компетентността на директора на ОДБХ – град Разград в тази част с разпоредбата на чл. 25, ал. 7, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2013 г.), в сила от 01.01.2007 г., обн. ДВ. бр. 96 от 28 Ноември 2006 г. (ЗПООПЗПЕС). По изложените съображения, АССГ е отхвърлил подадената от "М.-К." ЕООД жалба. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и по отношение на процедурата по издаването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът се свежда до правилността на съдебната преценка относно факта на използването на словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" на изложението в Германия и върху произведеното в с. Брестовене за "М.-К." ЕООД количество от 490 кг. продукция, както и относно компетентността на издателя на акта и правния анализ на фактите в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По отношение на твърдението на касатора за липса на компетентност на издателя на акта – проверка, осъществявана в контекста на касационния контрол за материална законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи следното: Законът за храните (отм.); въвежда фигурата на "официалния контрол" върху храните, при който компетентните органи могат да извършват проверка на различни обстоятелства, изрично посочени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗХ (отм.);. Видно от т. 8 с. з., на контрол подлежат и етикетирането, представянето и рекламата на храните, включително съответствието им с Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (Регламент (ЕО) № 510/2006), и Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер, наричан по-нататък (Регламент (ЕО) № 509/2006). Регламент 510/2006 и Регламент 509/2006 са отменени от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент 1151/2012), като по арг. от чл. 58, § 2 Регламент 1151/2012 позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на последния. По тези съображения и доколкото извършената проверка касае именно съответствието на етикетирането, извършено от "М.-К." ЕООД, с изискванията на Регламент 1151/2012, предвид посочената в обстоятелствената част на акта като нарушена норма от последния, следва да се сподели изводът на първостепенния съд за компетентност на проверяващите органи. Същите са служители на ОДБХ – град Разград и доколкото разполагат с представителни функции по отношение на дължимите проверки, видно от приложената заповед на директора на ОДБХ-град Разград, а чл. 28, ал. 1 ЗХ (отм.); изрично сочи Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) като компетентен орган за осъществяване на официалния контрол върху храните по смисъла на Глава Шеста от ЗХ (отм.); , а областните дирекции са нейни териториални структури, следва да се отхвърлят съображенията на касатора за нищожност на решението. Посочените в акта норми на чл. 30, ал. 1, т. 4 и т. 11 ЗХ (отм.); , погрешно възприети от касатора като правни основания за постановяването на акта, определят компетентността на органа да издаде предписание в случаите, когато при официално извършван контрол установи несъответствие с нормативните изисквания. Именно такъв характер е придаден на горепосочените норми и в съдебната практика на Върховния административен съд, постановена по аналогични правни спорове. (виж например: решение № 3050 от 17.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9621/2015 г., VII отделение на ВАС, решение № 6253 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 12437/2012 г., VII отделение на ВАС и др.) Вярно е, че в предписанието е посочена разпоредба, която не е релевантна към описаната фактическа обстановка. Нормата на чл. 30, ал. 1, т. 11 ЗХ (отм.); предвижда правомощие на БАБХ да ограничи или забрани пускането на пазара на храни. Същевременно в диспозитива не е формулирана такава забрана, респ. ограничение, нито от фактите се установява основание за това. Тъй като обаче, наред с тази норма, е посочена и тази на чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗХ (отм.); , предоставяща възможност за компетентните органи да посочат в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване, то следва, че административният орган е разполагал с правомощието да установи конкретно нарушение и да го обективира по съответния начин. Разпоредбата на т. 4 с. з. обаче вменява в задължение на органа да посочи в писмен вид конкретно установеното нарушение, но не и да дава указания за отстраняването му. А в случая, видно от оспорения акт, адм. орган е предписал извършването на определени действия от страна на касатора при липса на посочено от него правилно правно основание за това. По делото не се спори, че актът е фактически обоснован с констатациите, обективирани в протокола от извършената на 11.11.2019 г. проверка и с тези, съдържащи се в получената от БАБХ нотификация RASSF № 409529. Основните твърдения на административния орган са свързани с обстоятелството, че по време на изложение в Германия дружеството "М. К." ЕООД е използвало израза "Danish Feta Like/Като датска фета", поставен върху рекламен продукт, наподобяващ млечно изделие, както и че е произвело/етикетирало 490 кг. имитиращ продукт "F./Ф.". За прецизност следва да се сподели становището на касатора, че действително, от доказателствената съвкупност по делото не се установява върху произведената продукция, проверена от компетентните органи на 11.11.2019 г., да е поставен етикет, съдържащ словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета". Това заключение следва пряко от съдържанието на оспореното решение от 26.11.2019 г., в чиято обстоятелствена част органът изрично е посочил, че тази констатация е вярна. Като нарушени разпоредби от страна на касатора са посочени следните разпоредби: чл. 13, § 1, буква "б" от Регламент 1151/2012 и чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗПООПЗПЕС. Според предписанието на чл. 13, § 1, буква "б" Регламент 1151/2012 защитата на регистрираните наименования обхваща забрана за всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продуктите или услугите или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като "стил", "тип", "метод", "както се произвежда във", "имитация" или друг подобен израз, включително когато тези продукти са използвани като съставка. Текстът на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗПООПЗПЕС, от своя страна, предвижда, че се забранява използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация. Преди всичко следва да се посочи, че по отношение на диспозитива на акта, с който е указано наименованието "Ф./F." да се използва в конкретно обозначени държави и за строго определени класове храни, не е конкретизирано коя точно разпоредба от националното законодателство или правото на Европейския съюз е счетена за нарушена. В мотивите на акта са изложени единствено фактите относно наличието на регистрация на национално и международно ниво на марката "Ф./F.", с конкретизация на коя територия същата притежава правна закрила и за кои точно стоки от международната класификация по класове се отнася. Тази липса засяга спазването на изискването на АПК за форма на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК индивидуалният административен акт, когато се издава в писмена форма, следва да съдържа описание на фактическите и правните основания за постановяването си. Това предписание на закона е функция на задължението, визирано в чл. 59, ал. 1 АПК, на административния орган да мотивира акта си, и гарантира конституционно установеното право на защита на адресата, тъй като единствено при конкретно посочване на фактите и обстоятелствата, послужили за издаването на акта, и тяхната правна квалификация, лицето, на което се вменява извършването на съответното нарушение, може да защити в пълнота своите права. Неспазването на посоченото изискване за мотивиране на административния акт препятства и възможността за извършване на дължимия от компетентния съд по силата на чл. 169 АПК цялостен съдебен контрол за законосъобразност. Съдът не може да установява първично кои правни норми са нарушени, тъй като тази преценка принадлежи на компетентния административен орган. Правното основание сочи целта на издавания акт. Административният орган, след като установи релевантните факти и обстоятелства, разполага с възможността да ги квалифицира по начин, който способства за изпълнение на преследваната от органа цел. В доктрината ти съдебната практика трайно се приема, че ако фактите могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената от органа правна норма, то единствено тогава целта му е изпълнена. И обратно – ако те не осъществяват фактическия състав на конкретната разпоредба, целта на органа не би могла да бъде постигната. В тази връзка, доколкото единствено органът знае целта, която преследва при постановяването на акта си, единствено той е компетентен да посочва правното му основание. (в този смисъл е и съдебната практика: решение № 8239 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 13960/2017 г. на VII отделение на Върховния административен съд и много други). Съдът е обвързан от посочената правна квалификация и няма правомощието да дава собствена такава, защото по този начин би променил целта, която преследва административният орган, което би било недопустимо. По аналогичен начин е възприета липсата на посочени конкретни правни норми, считани за нарушени в производство по реда на чл. 26 и сл. ЗХ (отм.); , и в практиката на Върховния административен съд. (виж например: решение № 7410 от 15.06.2020 г., постановено по адм. дело № 12755/2019 г., VII отделение, решение № 14072 от 16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 11926/2018 г., VII отделение, ВАС, решение № 8852 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 8941/2018 г., VII отделение, ВАС и много други.) Липсата на квалифициране на наведените фактически твърдения под хипотезата на конкретна правна норма, е обстоятелство, опорочаващо формата на акта и обосноваващо отмяната му в тази част на основание чл. 146, т. 2 АПК. Наред с опорочаването на изрично предвидената в АПК форма, предписанието, с оглед характеристиките му на индивидуален административен акт, е несъобразено и с материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. В противоречие с предписанието на изрично въведената като основание за възникване на компетентността за издаването на оспорения акт норма на чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗХ (отм.); , не са посочени конкретно нарушенията, които органът е счел за извършени от дружеството. Наред с това, отново в противоречие с посочената норма, органът е дал указания относно извършването на определени действия от страна на касатора. За това говори повелителният характер на диспозитивната част на акта. От друга страна, посочените правни основания, послужили за обосновка на даденото с диспозитива предписание да не се използва словосъчетанието "Danish Feta Like/Като датска Фета" са общи и не вменяват конкретни задължения за лицата, които произвеждат, търгуват, етикетират храни. Първо. Сочената разпоредба на чл. 13, § 1, буква "б" Регламент 1151/2012 е обща и съдържа множество хипотези, а органът не е посочил коя от тях счита за нарушена, с което е нарушил това законово изискване. От словесната формулировка на нарушението не би могло да се направи извод за обратното, тъй като съвсем бланкетно по отношение на използваното словосъчетание "Danish Feta Like/Като датска Фета" е посочено че е налице нарушение на чл. 13, § 1, буква "б" Регламента. Нито адресатът на акта, нито съдебните инстанции, които осъществяват контрол за законосъобразност, не могат да тълкуват разширително волята на административния орган, като правят предположения относно конкретното й съдържание. Второ. Предписанието на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗПООПЗПЕС не кореспондира с установените факти. Тази норма е абсолютно неотносима към случая, тъй като предвижда забрана при несъответствие на съответния продукт или храна на вписаната спецификация, каквито твърдения органът изобщо не е изложил. Върховният административен съд константно приема в практиката си, че несъответствието между фактическите и правните основания за постановяването на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна (в този смисъл виж например: решение № 8258 от 19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 14281/2017 г., VII отделение на ВАС, решение № 15011 от 05.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7560/2018 г., VII отделение, ВАС и др.). Липсата на конкретизация относно съответната хипотеза на посочената като нарушена правна норма, както и неотносимостта на дадена правна квалификация, се приравняват на анализирания вече в изложението порок в законоустановената форма на индивидуалния административен акт. Непосочването на релевантните правните основания, кореспондиращи с фактите по делото/преписката, от административния орган препятства съдебния контрол върху законосъобразността на всички основания по чл. 146 АПК, нарушава правото на защита на адресата и обуславя отмяната му на самостоятелно основание. По изложените съображения предписание № 0002/12.11.2019 г., противно на възприетото от първостепенния съд, е незаконосъобразно, поради неспазване на законоустановената форма и противоречие с материалноправните разпоредби на приложимия закон. Тъй като оспореният пред АССГ административен акт, а именно – решение 4118 от 26.11.2019 г., е постановен в хода на производство по оспорване на предписанието пред по-горестоящ по смисъла на чл. 93, ал. 1 АПК административен орган, последният, в съответствие с правомощията си по чл. 97, ал. 1 АПК е следвало да отмени акта или да отхвърли жалбата. Вместо това, същият не само е посочил неправилно правното основание, от което черпи правомощията си да постанови съответния акт – чл. 91, ал. 1 АПК, вместо чл. 97 АПК, а и не е отменил акта по изложените в решението си съображения и в противоречие с материалния закон го е изменил. Няма съмнение, че контролът, който е следвало да извърши директорът на ОДБХ – град Разград в качеството си на орган по чл. 93, ал. 1 АПК, може да има за резултат обявяване на нищожност, отмяна (изцяло или отчасти) на основание незаконосъобразност или нецелесъобразност, или отхвърляне на подадената жалба. (Арг.: чл. 97, ал. 1 АПК). В случая, изменяйки оспорения пред него акт, вместо неговото отменяване, органът е постановил решение в противоречие с визираните в закона нормативни възможности, което ведно с несъобразяването на обстоятелствата, налагащи отмяната, е довело до противоречието на акта му с материалния закон – основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. По изложените съображения крайният извод на АССГ за законосъобразност на оспорения акт е неправилен. Като е отхвърлил жалбата на "М.-К." ЕООД, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а подадената първоинстанционна жалба – да се уважи, с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 3 720, 00 лева (три хиляди седемстотин и двадесет лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанция, съответно в размер от 1500, 00 лева и 1800, 00 лева, и заплатени държавни такси за образуване на първоинстанционното и касационното производство в общ размер на 420, 00 лева, от които: 50, 00 лева за производството пред АССГ и 370, 00 лева – за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд,