Решение № 5005 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Делта гард ЕООД срещу Решение 933 от 17.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 11613/2021 г. С решението е отхвърлена жалбата на Делта гард ЕООД срещу Заповед 3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) в Министерството на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) са отнети четири броя лицензи, издадени на Делта гард ООД (с правноорганизационна форма ЕООД към датата на издаване на заповедта). Касационният жалбоподател Делта гард ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че спорът касае преценката на въпроса дали обстоятелството, което дава основание за отнемане на лиценз на дружество, предоставящо услуги по частна охранителна дейност съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД, настъпва от момента на постановлението за повдигане на обвинение по чл. 219, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или от момента, в който привлеченото лице бъде запознато с това постановление по реда на ал. 4 на същия чл. 219 НПК. Излага подробни съображения за противоречие на разпоредбите на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. "б" ЗЧОД с разпоредби от Конституцията на Република България (Конституцията) и с основните свободи на движение, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) чл. 49, чл. 56 и чл. 63. Счита, че отнемането на лиценза на оператора на процесното правно основание е в очевидна непропорционалност при преценката за ограничаването на основните свободи на движение. Посочва, че разпоредбата на ЗЧОД противоречи на основни права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС) - а именно със свободата на избор на професия и правото на труд по чл. 15, правото на свободна стопанска инициатива по чл. 16, правото на собственост по чл. 17. Твърди, че постановеното съдебно решение противоречи на принципа на правна сигурност. В конкретния случай АССГ е приел, че 30 - дневният срок, в който законът предвижда собственик на корпоративно участие в дружество, осъществяващо частна охранителна дейност, да отчужди това свое участие и да излезе от него, трябва да тече от датата на прокурорското постановление за привличане на това лице за обвиняем, а не от датата, в която може достоверно да се счита, че лицето е надлежно запознато с това постановление. Постановлението за привличане на обвиняем не е общодостъпно. Достъп до него на привлечения обвиняем се дава единствено тогава, когато това постановление му бъде съобщено по надлежния ред. Единствено тогава за него могат да възникват каквито и да било правни задължения, които се предвиждат в действащия правен ред. Решението на АССГ противоречи на основното изискване, произтичащо от принципа на правна сигурност, а именно, че правният ред не може да налага невъзможното на правните субекти. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. За да е налице привличане на обвиняем и да се конституира надлежно фигурата на обвиняемия в наказателното производство, постановлението по чл. 219, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) трябва не само да бъде съставено, но и да е предявено на лицето по чл. 219, ал. 4 НПК. След като предявяване на обвинението по смисъла на чл. 219 НПК е извършено едва на 02.11.2021 г., т.е. след датата, на която Д. Спасов е прекратил участието си в дружеството - 29.10.2021 г., то не е налице хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД. За целите на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД моментът на привличане на обвиняемия за умишлено престъпление от общ характер е моментът, в който лицето е узнало за образуваното досъдебно производство, т.е. моментът на връчване на постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК, а не моментът на самото му съставяне. При постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решението е постановено в нарушение на чл. 172, ал. 2 АПК, без да се излагат мотиви по основното възражение на жалбоподателя, а именно - че независимо от тълкуването на чл. 219 НПК, то е недопустимо чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД да се тълкува в смисъл, че съдружникът следва да напусне дружеството в 30-дневен срок от самото съставяне на постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК. Съдът не е изложил каквито и да било мотиви как е възможно да се изпълни едно задължение, чийто носител не знае, че е възникнало. Прави искане, ако въпреки направеното от Конституционния съд на Република България тълкуване на релевантните разпоредби, за съда възникне съмнение относно очевидната неправилност на постановеното от АССГ решение, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да обяви Заповед 3286з-3923 от 04.11.2021 г. директора на ГДНЦ за нищожна, а евентуално - да я отмени като незаконосъобразна. В случай, че установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, прави искане съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Е. Методиева и адв. Д. Петров. Ответникът директорът на Главна дирекция Национална полиция в Министерството на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че доводите на дружеството не могат да аргументират тълкуване и прилагане на закона, различно от постановилия решението първоинстанционен съд. Правните основания за издаването на заповедта са императивни. Текстът на разпоредбите е ясен и не поражда възможност за двуяко тълкуване. В рамките на това административно производство законодателят не се интересува кога на обвиняемия е връчено постановлението и е предявено обвинението по реда на чл. 219, ал. 4 НПК. Както съдът правилно се е произнесъл, в 30-дневен срок от съставяне на постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК за привличане като обвиняем на съдружник, в Търговския регистър следва да е вписано заличаването му като такъв. При наличие на хипотезата по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност, няма право на преценка и е длъжен да издаде заповед за отнемане на издадените лицензи за извършване на частна охранителна дейност. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. Стоичкова. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на Делта Гард ЕООД (с предишна правноорганизационна форма ООД) са били издадени 4 броя лицензи по ЗЧОД, както следва: 1) Лиценз 744 от 19.01.2006 г. за извършване на частна охранителна дейност - охрана на имуществото на физически или юридически лица (дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, отм.), за територията на цялата страна; 2) Лиценз 1304 от 22.07.2008 г. за извършване на частна охранителна дейност - лична охрана на физически лица (дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЧОД, отм.), за територията на цялата страна; 3) Лиценз 1542 от 01.09.1010 г. за извършване на частна охранителна дейност - охрана на мероприятия (дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЧОД), за територията на цялата страна; 4) Лиценз 3/02-28 от 15.08.2018 г. за извършване на частна охранителна дейност - охрана на селскостопанско имущество (дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 ЗЧОД), за територията на цялата страна. В хода на извършвана проверка административният орган е установил, че спрямо Д. Спасов, съдружник в Делта гард ЕООД (с предишна правноорганизационна форма ООД) е повдигнато обвинение по реда на чл. 219 ал. 1 НПК, за престъпление по чл. 323, ал. 5 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) с постановление от 14.05.2019 г. по ДП 56/2018 г. на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Бургас (пр. пр. 5422/2017 г. на Районна прокуратура Бургас). На 19.10.2021 г. на дружеството е изпратено уведомление по чл. 26 ал. 1 АПК за началото на административното производство по издаване на процесната заповед, връчено на 27.10.2021 г. На 29.10.2021 г. е извършено прехвърляне на дружествения дял от Д. Спасов и заличаването му като съдружник в Търговския регистър, в следствие на което Делта гард ООД се е трансформирало в ЕООД. На 02.11.2021 г. дружеството е депозирало възражение пред административния орган. На посочената дата 02.11.2021 г. постановлението е предявено на Д. Спасов по реда на чл. 219, ал. 4 НПК. Със Заповед 3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на ГДНП в МВР, на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД, са отнети четирите броя лицензи за извършване на частна охранителна дейност, издадени на Делта гард ЕООД. Като мотиви за постановяване на заповедта е посочено, че за лицето Д. Спасов, съдружник в Делта гард ЕООД, има данни по прокурорска преписка, вх. 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, ДП/следствено дело 56/2018 г. по описа на Следствен отдел в Окръжна прокуратура Бургас за повдигнато на 14.05.2019 г. обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 5 НК. Счетено е, че при наличието на посочените обстоятелства, съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД, компетентният орган следва да отнеме издадения лиценз. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 54 и чл. 219, ал. 1 и 4 НПК е счел, че съдружникът Д. Спасов е привлечен като обвиняем със съставянето на постановлението - на 14.05.2019 г., за извършено умишлено престъпление от общ характер и на посочената дата е възникнало задължението му по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД - в 30-дневен срок да прекрати участието си в търговското дружество. Срокът е изтекъл на 13.06.2019 г., а Д. Спасов е изпълнил задължението си на 29.10.2021 г. Още на 14.06.2019 г. е била налице хипотезата по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД и лицензите на дружеството е следвало да бъдат отнети. Съдът е посочил, че закъснялото изпълнение не санира нарушението и доколкото липсва нормативен срок за произнасянето на органа, издаването на заповедта на 04.11.2021 г. не води до извод, че тя е издадена в нарушение на материалния закон. Изложил е, че е ирелевантно дали и кога на обвиняемия е било връчено постановлението и предявено обвинението по реда на чл. 219, ал. 4 НПК. Решението е неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетия за осъществен фактически състав на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД, съставляващ основание за отнемане на издадените на дружеството лицензи. Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е обаче направеният от него извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. В хода на касационното производство, с определение от 21.12.2022 г. по адм. дело 3356/2022 г. настоящият състав на ВАС е спрял производството по делото и е внесъл в Конституционния съд на Република България (КС/Съда) въпроса: Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. б от Закона за частната охранителна дейност с разпоредбите на чл. чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България?, за което от състава на ВАС е изготвено искане. По искането на 23.12.2023 г. е образувано Конституционно дело (КД) 21/2022 г., КС, за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. б от Закона за частната охранителна дейност (обн. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.; посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 69 от 04.08.2020 г.; ЗЧОД). С определение от 17.01.2023 г. КС е допуснал искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД за разглеждане по същество. В изпълнение на разпореждане от 02.06.2023 г. на съдия-докладчика по КД 21/2022 г., настоящият тричленен състав е уточнил, че приложимият по делото закон, по отношение на който се иска установяване на противоконституционност, са разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД и разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, в частта за израза в случаите по чл. 47, т. 5, в хипотезата на б. б, поради несъответствието им с разпоредбите на чл. 16, чл. 17, ал. 1 и ал. 5, чл. 19, чл. 31, ал. 3 и 4, чл. 48, ал. 1, чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. С определение от 22.06.2023 г. КС е допуснал уточнение в предмета на искането, като е приел, че същото е за установяване на противоконституционност на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД в частта в случаите на чл. 47, т. 5 относно б. б, при запазване на валидността на извършените по делото процесуални действия. С Решение 8 от 05.12.2023 г. по Конституционно дело (КД) 21/2022 г., КС е отхвърлил искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност на чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (обн. ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.; посл. изм. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., бр. 69 от 04.08.2020 г.) в частта в случаите на чл. 47, т. 5 относно б. б. В решението си, КС, преди да пристъпи към преценка на конституционосъобразността на оспорената законова уредба, е изяснил нейния смисъл и съдържание. Приел е, че: Разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, според която е необходимо привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице да прекрати участието си в търговското дружество като съдружник или член на управителното тяло в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 47, т. 5 ЗЧОД, според Съда означава, че този срок не може да тече, преди привлеченото като обвиняем лице да е узнало за това обстоятелство и за произтичащата от него необходимост да предприеме предвидените в закона правни действия в защита на интересите на дружеството. Посочил е още, че: Съобразно изложеното относно съдържанието на оспорената законова разпоредба следва да се приеме, че 30-дневният срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД, в рамките на който привлеченото като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер физическо лице трябва да прекрати участието си в търговското дружество, не започва да тече, ако лицето не е поставено в състояние на известност относно юридическия факт на привличането му като обвиняем, което по правило се извършва с предявяване на постановлението за привличане като обвиняем (чл. 219, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, НПК), респ. с предявяване на протокола за първото действие по разследването съгласно чл. 219, ал. 2 НПК. Във връзка с това следва да се има предвид, че предявяването е процесуално-следствено действие, което се явява последващо привличането като обвиняем, като Съдът вече е имал случай да обърне внимание в Решение 10 от 2018 г. по к.д. 4/2017 г., че образуването на наказателното производство като общо правило зависи от обстоятелства, които са извън неговата на обвиняемия бел. наша воля, и следователно е необходимо привличането му като обвиняем да бъде доведено до неговото знание, за да може да съобрази поведението си със съответните правни последици, които законът свързва с този юридически факт както в наказателното производство, така и извън него. Именно въз основа на така изясненото съдържание на оспорената законова уредба КС е извършил преценката си за нейната конституционосъобразност. Посоченото тълкуване на разпоредбата е в съответствие с принципа на правна сигурност, предпоставките за чиято приложимост са трайно установени в практиката на Съда на Европейския съюз. Този принцип "изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията. По-специално посоченият принцип изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях. " - решение от 15 април 2021 г., С-798/18 и С-799/18, Anie и др., EU: C: 2021 М280, т. 41 и посочената там съдебна практика. Изложеното води до еднозначния извод, че за да може да възникне предвидената в закона възможност по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД за физическото лице в 30-дневен срок да прекрати участието си в търговското дружество, то следва да е узнало за настъпването на обстоятелството по чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД. Смисълът на 30-дневния срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД е именно лицето да е могло, а не да е било в невъзможност, да се съобрази с правните възможности, които правният ред му дава като реши дали ще прехвърли участието си в дружеството или ще реши да остане в него. Нормата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД санкционира единствено бездействието, а такова не би могло да съществува, ако лицето не е узнало за обстоятелството, което го задължава да предприеме определено действие. В настоящия случай Д. Спасов е узнал, за наличието на данни, че срещу него е повдигнато обвинение на 27.10.2021 г., доколкото посоченото обстоятелство е описано в полученото от дружеството уведомление по чл. 26 ал. 1 АПК - за началото на административното производство. Два дни след това на 29.10.2021 г. е извършено прехвърляне на дружествения дял от Д. Спасов и заличаването му като съдружник в Делта гард ООД, което се е трансформирало в ЕООД. Постановлението от 14.05.2019 г. по ДП 56/2018 г. на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Бургас (пр. пр. 5422/2017 г. на Районна прокуратура Бургас) му е било предявено по реда на чл. 219, ал. 4 НПК едва на 02.11.2021 г. - след прехвърлянето на дружествения му дял. Поради това следва да се приеме, че от Спасов е спазен регламентираният в чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗЧОД 30 - дневен срок, съответно не е възникнала регламентираната в закона предпоставка за отнемане на лицензите на дружеството. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 47, т. 5, б. б ЗЧОД, съответно че лицензите на дружеството са законосъобразно отнети. С оглед направения по-горе извод, съдът не следва да се произнася по направеното от касационния жалбоподател, в условията на евентуалност, искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съдът, като не е установил материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което Заповед 3286-з-3923 от 04.11.2021 г. на директора на ГДГП в МВР следва да бъде отменена. При този изход спора, предвид направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди ответника, да му заплати претендираните и доказани по делото разноски, за държавна такса (в размер на 370,00 лв.) и адвокатско възнаграждение (в размер на 1 500,00 лв.). Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като не се твърди прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд