Решение № 12404 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция Медицински надзор против решение 27615 от 18.12.2024 г., постановено по адм. д. 6960/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и предвид постановеното определение по адм. д. 6304/2025 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед РД-10-1/19.06.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор , с която на основание чл. 97 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 92 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗДСл. на С. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДС е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител за длъжността директор на дирекция Разрешения и регистрация на лечебните заведения в Изпълнителна агенция Медицински надзор . За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма - чл. 97, ал. 1 ЗДСл., тъй като липсва ясно и конкретно дефиниране на дисциплинарното обвинение за неизпълнение на служебните задължения, предвидени в длъжностната характеристика, съгласно изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4-5 ЗДСл. Констатира, че от съдържанието на оспорената заповед не става ясно защо С. К., в качеството й на директор на Дирекция РРЛЗ е отговорна главният секретар на агенцията да издаде решение 93-00-26/12.06.2024 г., с което не се предоставя достъп до обществена информация по т. 2, 3 и 4 по заявление за достъп до обществена информация, подадено от журналист на в. Капитал . Прави извод, че не е ясно и защо именно К. следва да предостави исканата информация. Излага съображение, че от заповедта не става ясно с кои действия или бездействия държавният служител става причина за грешно издадени заповеди, с които се разпорежда вписване на лечебни заведения в Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Констатира, че не е посочено, какво е следвало да се направи, в изпълнение на кои задължения от длъжностната си характеристика, така, че да контролира подчинените й експерти да не допускат съответни грешки. Приема, че в заповедта липсват и точни дати, на които са извършени вменените нарушения. Прави извод, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл, тъй като в същата не са обсъдени тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. По тези съображения съдът стига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения от С. К., в качеството й на директор в Дирекция РРЛЗ . Нарушенията са квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. неизпълнение на служебните задължения. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая, както посочва и първоинстанционният съд, в заповедта тези реквизити липсват, като описаните фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват конкретните действия или бездействия, който допуска служителката и с които нарушава служебните си задължения. Липсва и описание на действията на К., с които същата нарушава служебните си задължения, общо посочени в заповедта като нарушение на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗДСл. Нарушението на формата на административния акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага извод, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не прави в конкретния случай. Това не е направено и от дисциплинарния съвет. Разпоредбата е цитирана формално и без да са преценени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е отчетено и цялостното поведение на държавния служител. В решението на дисциплинарния съвет също липсват съображения в тази насока. Определен е само вида на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Освен това, както правилно приема първоинстанционния съд, в заповедта липсват факти, които да обосноват неизпълнение на служебни задължения, които да са присъщи за длъжността, заемана от служителя и съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Изпълнителна агенция Медицински надзор да заплати на С. К. направените по делото разноски в размер на 1700 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. На ответницата по касационната жалба предвид изхода на настоящия правен спор следва да се присъдят и разноските, направени в производството по адм.д. 6304/2025 г. на петчленен състав на Върховния административен съд в размер на 700 лв. Същите са поискани своевременно и са приложени доказателства, че са заплатени. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид факта, че заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на касатора е в размер на 1800 лв. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,