Решение № 13978 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2010 г.

Решение № 13978 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационен протест, подаден от прокурор Михайлова от Районна прокуратура - гр. Елена, против решение № 603/7.12.2009 г. на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), постановено по адм. дело № 839/2009 г. по описа на съда. С протестираното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен протеста против законосъобразността на заповед № РД. 02.05-43/30.01.2006 г., издадена от кмета на община Елена и е осъдил Районна прокуратура - гр. Елена (РПЕ) да заплати разноски на община Елена в размер на 400 лева и на Йордан Цончев в размер на 200 лева. С така подадения касационен протест се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде обявена нищожността на заповед № РД. 02.05-43/30.01.2006 г. Доводите против правилността на касационното решение касаят твърдението, че съдът не е съобразил факта, че с оспорваната заповед следва разпореждане с 90 кв. м реална част от имот с обща площ от 117 кв. м, която част съставлява втория етаж от двуетажна сграда, представляващо нарушение на чл. 202 от ЗУТ. Допълнителен довод е, че съдът необосновано е приел, че с разпореждането с процесния имот, станало без изрично да са посочени идеалните част от сградата, то същите следват правото на собствеността върху имота, а от там и че пропускът да се упоменат изрично идеалните части в акта на кмета на община Елена не води до нищожност, основана на противоречие със закона - чл. 38 и чл. 40 от Закона за собствеността. Прокурорът не е съгласен и с правилността на съдебния извод, че нормата на чл. 26 от ЗЗД не намира приложение спрямо преценката за действителността (нищожността) на акта. Счита, че съдът, с оглед установените факти по делото, е следвало да стигне до извод за превратно упражняване на власт от страна на кмета на община Елена с оглед невъзможния предмет на оспорваната заповед. Ответната страна - кметът на община Елена, представляван от адв. Коева, оспорва основателността на касационния протест. Възразява се против твърдението в протеста, че разпореждането касае реална част, като се посочва, че процесния общински имот представлява самостоятелен обект и като такъв е участвал в извършената замяна. Относно не посочените идеални части, счита, че същите като нормативно изчислими не могат да обосноват нищожност на акта. Претендират се разноски в размер на 600 лв, съгласно приложен списък. Ответната страна - Йордан Цончев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационния протест за неоснователен като посочва, че по делото не се установяват основания по чл. 146 от АПК. Изцяло е поддържан изводът на съда, че разпореждането е по отношение на самостоятелен обект, поради което не е налице нарушение на чл. 202 от ЗУТ. По отношение порока превратно упражняване на власт е посочено, че същият не е налице, тъй като целта е позволена от закона и акта е в изпълнение на решение на общинския съвет. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационния протест е редовно подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустим. Предмет на съдебен контрол, в проведеното съдебното производство по адм. дело № 839/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново е действителността на заповед № РД. 02.0-43/30.01.2006 г., издадена от кмета на община Елена, който контрол е осъществен в условията на чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 5 от АПК по протест на прокурор от Районна прокуратура - Елена. С посочената заповед на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 3 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 101/2004 г.) и решения № 46/29.07.2005 г. и № 70/30.11.2005 г. на Общинския съвет при община Елена, кмета е наредил да се извърши замяна на имот с пазарна стойност от 15500 лева, актуван с АОС № 165/20.01.1998 г., представляващ с двуетажна сграда със застроена площ от 90 кв. м, без дюкян с площ от 63 кв. м, намиращ се на първия етаж на сградата, заедно с дворно място от 545 кв. м, съставляващо УПИ VI-805 в кв. 42 по плана на град Елана, с друг имот собственост на физическо лице. Първоинстанционният съд след излагането на подробни мотиви е приел за допустим предявеният протест, като разглеждайки по същество делото е отхвърлил като неоснователно искането за обявяване на нищожност на оспорваната заповед. Съдът е обосновал своето решение, приемайки че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия в съответствие с чл. 44, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 3 от ЗОС, при спазване на изискуемата форма, както и че не са допуснати никакви нарушения на процедурата издаването й. По отношение на твърдението, поддържано от прокурора, че е налице нарушения на правилата на чл. 34, ал. 4, изр. второ и чл. 202 от ЗУТ, водещо до нищожност на акта, съдът е приел, че такива не се установяват. По отношение на обстоятелството, дали има или не вписване по съответния ред в службата по вписванията на акт за общинска собственост, касаещ имота, предмет на разпоредителните действия, е прието, че видно от представения по делото АОС № 165/20.01.1998 г., вписан на 24.06.2005, под № 107, том V, § книга № 1047, дело № 939, стр. 8607 при служба по вписванията при Районен съд - Елена, се опровергава възражението на прокурора, че такъв акт не е налице към момента на издаване на акта - 30.01.2006 г. По отношение на спазването на чл. 202 от ЗУТ, изискващ че доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално определени части от тях могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти (с изключение на обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1), съдът е приел, че в случая предмет на разпореждане е самостоятелен обект в сграда, представляващ втори и част от първи етаж на двуетажна сграда. От тук съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на прокурора за приложимост на чл. 202 от ЗУТ, базирано на твърдението, че замяната касае реална част от съсобствен между общината и трето лице имот - двуетажната сграда като такава, за която част е необходимо наличието на предварително одобрен инвестиционен проект, за да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка. Като несъществен порок на заповедта е приет пропускът на кмета да посочи в своята заповед идеалните части от сграда, принадлежащи към замененият имот, както и е отхвърлено възражението за превратно упражняване на власт, тъй като в случая целта на акта има своята законна цел и е постановен в изпълнение на решение на общинския съвет. Отхвърляйки предявения протест и с оглед претенциите на ответната и заинтересованата страна по делото за присъждане на разноски, съдът е осъдил Районна прокуратура - Елена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на община Елена 400 лева и съответно на Йордан Стоянов Цончев - 200 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционният съд относно липсата на основания за прогласяване нищожност на оспорваната заповед, считайки че същите са направени при правилно установена фактическа обстановка с оглед събрания по делото доказателствен материал и при спазване на логическите правила. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, като на това основание е направил обоснован извод за неоснователност на протеста, поради липса на основания за обявяване на нищожност на заповед от 30.01.2006 г., на кмета на община Елена. За да се направи извод за нищожност на административния акт следва да са налице съществени пороци, отнасящи се до критериите за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК, които да водят до невъзможност да се породят целените с акта правни последици. Оспореният акт не страда от такива пороци и не е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма от закона и при спазване на административнопроцедурните правила. Не са нарушени материалноправните разпоредби при издаване на заповедта, още повече до степен, която води до нищожност. Съгласно чл. 202 от ЗУТ /чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) сделки за прехвърляне на реално определена част от съсобствена сграда са допустими, ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти. В сградата, предмет на обсъждане по делото, е установено съгласно акт за общинска собственост, че общината притежава жилищна сграда на два етажа със застроена площ 90 кв. м и дворно място /с изключение на реституиран дюкян от 63 кв. м/. Последният е обособен като реална част, съгласно закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници - чл. 1. Следователно имота предмет на сделката е индивидуализиран точно, той представлява самостоятелно обособен такъв в процесната сграда. Определянето на идеални части не е направено, тъй като тази хипотеза не предполага определяне на идеални части. Правилен е изводът, че обектите са самостоятелни и в случая изискването на чл. 202 на ЗУТ е неприложимо. Разпореждането е по отношение на самостоятелен обект, поради което не е налице нарушение на закона. Не се касае и за превратно упражняване на власт, като при издаване на акта, административният орган в изпълнение на решението на общински съвет е извършил разпоредителна сделка. Превратното упражняване на власт не е доказано. Сделката е разпоредена при наличие на изрично предвидена възможност за това в закона. Разпореждането е реализирано съобразно целта на закона. В този смисъл възражение за превратно упражняване на власт от страна на административния орган, също не може да бъде споделено. Превратното упражняване на властнически правомощия е свързано с издаването на акт, който води до постигането на цели различни от законовоустановените такива, а това в случая не е налице.. Като порок на акт, иначе отговарящ на останалите условия за законосъобразност /компетентност, форма, материална законосъобразност и спазени административнопроизводствени правила/ той по правило води единствено до отменяването му поради незаконосъобразност, но не и поради нищожност. Правилни са изводите на съда за липса на основание за нищожност на акта, поради това не е налице нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Правните изводи се обосновават от доказателствата по делото. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. С оглед на установената неоснователност на касационния протест, съдът следва да уважи претенцията на кмета на община Елена за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по приложен договор за правна защита и съдействие № 72407/23.09.2010 г. и спрямо което не е налице възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,