Решение № 3086 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 187/2009 г.

Решение № 3086 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 187/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото пред петчленен състав на Върховен административен съд, Втора колегия, е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Петко Денев Дженев от гр. София, ж. к. "Лагера", ул. "Баба Илийца" № 1 вх. А ап. 23 за отмяна влязлото в сила решение № 1069/30.01.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 8767/2007 г. на Върховен административен съд. След отстраняване нередовности по искането, същото се поддържа на основание чл. 239, т. 2 АПК, а за фактическо основание се сочи неправилно приложени от Директора на Столично управление "Социално осигуряване" и от други органи на Националния осигурителен институт правни разпоредби по чл. 46а ал. 1 и ал. 5, чл. 50а ал. 2 във вр. с § 6 от Закона за пенсиите (отм.) при преизчисляване на пенсията му по молба от 15.02.2007 г., което молителят определя като извършено от тези органи престъпление. В петитума на молбата е направено допълнително искане да бъде присъдено връщане на надвзета такса по адм. д. № 2673/2007 г. на Административен съд София град. Процесуалният представител на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира за допустимо искането за отмяна влязлото в сила решение № 1069/30.01.2008 г. по адм. д. № 8767/2007 г., като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Петитумът за присъждане връщане на такса по адм. д. № 2673/2007 г. на Административен съд София град обективира частна жалба срещу съдебен акт, постановен по посоченото съдебно производство, която е недопустима за разглеждане по реда на чл. 237 - 244 АПК. В тази част искането следва да бъде изпратено на АССГ за администриране по адм. д. № 2673/2007 г. и движение по реда на чл. 229 и сл. от АПК. За да се произнесе по същество по искането, петчленният състав съобрази следното: С решението на тричленният състав на Върховен административен съд, чиято отмяна се претендира на основание чл. 239, т. 2 АПК, е оставено в сила Решение № 105/6.07.2007 г. по адм. д. № 1743/2007 г. на Административен съд София-град. С последното е отхвърлена жалбата на Дженев срещу решение № 115/19.04.2007 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено Разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. София № 3508266829/28.02.2007 г. относно изменение личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Дженев от 15.02.2007 г. С молбата от 15.02.2007 г. молителят Дженев е поискал изменение на отпуснатата му с Разпореждане № 550677/18.10.1995 г. лична пенсия за изслужено време и старост, ( преизчислена през 1998 г.), на основание представен образец УП-3 № 3/9.02.2007 г. за положен осигурителен стаж за периода 1.01.2001 г.-30.09.2001 г. Молбата му е уважена и пенсията преизчислена в съответствие с разпоредбата на § 7, ал. 1 ПЗР от Кодекса за социално осигуряване, без промяна на определеният при изменението на пенсията през 1998 г. индивидуален коефициент 1.951. При обжалване на издаденото разпореждане по административен ред и при обжалване по съдебен ред на Решение № 115/19.04.2007 г. жалбоподателят е поддържал незаконосъобразност на издадените административни актове поради неприлагане на чл. 46а, чл. 50а, ал. 2 във вр. с § 6 от Закона за пенсиите, който е отменен с влизане в сила от 1.01.2000 г. на Кодекса за социално осигуряване. (ДВ бр. 110/1999 г.) За да потвърди издадените административни актове тричленният състав е приел, че Законът за пенсиите е отменен и не намира приложение към разглеждания случай, актовете са издадени в съответствие с чл. 102, ал. 2 КСО, който предвижда преизчисляване на отпуснатите до 1.01.2000 г. пенсии, като се вземе предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г., а не за 1998 г., както и че пенсията на Дженев е била вече преизчислявана на основание § 7 ПЗР КСО. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 АПК обстоятелства. На основанието по чл. 239, т. 2 АПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато по надлежен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. С оглед поддържаното от молителя, отмяната на решение № 1069/30.01.2008 г. по адм. д. № 8767/2007 г. на Върховен административен съд се претендира поради извършено престъпление от органите на Национален осигурителен институт, които са издали обжалваните по адм. д. № 1743/2007 г. на Административен съд София град административни актове - Разпореждане № 3508266829/28.02.2007 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. София и решение № 115/19.04.2007 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване", тъй като не са приложили разпоредбите на отменения Закон за пенсиите при преизчисляване пенсията на Дженев по молбата му от 15.02.2007 г. Молителят не представя писмени доказателства - влезли в сила присъди, издадени по надлежния ред за извършени от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. София и от ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" престъпления във връзка с прилагането на чл. 46а, чл. 50а, ал. 2 във вр. с § 6 от Закона за пенсиите (отм.) при издаване на цитираните административни актове във връзка с искането му от 15.02.2007 г. С оглед липсата на доказателства в подкрепа на твърдяното основание по чл. 239, т. 2 АПК, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс