Решение № 15113 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2013 г.

Решение № 15113 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Никифоров Захариев от с. Бистрица за отмяна на влязло в сила решение № 2091 от 20.04.2012 г. по адм. дело № 9105/2011 г. на Административен съд София-град (АССг) и решение № 14330 от 15.11.2012 г. по адм. дело № 7452/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение, с което е оставено в сила решението на АССг. Молителят излага доводи, че е имал качество на заинтересувана страна по чл. 15 от АПК, но не е бил конституиран като такава в производството по делото пред административния съд. Счита, че е бил лишен от възможността да участва в делото в качеството му на съсобственик на подземен гараж с помощни помещения и тухлена стана", тъй като същият е построен по време на брака му с Цветанка Захариева и той изцяло е финансирал построяването му. Поради това на посоченото основание - чл. 245 от АПК моли за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по искането за отмяна - началникът на ДНСК - Югозападен район, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по искането. Ответниците Цветанка Спасова Захариева, Ани Димитрова Захариева и Еми Димитрова Захариева в представени по делото писмени молби не оспорват искането за отмяна и молят съда да отмени решенията на АССГ и ВАС, посочени в молбата. Върховният административен съд, Петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С влязлото в сила решението № 2091 от 20.04.2012 г. по адм. дело № 9105/2011 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Цветанка Спасова Захариева от с. Бистрица против Заповед № ДК-02-ЮЗР-323 от 21.07.2011 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, сектор София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Подземен гараж с помощни помещения и тухлена стена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-58,59, кв. 18 по плана на с. Бистрица с административен адрес - ул. "Васил Левски" № 15, с. Бистрица, район Панчарево - Столична община (СО). Твърденията на молителя Захариев, че той е извършител на строежа, не са подкрепени с доказателства. От представените с искането писмени доказателства се установява, че същият е съпруг на Цветанка Захариева от 8.07.1979 г. и живее на посочения адрес. Същевременно в представеното от него конструктивно становище за обект "жилищна сграда" в УПИ VIII-58, ХVI-58, кв. 18 с. Бистрица на инж. Константин Костов като възложител е посочена само Цветанка Спасова Захариева, а в конструктивните становища на инж. Рогачев и инж. Мартин Костов като възложители са посочени освен Цветанка Захариева Еми и Ани Димитрови Захариеви и Ваньо и Наска Кузманови, като молителят не фигурира в тях. От представените по делото на АССг писмени доказателства се установява, че Цветанка Захариева е придобила на 28.11.1991 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот от баща си Спас Кузманов дворно място, представляващо парцел IХ-59, кв. 18 по плана на с. Бистрица. Ани и Еми Димитрови Захариеви са закупили на 13.11.2001 г. УПИ № ХVI-58 и УПИ № VIII-58, в кв. 18 по плана на с. Бистрица. Със заповед № РД-09-451/24.10.2003 г. на кмета на Район "Панчарево" - СО е одобрено изменение на плана за регулация на с. Бистрица, кв. 18, като УПИ № № VIII-58, IХ-59 и ХVI-58 са обединени и е образуван УПИ VII-58,59. От така установеното следва, че строежът, предмет на съдебното решение е построен върху имот индивидуална собственост на съпругата на молителя и Ани и Еми Димитрови Захариеви (арг. чл. 21 СК и чл. 19 СК отм.). От доказателствата по делото не се установява извършител на строежа да е лице, различно от така установените собственици на имота. По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителя. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на молителя. Съгласно чл. 131, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ право на участие в делото имат само лицата, записани като носители на вещни права по данни от имотния регистър, респективно по разписния лист към кадастралния план. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради - има само съсобственикът, на чието име са записани. В нотариалните актове са записани като собственици Цветанка Спасова Захариева и Ани и Еми Димитрови Захариеви, които са и извършители на строежа. Производството в конкретния случай е с правно основание на административния акт - чл. 225 от ЗУТ, според който при констатиране на незаконен строеж, началника на ДНСК може да издаде заповед за неговото събаряне. В случая незаконният строеж, чието премахване е разпоредено със заповедта представлява "Подземен гараж с помощни помещения и тухлена стена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-58,59, кв. 18 по плана на с. Бистрица с административен адрес - ул. "Васил Левски" № 15, с. Бистрица, район Панчарево - Столична община (СО), поради което съгласно цитираната разпоредба от ЗУТ страни в правоотношението са единствено извършителят на незаконния строеж - от една страна и началника на ДНСК от друга страна. С тези съображения, настоящата инстанция приема, че молителят няма качество на заинтересувана страна съгласно чл. 15 от АПК. В производство с правно основание чл. 225 от ЗУТ, само извършителя на строежа, на който са засегнати правата и законните интереси с издадената заповед за премахване на строежа има правен интерес да я оспорва пред съда. Собственикът на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед дори и в частта, с която е разпоредено да извърши доброволно изпълнение по разпореденото премахване. Собственикът на имота в тези случаи не може да бъде ангажиран дори и за разноски по изпълнението, тъй като е изключен от посочените в разпоредбата на чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица. По отношение на молителя не е установено извършено незаконно строителство и той не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, поради което не е следвало да бъде конституиран по делото като заинтересувано лице. По изложените съображения не може да се приеме, че молителят е бил лишен от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението има сила за тях. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1, вр. чл. 239, т. 5 АПК и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав