Решение № 4695 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2012 г.

Решение № 4695 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13043/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 4550 от 06.08.2012 г. по адм. дело № 1335/2012 г. по описа на Административния съд София-град, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/3077 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 50 175, 07 лева по отношение на "Хепи фрут БГ" ООД със седалище и адрес на управление село Могилово, община Чирпан, във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 24/060609/31681.Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответникът "Мидалидаре винеярдс" ЕООД със седалище и адрес на управление село Могилово, община Чирпан, правоприемник на "Хепи фрут БГ" ООД, е оспорил касационната жалба и е поискал присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "Хепи фрут БГ" ООД със седалище и адрес на управление село Могилово, община Чирпан, подало Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 24/060609/31681. След разглеждане на заявлението, на дружеството били отпуснати суми за подпомагане: в размер на 103 440.23 лева - по Схемата за единно плащане на площ за 637.37 хектара земя, 33 075.38 лева - по Национално доплащане на площ за 438.12 хектара земя и 13 664.20 лева по НР 1 - Планински райони за 79.73 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което част от получената субсидия била определена като недължимо платена. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-2600/3077 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 50 175.07 лева по отношение на "Хепи фрут БГ" ООД. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсвали фактически основания за издаването на административния акт, поради което не можело да се направят изводи относно съображенията, ръководили административния орган. Земеделският производител не бил уведомен за започване на производството, като не му била дадена възможност да участва в него и да представи доказателства. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. Поради това административният съд отменил като незаконосъобразен оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за допуснати при издаването на административния акт нарушения на административнопроизводствените правила е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които са фактическите и правните основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната му. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на "Хепи фрут БГ" ООД, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие част от площта е характеризирана като недопустима за подпомагане по СЕПП, НДП и НР 1 - Планински райони. Фактическите и правни основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации и да се произнесе вместо административния орган, като замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според тази разпоредба, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта не е резултат на погрешна преценка от страна на административния орган, а на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като не са представени документи, удостоверяващи, че са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд