Решение № 6920 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение 1077 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело 368/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на Алумин Предо ЕООД е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22002318005026-091-001 от 05.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05. 2013 г., в размер на 53 516,70 лв. главница и 38 331,20 лв. лихви и преписката е върната на Т. Недялкова-Началник сектор при ТД - София на НАП, възложил ревизията на Алумин Предо ЕООД, за издаване на ревизионен акт за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05. 2013 г., за определяне на задължения за ДДС, при изпълнение задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът е надвишил правомощията си като е върнал преписката за ново разглеждане на ТД на НАП - София, в нарушение на разпоредбите на ДОПК. Изложени са съображения, че РА неправилно е прогласен за нищожен. Твърди, че РА е подписан от компетентен орган. Съдът неправилно е приел, че по отношение на установените задължения е изтекъл 5-годишният давностен срок по 171, ал. 1 ДОПК. Иска решението да бъде отменено, като РА бъде потвърден за правилен и законосъобразен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Калоферова, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и държавна такса в общ размер на 7 304 лева. Ответникът - Алумин Предо ЕООД, чрез адв. Атанасова оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото в размер на 3 300 лв., съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прогласи за нищожен оспорения РА първоинстанционният съд е приел, че ръководителят на процесната ревизия е определен в нарушение на законоустановения ред, поради което РА е издаден от некомпетентен орган. Съдът е посочил, че изземването на преписката и определянето на И. Колева като ръководител на ревизията е следвало да бъде извършено в периода от 11.05.2019 г. до 30.01.2019 г., т.е. до приключване на срока за извършване на ревизията или в този срок е следвало да се издаде поредна ЗИЗВР, с която срокът да се удължи. По делото не е спорно, че решението по чл. 7 , ал. 3 ДОПК е издадено след срока за извършване на ревизията и срокът не е удължаван с последващи ЗИЗВР. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че новият ръководител на ревизията е подписал РА, без да му е надлежно възложено правомощието да бъде ръководител на конкретната ревизия. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и въз основа на тях е направил извод, че в случая е основателно възражението на ревизираното лице за изтекла 5-годишна давност, по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съдът е приел, че петгодишната давност е изтекла на 01.02.2020 г., а РА е издаден на 05.02.2020 г. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че РА е нищожен като издаден от лице, което не е надлежно определено за ръководител на ревизията. Алтернативно, е прието от първоинстанционния съд, че ако се приеме, че РА не е нищожен, същият е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон - след изтичане на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Обжалваното решение е правилно. По делото не е имало спор по фактите. Не е било спорно, че ревизионното производство е образувано със ЗВР Р-22002318005026-020-001/27.08.2018 г., издадена от Т. Недялкова, на длъжност началник сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП София, надлежно оправомощен орган по приходите съгласно Заповед РД-01-803/07.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП София. Със ЗВР е възложена ревизия на Алумин Предо ЕООД и са определени ревизиращите органи: 1. Е. Павлова-Сотирова (Главен инспектор по приходите)-ръководител на ревизията и И. Колева-инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път на дружеството на 01.10.2018 г. и в нея е определен срок за извършване на ревизията от два месеца, т.е. същият изтича на 01.12.2018 г. Срокът на ревизията е продължен съответно до 01.01.2019 г. със ЗИЗВР Р-22002318005026-020-002/27.11.2018 г., до 01.02.2019 г. със ЗИЗВР Р-22002318005026-020-003/27.12.2018 г. и до 01.03.2019 г. със ЗИЗВР Р-22002318005026-020-004/28.01.2019 г. По молба на ревизираното лице производството е спряно за срок до 26.05.2019 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК със Заповед за спиране Р-22002318005026023-001/26.02.2019 г. издадена от органа, възложил ревизията и производство е възобновено със Заповед Р-22002318005026-143-001/27.05.2019 г. със срок на ревизията след възобновяването 30.05.2019 г. С Решение 22002318005026-098-001/24.06.2019 г. Т. Недялкова, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззела разглеждането и решаването на ревизията от Е. Павлова-Сотирова в качеството на възложител на ревизията, и е възложила правомощията ѝ на И. Колева, поради това, че Е. Павлова-Сотирова е освободена от длъжността поради навършване на стаж и възраст за придобиване на пенсия. Със ЗИЗВР Р-22002318005026-020-005/24.06.2019 г. е определено ревизията да бъде извършена от И. Колева-инспектор по приходите като ръководител на ревизията и 2. И. Колева като инспектор по приходите. Изрично е посочено в тази заповед, че ревизията следва да завърши до 30.05.2019 г. Ревизионният доклад е издаден на 30.07.2019 г. и е подписан от И. Колева в качеството й на ръководител на ревизията и в качеството й на инспектор по приходите. РА е подписан от определеният нов ръководител на ревизията - И. Колева при ТД - София и от органът възложил ревизията - Т. Недялкова, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че РА неправилно е прогласен за нищожен и същият е подписан от компетентни органи. По делото не е имало спор относно компетентността на възложилия ревизията Т. Недялкова, а по отношение на новият ръководителя на ревизията - И. Колева. По делото не е било спорно, че Колева е определена като ръководител на ревизията с решение и заповед за изменение на ЗВР, издадени след като срокът за ревизията е приключил на 30.05.2019 г. От представените доказателства по делото безспорно се установява, че Решение 22002318005026-098-001 и ЗИЗВР Р-22002318005026-020-005 са издадени на 24.06.2019 г. и в ЗИЗВР изрично е посочено, че срокът за ревизията е изтекъл на 30.05.2019 г. Настоящият състав споделя изложените мотиви на административния съд, че според практиката на Върховния административен съд, неспазването на сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК не обуславят извода за нищожност на РА и при липсата на извършено удължаване на срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114, ал. 4 ДОПК, не се опорочава крайният акт на ревизията, а единствено не се вземат предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Правилно е прието от съда обаче, че в конкретния случай след изтичане на срока на ревизията е изменен ревизиращия екип, определен е нов ръководител на ревизията, който е подписал РА, без да му е надлежно възложено правомощието да бъде ръководител на конкретната ревизия. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК вменява задължението на възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията да издадат ревизионния акт, което определя тяхната материална компетентност, но в случая не е изпълнено предвид липсата на доказателства за компетентността на И. Колева-инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията. Настоящият състав не следва да се произнася по отношение на оплакванията на касатора, че в случая не е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, тъй като РА правилно е прогласен за нищожен. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е надвишил правомощията си като е върнал преписката за ново разглеждане на ТД на НАП - София, в нарушение на разпоредбите на ДОПК. В разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК, в сила от 01.01.2021 г. изрично е посочено, че при обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 АПК, а тази разпоредба гласи, че когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касацията следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 3 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,