Решение № 17087 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2018 г.

Решение № 17087 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Чанев, срещу Решение № 265/21.02.2018 г. по адм. дело № 2347/2017 г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас), в частта, с която същата e осъдена да заплати на Д. Георгиев, понастоящем в Затворническо общежитие [наименование] към Затвора [населено място], обезщетение в размер общо на 250, 00 лева. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 250 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание чрез юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и основанията посочени в нея. Моли, да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до минималния му размер. Ответникът Д. Георгиев редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Д. Георгиев, понастоящем в Затворническо общежитие [наименование] към Затвора [населено място], против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас в размер на 1500 лeва, при изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, причинени от лошите битови условия в Затвора Бургас през периода от 13.08.2015 г. до 13.10.2015 г. и от 23.06.2017 г. до предявяването на иска; през периода от 16.07.2014 г. до 13.08.2015 г., причинени от неизпълнение задълженията на инспекторите по смисъла на чл. 150 от ППЗИНЗС; а през периодите от 27.10.2011 г. до 23.01.2014 г. и от 16.07.2014 г. до 16.06.2016 г., причинени от неизпълнение на инспекторите на плана на присъдата по смисъла на чл. 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 40 от ЗИНЗС. С обжалвания съдебен акт на Административен съд - гр. Бургас е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Д. Георгиев обезщетение в размер общо на 250 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. до окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1500, 00 лева, както и за претендираната лихва от датата на увреждането до предявяването на иска. Решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 250 лева до 1500 лева не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото производство. Решаващият съд, за да постанови този резултат е приел, че предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно: постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода както през деня, така и през нощта. Приел е липсата на каквато и да е отчетност във връзка със задачите и целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата – простото действие на препланиране не може да бъде възприето за начин на отбелязване на промените в поведението на ищеца, поради което е счел заявената претенция на Георгиев в тази връзка за основателна. Счел е, че ответникът не е оборил твърденията на ищеца във връзка с неговите индивидуални планове за изпълнение на присъдата, като в хода на съдебното производство не се установява по безспорен начин ответната страна да е реализирала задълженията си в тази насока. Административният съд е определил обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като е отчел времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение. В тази връзка е, определил обезщетение в размер на 250 лева, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 21.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в Затвора Бургас са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказва нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Видно от Справка от 11.10.2016 г. обитаемата жилищна площ в килия 510 и килия 404 е била под 2 кв. м. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Споделят се изводите на съда относно нарушението на чл. 150 от ППЗИНЗС, като липсват конкретни данни за изпълнение на задълженията на администрацията в този аспект. Обосновани са и изводите на съда, с които се приемат за основателни оплакванията за нарушение на чл. 156 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 40 от ЗИНЗС. Правилно решаващият съд е възприел становищата на ЕСПЧ от Решение от 10.02.2012 г. по делото "Шахънов срещу България" и Решение от 27.01.2015 г. "Нешков и другите срещу България" и е преценил ефекта от неизпълнението на задълженията на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, като е отчел в съвкупност преживяното от Георгиев независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Внимателно е разгледан възможният ефект върху благосъстоянието на ищеца, като са обсъдени релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин са разгледани кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. АС Бургас е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В тази връзка неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Обезщетението в размер от 250 лева е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. Определената от адм. съд сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Решението в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение