Решение № 10468 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2015 г.

Решение № 10468 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 16/7.01.2015 г. по адм. дело № 763/2014 г. Административен съд - гр. Пловдив е отменил решение № 29 от 20.02.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5505014534/Ра - 910/ от 30.12.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта им, с която е разпоредено Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив да възстанови неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, общо в размер на 8 566,57 лева, от които главница 4135,98 лева за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2018 г. (втората дата е посочена в условията на очевидна фактическа грешка и видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение следва да се чете 31.12.2008 г.) и лихви 4430,59 лева. Осъдил е Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив да заплати на Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив сумата от 7,72 лева, представляваща разноски по съдебното производство, съобразно уважената част от жалбата. Против съдебното решение в тази му част е постъпила касационна жалба от директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 115, ал. 1 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С решение № 16/7.01.2015 г. по адм. дело № 763/2014 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив срещу решение № 29 от 20.02.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5505014534/Ра - 910/ от 30.12.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в останалата им част. Осъдил е Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив сумата от 1 596,08 лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата. Против съдебното решение в тази му част е постъпила касационна жалба от Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всяка от страните изразява становище за неоснователност на касационната жалба на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Посочва, че административният съд точно е приложил разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО, съобразявайки направеното възражение за погасителна давност досежно част от задълженията и законосъобразно е ценил влезлите в сила актове по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. Отбелязва, че жалбоподателката Тодева не е доказала обстоятелствата, свързани с условията за придобиване на ЛПОСВ, а за административния орган не е налице задължение да доказва отрицателния факт, че не е съществувало право за ранно пенсиониране. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата, доводите и заключенията на страните, прие за установено следното: По делото е установено, че съгласно заповед № 82/6.03.2013 г. и заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив в териториалното поделение е проведена инвентаризация, при която е отчетена липсата на множество пенсионни досиета, между които и това на Жана Димитрова Тодева. По липсващите досиета е работило приоритетно едно и също длъжностно лице от ТП на НОИ като в предприетите от пенсионния орган действия по възстановянето им и в частност това на Жана Димитрова Тодева са открити редица несъответствия, във връзка с които е сезирана прокуратурата. В хода на възстановяване на административната преписка заявителката е уточнила периода на осигуряване, но не е представила доказателствата, които е ползвала досежно зачетения осигурителен стаж при отпускането на пенсията й. По делото е установено, че с разпореждане № 5505014534/13.09.2006 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ на Жана Димитрова Тодева е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.07.2006 г. на основание § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО). При издаване на индивидуалния административен акт пенсионните органи са приели, че лицето е установило придобит осигурителен стаж от първа категория 14 години, 10 месеца и 11 дни, от трета категория 8 години, 09 месеца и 12 дни и по чл. 104, ал. 3 КСО 2 години, 06 месеца и 00 дни. Превърнат към трета категория труд общият осигурителен стаж е изчислен на 41 години, 00 месеца и 20 дни. Към датата на заявлението Тодева е имала навършена възраст 51 години и 02 месеца. При тези данни органите на НОИ са приели, че са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за отпускане на ЛПОСВ по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, а именно осигурителен стаж от първа категория труд минимум 10 години, навършена възраст 47 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 94. Допуснатото несъответствие е безспорно. В рамките на разпоредената проверка по чл. 108, ал. 1 КСО служебно са изискани и събрани документи от всички осигурители на Жана Димитрова Тодева, които преценени в своята съвкупност са удостоверили осигурителен стаж от 13 години, 09 месеца и 13 дни от трета категория труд. Налице е сериозна разлика между декларираните обстоятелства, възприети за установени при първоначалното отпускане на пенсията и доказателствата за наличен осигурителен стаж към момента на извършване на проверката. С разпореждане № 5505014534/ПР - 2158/ от 20.12.2013 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е отменил разпореждане № 5505014534/13.09.2006 г., с което на Жана Димитрова Тодева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички последващи го разпореждания и е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е потвърдено с решение № РД - 82/25.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ, което според изявленията на страните не е било обжалвано по съдебен ред. Констатации в тази насока е направил и първоинстанционният съд в атакуваното съдебно решение и правилно е приел, че се касае за административни актове породили правни последици, които следва да бъдат ценни и съобразявани при преценка законосъобразността на предмета на оспорване по настоящото дело. С решение № 29 от 20.02.2014 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив е потвърдил разпореждане № 5505014534/Ра - 910/ от 30.12.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Жана Димитрова Тодева за времето 1.01.2008 г. - 30.12.2013 г., общо в размер на 44 102, 52 лева, от които главница 29 264,58 лева и лихви към 30.12.2013 г. в размер на 14 837,94 лева. Заличил е погасяването на сумата 11 588, 44 лева главници и лихви, касаещи периода 24.07.2006 г. - 31.12.2007 г. на основание чл. 115, ал. 1 КСО, поради изтичане на погасителна давност към момента на издаване на процесното разпореждане. По касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. За да отмени решение № 29 от 20.02.2014 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5505014534/Ра - 910/ от 30.12.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта им, с която е разпоредено Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив да възстанови неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, общо в размер на 8 566,57 лева, от които главница 4135,98 лева за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. и лихви 4430,59 лева, административният съд е изследвал точно съдържанието на материалноправната норма, извличана от разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО, действала за процесния период. Текстът на цитираната разпоредба в редакцията й (ДВ, бр. 41 от 2007 г. до изменението ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) сочи, че вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. С изтичане на десетгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Законодателят не е посочил начален момент, от който започва да тече давностния срок и съдът законосъобразно се е позовал на общите разпоредби за броене на сроковете. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд - виж решение 14759/11.11.2013 г. по адм. дело № 10267/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Съгласно чл. 115, ал. 1 КСО в настоящата й редакция (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. По този ред следва да се броят сроковете за вземанията възникнали след 31.12.2008 г. и за същите в настоящия случай давностният срок не е изтекъл. По касационната жалба на Жана Димитрова Тодева, от гр. Пловдив. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Неоснователни са доводите, че претендираните суми не са надлежно индивидуализирани по размер, чрез технологичното им калкулиране. В рамките на административната преписка са налични разпечатки, в които ясно е обособен периода, за който са получавани сумите и размера на осигурителните плащания. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в пенсионното досие не се съхраняват личните документи за стаж на лицето освен удостоверенията, издадени от осигурителите, заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, удостоверения за наследници, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), решения на медицинската комисия, постановени актове касаещи осигурителни права., поради което за пенсионният орган не съществува задължение да пази същите. Относимите за отпусната пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО са служебно събрани от органите на НОИ. Обстоятелството, че Тодева не е полагала труд при условията от първа категория, но е получавала пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО сочи нейната недобросъвестност. Независимо от порочните действия на пенсионния орган при отпускането на пенсията налице е субективно отношение от заявителката да получи осигурително плащане, което не и е дължимо. Такова е и нейното поведение през целия период, през който е получавала ЛПОСВ по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Некоректно е позоваването в касационната жалба на решение № 4650/23.04.2015 г. по адм. дело № 15264/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Предметът на контрол по визираното дело касае актове на пенсионните органи по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, докато издадените на това правно основание актове по настоящото дело не са били оспорени и са породили целените правни последици, с които административният съд законосъобразно и обосновано се е съобразил. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора разноски за настоящата инстанция не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение