Решение № 12267 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2011 г.

Решение № 12267 от 3.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби съответно на Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ангелов, и на Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощника юрисконсулт Церовски, против решение № 7432 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 16 483 от 2010 г. на Върховния административен съд - III отделение. С обжалваното решение е отменено по искане с правно основание чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), подадено от Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски отчуждаването на техен имот с Решение № 172 на Министерския съвет от 26.03.2010 г.. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение, като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят неправилност на извода на съда, че са налице законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването. Считат, че доколкото в конкретния случай решението на Министерския съвет сочи за собственик на процесния имот Албена Христова Христова, а молителите в развилото се производство също претендират, че са негови собственици, то налице е спор относно собствеността на отчуждения имот и съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗДС обезщетението, определено в решението на МС по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител. Сочи се наред с това, че по делото е представено писмо с изх. № 17-00-322/07.09.2010 г. до банка "ДСК" ЕАД- ЦУ с приложен списък за превеждане на суми в общ размер на 4 989 463 лв., който изобщо не е обсъден от състава на ВАС, постановил оспореното съдебно решение. По тези и други подробно развити съображения, изложени в двете касационни жалби, се отправя искане до настоящия петчленен състав на ВАС да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли искането за отмяна на отчуждаването. И двамата касатори претендират юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски, чрез пълномощника си адв. Русанова, оспорват касационните жалби. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Александрова, изразява становище за основателност на касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за недопустима на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира касационната жалба за допустима. не може да бъде споделено становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че оспореното решение не подлежи на обжалване. Производството по чл. 39, ал. 3 от ЗДС е различно от това по чл. 38, ал. 1 от с. з. и по отношение на него не е налице изрична разпоредба на закона, която да изключва касационното оспорване на постановеното съдебно решение. Касационното производство в конкретния случай е процесуално допустимо за разлика от производството на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДС, образувано по жалба срещу административен акт на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 от с. з., което съгласно текста на чл. 38, ал. 8 ЗДС завършва с окончателно решение. Касационната жалба е и основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. С обжалваното решение Върховният административен съд - III отделение, е уважил искането с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от Стоян Василев Тетевенски и Димитър Василев Тетевенски, за отмяна на отчуждаването на 577 кв. м от собствения им недвижим имот № 42, к. л. 722, находящ се на територията на гр. София, административен район "Витоша", осъществено с Решение № 172 на Министерския съвет от 26.03.2010 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г.), с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42+800 (пътен възел Младост) до км 44+ 720 (край на участъка в строителството). За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено, че имотът е придобит от наследодателя на молителите преди отчуждаването му с Решение на МС № 172/26.03.20101 г., а посочването на Албена Христова Христова като собственик на имота се дължи единствено на административното поведение на административния орган, който не е изпълнил точно и коректно задължението си по чл. 34б ЗДС. Приел е наред с това, че в случая инвеститорът Агенция "Пътна инфраструктура" не е представил доказателства "конкретно на жалбоподателите да е било изплатено обезщетението (дори на неточното изписване имота на собственика)", като по същество не е изпълнено изискването на чл. 34а от ЗДС. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети и неоспорени доказателства, които са относими към спора и биха могли да доведат до различна от възприетата фактическа обстановка и съответно- до друг правен резултат. Не е изследвано обстоятелството на какво се дължи посочването като собственик на имота в Решението на МС на лицето Албена Христова Христова. Първостепенният съд е приел, че същото се дължи единствено на административното поведение на административния орган, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 34б ЗДС, като в тази връзка не е обсъдена приложената по преписката Скица № 17-00-2072 от 04.12.2009 г., издадена от район "Витоша" на Столична община, в която със забележка под графичната част на изображението е отбелязано, че с Решение № 5093/13.12.1994 г. на ПК "Витоша" е възстановена част от имот пл. № 42 от кв. 14 на наследници на Георги Павлов Недялков. Действително, по делото са налице несъмнени доказателства, че Стоян и Димитър Тетевенски се легитимират като наследници на Генко Василев Тетевенски, починал на 08.10.1982 г., който, видно от представения по делото н. а. № 94, т. VI, рег. № 1256, н. д. № 788/1937 г. е закупил имота на публичен търг през 1937 г., но същите не са обсъдени в светлината на съвкупния доказателствен материал, като не са изяснени фактите досежно легитимацията на Албена Христова - лицето, посочено като собственик, респективно като единствен субект на възникналото материално административно правоотношение, възникнало във връзка с отчужденото право на собственост срещу обезщетение. Не е обсъдено в тази връзка Удостоверение изх. № 94-00-772/04.05.2010 г. на "ГИС София" ЕООД, видно от съдържанието на което, поземлен имот с пл. № 42 от актуален кадастрален план на гр. София, к. л. № 722, поддържан от Дирекция "Софийски кадастър" на СО е идентичен с част от поземлени имоти с пл. № 2367а и 2369 от стар кадастрален план на гр. София, к. л. № 722. От всичко това следва изводът, че са налице данни за съществуваща възможност собствеността върху имота да принадлежи на няколко лица при условията на съсобственост в идеални части, като двамата касатори не притежават цялата собственост. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 23.04.2010 г., непосочването на името на действителния собственик на отчуждения имот в решението на Министерския съвет не е пречка правото на собственост в резултат на отчуждителното производство да премине върху държавата, както и в резултат на съдебно оспорване собственикът на имота да получи обезщетението по чл. 32, ал. 2 ЗДС, но във всички случаи на наличие на съсобственост, същата следва да бъде установена, респективно следва да бъде съобразен размера на припадащото се обезщетение, съответно на участието в съсобствеността. Наред с гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция съобрази още следното: Неизяснената собственост върху отчуждавания имот е наложило прилагане на процедурата по чл. 39а ЗДС, а именно сумата за обезщетението да се изплати по сметка на областния управител, а не по личните сметки, като съгласно чл. 39а, ал. 2 ЗДС собствениците на отчуждения имот доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Съществуват доказателства по делото за нареждане от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" по сметка на областния управител на дължимите суми - обезщетения на засегнатите собственици, съгласно Решение № 172 на Министерския съвет от 26.03.2010 г., към 07.09.2010 г. - писмо изх. № 17-00-322 от 07.09.2010 г. от председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сума по сметка на областния управител за изплащане на обезщетенията по горепосоченото Решение на Министерския съвет. Това писмено доказателство изобщо не е обсъдено в мотивите на оспореното съдебно решение и не е изследвана относимостта му към спора. В настоящия случай искането по реда на чл. 39, ал. 3 ЗДС за отмяна на отчуждаването е направено на 21.12.2010 г., а нареждането на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сумите за обезщетение по сметка на областния управител е с дата 07.09.2010 г., като е входирано в Банка "ДСК" ЕАД-ЦУ на същата дата. Следователно изплащането на дължимото обезщетение по отношение единствено на Албена Христова е било вече осъществено към момента на подаването на искането на молителите пред съда. Неизяснен по делото, обаче, е останал въпросът дали молителите са били уведомени за обстоятелството, че обезщетението е било преведено по сметка на областния управител, в коя банка и от коя дата започва изплащането му - така, както предвижда разпоредбата на чл. 39, ал. 6 ЗДС. Съгласно посочения законов текст инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, и за началната дата, от която започва изплащането. По делото липсват данни за такива публикации, както и за датите, на които това е станало. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за преценка на обстоятелството дали към момента на подаване на искането си за отмяна на отчуждаването молителите са знаели за осъществения банков превод по сметка на областния управител на сумите за обезщетението, за да могат да поискат от областния управител да изпълни задължението си по чл. 39а, ал. 2 ЗДС, като нареди на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Ако инвеститорът на обекта не е уведомил собствениците на обекта в коя търговска банка е внесено обезщетението, би следвало да се процедира съгласно последната практика на Върховния административен съд, приемаща, че искането за отмяна е своевременно направено (адм. дело № 15190 от 2008 г., № 13782 от 2010 г. и № 3289 от 2009 г.; Решение № 5118/12.04.2011 г. по адм. д. № 1258/2011 г.). Като не е изяснил този въпрос (наличието или липсата на съобщение по чл. 39, ал. 6 ЗДС), първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и налага на основание чл. 209, т. 3, предл. второ АПК обжалваното решение да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново произнасяне от друг състав. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,