Решение № 4632 от 2.5.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение02.05.2023 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7076/24.11.2022 г. постановено по адм. дело 7281/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Е. Иванов да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Иванов срещу решение 7076/24.11.2022 г. постановено по адм. дело 7281/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение Ж-272/28.06.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-13-62-157/ 13.09.2021 г., подадена от Иванов срещу Електроразпределителни мрежи Запад АД. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията) в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД, в съдебно заседание изразява становище за неоснователнсот на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Счита постановеното решение за неправилно, с аргументи в представено писмено заключение. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на Е. Иванов срещу решение Ж-272/28.06.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство. Жалбоподателят е възразил срещу условията за присъединяване на негов обект към електроразпределителната мрежа на ответника. Установено е, че Иванове собственик на недвижим имот, който е закупен с изключено електрозахранване. Искането отправено до енергийното дружесвто е за проучване на условията за присъединяване на обект към преносната мрежа в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производителните електрически мрежи. В отговор на Електроразпределителни мрежи Запад АД е издало становище, но в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба 6. В резултат на последното Иванов е подал ново с искане за проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба 6. АССГ е приел за установено, че в отговор на искането, от страна на енергийното дружество е изпратено уведомително писмо, с което Иванов е информиран, че следва да промени искането за проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа в съответствие на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба 6. За да достигне до извод за неоснователност на подадената пред него жалба, решаващият съд е приел, че имотът собственост на Иванов не е захранен с електроенергия. Посочил е, че в ел. таблото липсват измерителни токови трансформатори. Електромерът не е регистриран в информационните системи на ответното енергийно дружество. С оглед което е издадено становище, в което Електроразпределителни мрежи Запад АД е определило условията за присъединяване на обекта на Иванов. Съдът е приел, че процесният случай се отнася за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа, което обстоятелството се подкрепя и от данните от извършена проверка на електроразпределителното дружество, видно от които липсвали измервателни токови трансформатори, освен това не са представени доказателства, от които да се удостовери, че е налице открита партида за обекта или фактури за заплатена консумирана енергия на обекта, от които да се удостовери, че в действителност се касае за присъединяване на обект с прекратен достъп до електрическата мрежа. Така мотивиран съдът е приел за правилно решението на КЕВР, с което е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-13-62-157 от 13.09.2021 г., подадена от Е. Иванов срещу Електроразпределителни мрежи Запад АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обърнал внимание на чл. 7, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, която визира, че обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Присъединяваният обект трябва да отговаря на техническите изисквания на наредбата и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от ЗЕ. Условията за присъединяване на обекта се определят съобразно: 1: изискванията на ЗЕ, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 ЗЕ; 2. Предоставената информация в искането по чл. 4; 3. Резултатите от извършеното проучване за техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа; 4. Оптималната схема за присъединяване. В тежест на касатора е било да установи, че обектът попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредбата, а не по т. 10 от същата. От данните по делото и при оглед на място, работна група е установила, че закупеният от Иванов обект никога не е присъединяван към електрическата мрежа. Липсват данни за регистрация, открита партида за обекта, фактури за заплатена консумирана енергия на обекта, договор за доставка на електрическа енергия, както и измервателни точкови трансформатори, от които да се удостовери, че в действителност обектът е с прекратен достъп до електрическата мрежа. По делото не е доказано кога е прекратен достъпът до мрежата. Неотносима в случая е цитираната съдебна практика с решение постановено по адм. д. 2133/2020 г. по описа на ВАС. Действително съгласно чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отменен 20.07.1999 г./ всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна, се свързват в единна електроенергийна система. В имота обект на разглеждане по адм.д. 2133/2020 г. по описа на ВАС, е имало изградени електрически инсталации и имотът е бил присъединен към електропреносната мрежа до 1997 година, т.е. процесните сгради по отношение на електрозахранването им са били част от единната електроенергийна система и към момента на придобиване от новия приобретател имотът е бил обект с прекратен достъп до мрежата по смисъла на чл. 4 ал. 1,т. 11 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. За каквито обекти съобразно разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. не се сключва договор за присъединяване и не се заплаща цена за присъединяването, когато за присъединяването не е необходимо проектиране и изграждането на съоръжения за присъединяване по реда на ЗУТ и е възможно да се възстанови електрозахранването без да се изпълняват дейности за присъединяване. Настоящият случай не е такъв. Обектът не може да бъде обвързан с предходно присъединяване към електрическата мрежа, което е пречка за прилагане условията за присъединяване по чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредбата. Обектът попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредбата, който не е присъединен към електрическата мрежа и Е. Иванов следва да подаде до мрежовия оператор ново заявление с искане за проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа именно по реда на т. 10 от чл. 4, ал.1 от Наредбата. По изложените съображения съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед изхода на спора. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,