Решение № 5213 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 854/2012 г.

Решение № 5213 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 854/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба, изготвена от адв. Стойков, надлежно упълномощен процесуален представител на "ТИ ВИ ХОТЕЛ" ООД със седалище Бургас, против решение № 1296/20.10.11 г. по адм. д. № 807/10 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, зам.-началник на ДНСК - София, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № РД-14-131/30.11.09 г., с която, на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ зам.-началникът на ДНСК - София е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Жилище с надзид до 1,50 м - преустройство на собствено таванско помещение на Антон Гочев", находящ се в УПИ VII-1809, кв. 54 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас с административен адрес ул. "Ал. Богориди" № 28. С обжалваното решение оспорването на адресата, собственик на незаконния строеж, "ТИ ВИ ХОТЕЛ" ООД е отхвърлено с мотиви относно процесуалноправната и материалноправна законосъобразност на административния акт. Съдът се е позовал на безспорната липса на строителни книжа въз основа на влезли в сила съдебни актове, с които издаденото за преустройство на съществуващо в сградата таванско помещение Разрешение за строеж № 204/08.12.98 г. и Акт за узаконяване № 73/01.07.03 г. на строежа са отменени. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при необосновани и в нарушение на материалния закон правни изводи. Както в хода на административната преписка, така и в съдебното производство не е имало спор относно незаконността на строежа. Доводът за незаконосъобразност на заповедта е бил мотивиран с твърдението, че е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК - без конкретни фактически установявания и при липсата на указание относно начина на изпълнението й. Във връзка с тези оплаквания съдът е назначил и включил в доказателствения материал по делото писмени заключения на две съдебно технически експертизи, втората от които / на в. л. Чанкинова / е приел като неоспорена. В това заключение са налице констатации, относно конкретно извършените като вид и параметри строителни работи в резултат на които съществувалите преди 1998 г. тавански помещения с кота корниз до съществуващите и понастоящем запазени корнизи по фасадите 13,83 м за южното и 12,50 м за източното и кота било 14,56 м са надстроени. Надстроени са били и разделителните стени, оформени са тераси с надзид на фасадните стени към тях, надстроени са стълбищната клетка и комините на сградата и пр. Тези констатации съдът не е обсъдил в мотивите на решението си, с което е допуснал нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предвид което изводът за законосъобразност на обжалваната заповед се явява необоснован и в нарушение на материалния закон. Данните по административната преписка сочат, че подобно обследване на незаконния строеж административният орган не е извършил. Ползвал е отразеното в отменените разрешение за строеж и акт за узаконяване, в които строежът е описан такъв, какъвто би бил след преустройството. Спецификата на незаконния строеж - преустройство на тавански помещения в жилище - е налагала разграничение на съществувалото таванско помещение от извършените при преустройството му строителни работи в резултат на които е променено предназначението му, при което предмет на разпорежданията в заповедта е следвало да бъдат само тези работи с указания за премахването им, т. е. възстановяване на съществувалото преди преустройството положение. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с ново, с което обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски като своевременно заявена следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 1755 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение