Решение № 1182 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2014 г.

Решение № 1182 от 3.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Селена - 3 - Цветан Кошутански", представлявано от Цветан Кошутански, подадена чрез адв. Николай Стойчев, против решение № 7 от 3.01.2014 г. постановено по адм. д. № 1310/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменени със законните последици. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Кметът на Община Пловдив Район "Централен", чрез гл. юрк. М. Енчева - Иванова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Селена - 3 - Цветан Кошутански" против Заповед № РД-13-29/12.04.2013 г. на Кмета на район "Централен", с която на основание чл. 65 е наредено да се изземе терен - общинска собственост, представляващ част от поземлен имот, разположен в гр. Пловдив, ул. "Антон Тайнер" № 3, защото се държи без правно основание. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и изводите са обосновани и законосъобразни. При изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията на чл. 146 от АПК. По делото безспорно е доказано, че процесният имот е общинска собственост, съгласно представен АЧОС, и същият се държи без правно основание. Събраните по делото доказателства не установяват релевантния в случая факт, а именно, наличието на валидно основание за владеене на процесния имот, представляващ терен с площ 70 кв. м., находящ се на адрес гр. Пловдив, ул. "Антон Тайнер" № 3, върху който е изградена конструкция, съставляваща неразделна част от узаконен Кафе-аперитив "Селена-клуб". С оглед на това обосновано и правилно решаващият съдебен състав е приел, че заповедта е издадена при наличие на предвидените в закона материални предпоставки. Този извод не се променя от представените с касационната жалба и в съдебното заседание доказателства, а именно: писма на Кмета на район "Централен" при Община Пловдив до ЕТ "Селена - 3 - Цветан Кошутански" от 21.12.2013 г. и 13.01.2015 г., както и документи за извършено плащане за ползване на общински терен. Видно от приложен по настоящото дело договор за наем от 28.07.1992 г. същият се отнася за имота с площ 50 кв. м., който имот е бил предназначен за изграждане на временен обект по чл. 120 от ППЗТСУ, който имот е съседен на процесния. Дори и да не се касаеше за друг имот, а за процесния, така представените доказателства не обосновават основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОС за валидно владеене на процесния имот. От тук следва и изводът, че имотът се държи без правно основание и затова правилно е постановено неговото изземване. Обжалваната заповед не страда от пороците визирани в чл. 146 от АПК и затова правилно оспорването й е отхвърлено. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,