Решение № 634 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2008 г.

Решение № 634 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Дечо Стоянов Дечев от гр. Смолян, против решение № 128/23.06.2008 г., постановено по адм. д. № 39/2008 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 293/5.11.2007 г. на В. и. д. кмет на община-Смолян, за одобряване поправка на кадастралната основа, с нанасяне на вярната имотна граница между имоти с кад. № № 884 и 885, кв. 78 по плана на с. Момчиловци, по кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица, съобразно влязло в сила съдебно решение на РС-Смолян. Съдебният акт се преценява като неправилен, настоява се за отмяната му, поради необоснованост и нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че с оспорената заповед е одобрена поправка на кадастралната основа, с която се променя границата, определена със заповед № 44/9.04.1999 г., изрично посочена в решението по гр. д. № 42/2006 г. на Смолянския районен съд. С оглед това е налице спор за материално право, за изясняването на което съдът не е назначил техническа експертиза, в нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК, а и законосъобразността на процесния акт не е проверен по всички основания на чл. 146 АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател, своевременно и редовно призован, не се явява и не се представлява. От ответните в касацията страни се явява лично Виктор Хрулев, който счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила. Съображенията си излага в писмени бележки, депозирано е и възражение по жалбата. Кметът на община - Смолян, не се представлява - от ст. юрк. М. Хаджиева са постъпили писмени бележки, с доводи за неоснователност на жалбата, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не се споделят оплакванията за липса на мотиви на обжалвания административен акт пред АС - Смолян, не е налице и спор за материално право. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел процесната заповед за законосъобразна, тъй като е издадена по искане от 31.05.2007 г. на Виктор Хрулев и Николай Хрулев, на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което е установена вярната границата между двата имота, определена със заповед № 44 от 9.04.1999 г. на Кмета на община Смолян, нанесена в съответствие с приложена скица към заключението на вещото лице, а решение № 1/7.02.2007 г. по адм. д. № 29/2006 г. на ОС-Смолян, с което е отменено решение на Общински съвет-Смолян за одобряване на ПУП-ПР е неотносимо към местоположението на границата между имоти № 885 и № 884. С оглед конкретно наведените в жалбата касационни основания за отмяна на съдебния акт, настоящата инстанция намира решението за правилно, поради което и същото следва да се остави в сила. Неоснователно се твърди, че с издадената заповед за нанасяне на вярната имотна граница между имоти с кад. № № 884 и 885, кв. 78 по плана на с. Момчиловци, по кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица, се установява наличие за спор за материално право. Последният, съставлявал законова пречка по смисъла на чл. 53, ал. 2, пр. 2 ЗКИР, за издаване на заповед за попълване на грешки или непълноти в кадастралния план, е бил предварително разрешен с влязлото в сила решение на Смолянският районен съд, с което, в производство по общия исков ред е установено по отношение на жалбоподателя, Елена Дечева, Виктор Хрулев и Николай Хрулев, че границата между двата имота, по плана на селото от 2003 г., е определената граница със заповед № 44/9.04.1999 г. на Кмета на община Смолян, нанесена с кафяв цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, която скица е неразделна част на решението. В изпълнение на така установеното и с оглед нарочното искане на Хрулеви, е била издадена обсъжданата заповед за одобряване на поправката в кадастъра, с нанасянето на границата между имотите по начина, приет с решението по цитираното и приложено гражданско дело, посочено и между правните основания в акта. Процесната заповед действително е издадена на основание § 4, ал. 1 ЗКИР, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.). Правилно в тази връзка съдът е отбелязал, че непосочването на конкретната хипотеза от ал. 1 на § 4 не съставлява основание за отмяна на акта, тъй като е налице позоваване на съдебни решения и е очевидно, че се касае за т. 2 от същия, указващ редът, по който се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, съобразно правилата, определени в наредбата по чл. 31 ЗКИР. От друга страна, цитираната норма на отменения ЗТСУ не води до съществен порок на заповедта, тъй като от фактическите й основания се извежда точното правно основание по действуващите нормативни актове - ЗКИР и Наредба № 3, в които е уредена идентична процедура с тази по чл. 32 ЗТСУ (отм.). На следващо място не може да не се отбележи и вътрешното противоречие в жалбата, след като от една страна се сочи наличие на спор за материално право, (което твърдение съдът неоснователно бил отхвърлил), а от друга се навежда доводът, че при наличие на влязла в сила заповед, (с която границата между имотите е определена), не е необходимо издаване на нова заповед. На подобен довод трудно може да се отговори еднозначно - релевантното в случая е, че именно с решението на РС-Смолян е установено по съответния ред къде точно е границата между двата имота - с приетото й местоположение по заповедта от 1999 г. С тези данни се е съобразил и издателят на процесната заповед, променяйки кадастралната основа съобразно приетото в съдебния акт на РС-Смолян и въз основа на скицата, неразделна част от него. А оплакване за различие в нанасянето на границата по процесната заповед и тази от 1999 г. Дечев не е направил нито в първоначалната си жалба, нито в хода на съдебното производство пред решаващия съд, не е заявил искане за назначаване на друга експертиза, със задача да установи такова несъответствие, за да се твърди пред касационния съд необоснованост на контролираното решение и нарушение от страна на АС - Смолян при събирането на доказателствата - оплакването е голословно, а и непълнотата на доказателствата, (в случая породена от собственото бездействие в процеса), не съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209 АПК. Не се споделя и твърдението, че съдът не е провел цялостно проверката си за законосъобразност на заповедта - събрани са доказателства, (а и не е било спорно), че тя е издадена от компетентно лице, временно изпълняващо длъжността кмет на община Смолян, спазена е формата, (което е видно), актът е фактически и правно обоснован, изпълнена е и целта на закона - привеждане на действителното положение в съответствие с приетото в решен спор за материално право. Що се отнася до нарушения на процесуалните правила и материалния закон при издаването й, съдът, въз основа на подробно и точно изяснена фактическа обстановка и съответствието й с приложимите правни норми правилно е приел, че такива не са налице, като са изложени мотиви и поотделно за всяко от оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран. Мотивиран така, при липсата на касационни основания за отмяна на решението, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,